Изчегъртване, COVID криза, избори и машини, Северна Македония и един Бойко Рашков. Това са ключовите думи, които накратко могат да опишат действията и бездействията на двата служебни кабинета на премиера Стефан Янев, назначени от президента Румен Радев. 

Какво успяха да направят министрите, къде бяха техните успехи, къде бяха провалите? В какво състояние оставят държавата? 

Двата кабинета начело с Янев имаха различна динамика - първият нахлу с желание да преобръща представи, да прави разкрития, да осветлява. Ревизия и борба с корупцията бяха най-често споменаваните думи, с които самите министри характеризираха действията си. Критиците и засегнатите говореха за реваншизъм, изчегъртване. Много скандални разкрития следваха едно след друго в първите дни на кабинета "Янев"-1. Както и много персонални рокади. Второто служебно правителство с почти непроменен състав поутихна, някак съсредоточено в предстоящите избори - парламентарни и президентски, попаднало и в разгара на епидемия. Имаше усилия за промяна, които бяха оценени от обществото, най-малкото, защото донесоха усещане за нещо различно, за променен стил, обещание за раздвижване. Имаше и много заявки, които останаха неизпълнени, много грешни стъпки и спорни решения. Двата кабинета се движеха между еуфорията и свръхочакванията - в началото, и лекото притихване, укротяване - при второто правителство, идващо и с известно разочарование в публиката. Някои наблюдатели твърдяха, че кабинети ще съществуват под сянката на президента, влиянието му не беше натрапчиво, но те не се еманципираха от Радев. 

Премиерът - без джипки и авторитаризъм

Служебният премиер Стефан Янев понякога бе почти незабележим в последните месеци, особено на фона на предшественика си Бойко Борисов, който обикаляше страната с джипка, кадруваше наред в държавата и беше последна инстанция за решаване на всякакви проблеми, които понякога изискват ниво шеф на отдел в министерство. 

Янев обаче същевременно бе открит, въведе седмични интервюта на живо във фейсбук за себе си и министрите, където отговаряха на въпроси на граждани, и по време на управлението му разбирахме впоследствие от различни министри, че умело е модерирал интересите в различните ресори и постигане на компромисни решения по важни въпроси като връщането на децата в училище. 

Белегът - COVID-19

Сред министрите, чиито действия предизвикаха най-противоречиви оценки, остава Стойчо Кацаров. Министърът на здравеопазването влезе във властта с голям заряд и по време на първото служебно правителство смело посегна за смятани за „свещени крави“ в здравната система. Най-фрапиращи бяха разкритията за нарушенията в т. нар. Правителствена болница, които отиваха отвъд точене на НЗОК с несъществуващи прегледи, хоспитализации, съмнителни обществени поръчки и разнообразни корупционни практики (не че и подобни данни не бяха изнесени). В „Лозенец“, поне по осветлените факти от Кацаров, е имало търговия с органи и съмнения за незаконни трансплантации в международна схема. Всичко това доведе до уволнението на несменяемия близо четвърт век при разноцветни власти директор на болницата проф. Любомир Спасов. Министърът извърши рокади и в други от основните лечебни заведения на страната като в някои от тях критиците му видяха опит за реванш спрямо демонстрирали близост с ГЕРБ шефове на болници. Така беше сменен като директор на „Пирогов“ проф. Асен Балтов, а по-късно уволнен и като лекар ортопед. Сега той е депутат от ГЕРБ. Протести и силно обостряне на отношенията между Министерството на здравеопазването и медиците от „Пирогов“ съпроводиха изнасянето на данни за фалшиви хоспитализации в лечебното заведение, което при предишните вълни пое сериозна тежест в лечението на COVID. Смяна след скандал и протести имаше и на съвета на директорите на „Александровска“, по-късно проф. Борис Богов, дотогавашният директор и близък на бившия здравен министър Костадин Ангелов, също трябваше да напусне болницата. Набързо пенсиониран беше и директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев, който става съветник по здравни въпроси към Столична община.   

Протести имаше на различни места в страната и от спешни медици, след като от МЗ решиха да раздават справедливост и „оптимизираха“ методика за плащане за работа на първа линия.

По времето на първия служебен кабинет министърът живя в сравнителен комфорт по отношение на епидемията през летните месеци, като така и не беше направена крачка към по-сериозна ваксинационна кампания. Той даже поръча анализ за причините за „ужасяващата смъртност“ по време на втората и третата вълна на епидемията, но тъжно-иронично само месеци по-късно беше поставен в положение да дава обяснения за още по-тежки показатели на COVID жертвите през октомври-ноември 2021 г. В някои от седмиците България достигна до над 30 починали дневно на 100 хил.души за 14-дневен период, в някои области на страната този показател надхвърли 50. Това беше съпроводено с изключително ниски темпове на ваксинация и твърдо последно място в ЕС. Здравният министър обаче избра да следва по отношение на стимулирането на ваксинацията логиката на разума по неговите думи и „всеки сам си преценя“. Кампанията се сведе до постове във фейсбук страницата на МЗ, две сбирки на нещо, наречено Обществен съвет, смехотворна томбола със смарт часовници. Огласеният още през лятото с размах национален COVID план, който описваше критерии, мерки и т. н., за да има предвидимост, на практика не се спазваше, а Кацаров обясни, че той давал насоки, не бил задължителен. Характерните за предишни управления – противоречиви заповеди, смяна на правилата, липсата на всякакъв контрол, вземане на изненадващи решения, се запазиха като характеристика и на това управление на  коронакризата. Широко рекламираните COVID зони не тръгнаха, както трябва, не особено действащ се оказа и механизмът с въвеждането на безплатни лекарства за  COVID. Протоколът за лечение, който МЗ приготви, също не беше следван.

Въвеждането на т. нар. зелен сертификат беше стъпка в правилната посока, но твърде закъсняла. Тя постигна известен ефект, но бързото спиране на контрола рязко намали във времето ефективността ѝ. Самият министър обаче изглежда доволен и обяснява, че вълната е пречупена – с меки мерки, но на цената на изключително висока смъртност.

България се очерта като нещо като европейски негативен феномен – с огромен процент от хора, които казват, че няма да се ваксинират – около 46 на сто, според скорошни данни на „Галъп“, и с рязък скок в броя на починалите от COVID. 

Последното, по което министърът е решил да разбуни духовете без да има реалната възможност да направи нещо много повече, е да обяви, че Детската болница ще се строи в двора на Правителствена, а дотогава самата „Лозенец“ ще се организира, за да приема пациентите на Педиатрията.

Кацаров има „сериозно постижение“ – превърна се в еднакво нехаресван и от привържениците на мерки и ваксини, и от антиваксърите и противниците на зеления сертификат. Той поддържаше позата – „аз съм за малко и не съм оттук“, която не се оказа съвсем печеливша.

Ученият в МОН

Що се отнася до Николай Денков - възпитаният и тих министър на образованието и науката, то неговата работа през последните седмици се свърза сериозно с тази на Стойчо Кацаров и на тяхната обща сметка се пише новото спиране на учениците от присъствено обучение, което за по-горните класове се проточи около шест седмици. Самият Денков, който с голяма степен на вероятност, ще запази поста си и в редовния кабинет, трябваше да съсредоточи усилията си да не се повтарят неприятните сюжети от минали години – ученици, които месеци наред учат от домовете си. Въпреки уверенията на просветния министър обаче това не се случи. Тестове се намериха отначало само за 1.- 4. клас, за да могат те с голямо бързане да тръгнат на училище непосредствено преди изборите. Дълго след това здравното министерство не успяваше да осигури достатъчно бройки, а двете ведомства се надлъгваха и взаимно опровергаваха в поръчаните и наличните количества. „Соломоновото решение“ дойде под формата на промяна на правилата – която да пасне на недостатъчните количества, вместо два пъти, изследване един път в седмицата. 

Денков тепърва ще има възможност за по-сериозни промени в сферата на образованието, вече като предполагаем редовен министър. Той обяви идеята си за смяна на принципа „парите следват ученика“ в „парите следват качеството“. Подробностите трябва да последват. Друг е въпросът доколко коалиционните партньори замислят и очакват по-сериозни реформи в тази сфера. Нещо, което не пролича по време на преговорите около съставянето на кабинета.

Приемственост във Външно

Служебният министър на външните работи Светлан Стоев заложи от първия си ден на приемственост в работата на министерството. Това неприятно изненада съседите ни от Република Северна Македония, които разчитаха на лесен старт на преговорите за членство в Европейския съюз. Беше им обяснявано, че това няма как да се случи, ако не престане антибългарската политика на кабинета в Скопие и нарушаването на правата на македонците от български произход. Министерството се справи няколко пъти с организирането на изборите в чужбина въпреки предизвикателствата с изпращането на машините.

Междувременно Светлан Стоев нареди да се направи стратегически преглед на външната ни политика, който завърши с предложения за откриване на ново посолство в Рига и три нови генерални консулства - в Дюселдорф, Южна Франция и в Шотландия. Тази тема обаче не бе реализирана в рамките на служебния кабинет, тъй като се нуждае от значително финансиране. В ръководството на МВнР настъпи смяна на поколенията, но в посока завръщане на хора в пенсионна възраст като двамата зам.-министри Василий Такев и Тодор Чуров, както и съветникът Петър Воденски. Поискани бяха назначения и за двама дипломати също от старата школа - Радко Влайков за Букурещ и Валери Йотов за Босна и Херцеговина, който вече получи агреман. Празни остават обаче мисии в ключови столици като Виена и Пекин.

Културният скандал в края

Мандатът на Велислав Минеков ще се запомни с няколко скандала - изгонването на редакцията на “Труд” от помещенията на министерството и намеренията да стори същото с партия ГЕРБ, която заема два етажа в административната сграда на НДК. И докато съдът решава има ли нарушения в наемните отношения с Петьо Блъсков и сина му, от ГЕРБ твърдят, че имат право да ползват държавен имот, без да плащат, както е по закон. Секторът на културата не усети чувствителна помощ от правителството за преодоляване на пандемията, но министърът поне на няколко пъти призова творците да се ваксинират за разлика от другите му колеги в служебния кабинет, които не бяха толкова активни в насърчаването на ваксинацията. Управлението му ще се запомни и с конфузната ситуация на Експото в Дубай, където копие на български златни съкровища бяха задържани на летището заради неуредени предварително формалности. 

Трагедиите в отбраната

Министерството на отбраната бе оглавено за първи път от дипломат - бившият постоянен представител на страната ни в ООН Георги Панайотов. Той веднага се сблъска със ситуации, които изискваха бързи реакции. Най-тежък бе инцидентът с военния изтребител МиГ-29 в Черно море, при който загина подполковник Валентин Терзиев. Издирвателните операции показаха за пореден път, че военните не разполагат с ефективна техника, а накрая след намирането на черната кутия разследващите заключиха, че няма проблем със самолета, а катастрофата е резултат от действията на пилота - т. нар. загуба на пространствена ориентация. Това веднага повдигна въпроса дали правилно е проведено учението по неутрализирането на цел в нощни условия и стария въпрос за липсата на достатъчен нальот на пилотите, който да им позволи да поддържат форма.

Една смърт и едно съвместно военно учение със САЩ също отнеха доста от работното време на министър Георги Панайотов. Ст. лейтенант Манчев беше участник във военното учение, проведено на 11 май 2021 г., по време на което български и американски военни нахлуха погрешка в частен обект в пловдивското с. Чешнегирово. Малко след случая - на 19 юни, военнослужещият беше открит мъртъв в спалното помещение на полигона „Ново село“. Няколко месеца по-късно излязоха нови данни, според които младият военен може би е бил убит. В началото на септември е извършена ексхумация на трупа, при която е открит и куршумът, от който Манчев умира. Допълнителната експертиза разкрива, че фаталният изстрел е произведен отгоре-надолу, като куршумът минава от горната част на главата. Този детайл открито повдига въпроса, дали Тодор Манчев е станал жертва на умишлено убийство, прикрито като самоубийство. Все още не е ясно по категоричен начин какво е станало. 

Панайотов даде и своя дял в модернизацията на армията, като прати запитване за закупуване на вторите осем изтребители Ф-16 към производителя „Локхийт Мартин“.

Рашков - ужасът на ГЕРБ

МВР, забравеното МВР... Което години и години се снишаваше, пазейки службицата, вървейки след прокуратурата - „господарят на процеса“,  изпълнявайки най-вече функции по отцепка отпред пред местопрестъпленията. Оказа се, че под ръководството на магистрата Бойко Рашков – между другото, завършил право в СУ, а не в „Симеоново“, полицията можа да си върне ефективната роля. Особено в едно възлово важно нещо за държавността – борбата с купуването на гласове.

Десетилетия наред купуването на гласове бе непобедим бич за прокуратурата, особено като се има предвид, че няма нито един осъден по техен обвинителен акт от две партии - ГЕРБ и ДПС. Бойко Рашков заради някои особености на характера си, го изрече в прав текст – че държавното обвинение си затваря очите за две партии. Нещо – немислимо преди това. 

Факт в цифрово изражение е, че срещу контролирания вот МВР направи нещо изключитено просто по негово време: нахлу в ромските гета и иззе основно от лихварите, но най-общо казано – от местните неформални лидери, тефтерите с имена, ЕГН, записи на длъжници и дори лични карти.

Може би е чисто съвпадение, но – в комбинация със задължителното машинно гласуване, на тазгодишните избори това доведе до отлив на 200 000 от гласовете за ГЕРБ. И дори повече – на последния вот през ноември.  Но пък едва ли е съвпадения личният „пресантиман“, който лидерът на ГЕРБ, подвижнитие му и съответните им напълно независими медии изпитват към Рашков. Стигна се до акции - едно видно журналистическо острие от „Пик“ да го преследва в кръчмата. Което, както и да го погледнеш, си е добър атестат, че си читав човек.

Сериозните мъже в правосъдието

На другия полюс като атрактивност, но пък сериозни като значимост бяха действията на Министерството на правосъдието. Особено при проф. Янаки Стоилов то показа, че изобщо има смисъл – разбута блатото в Агенцията по вписванията и Търговския регистър, изрази становища по най-важните теми на деня като закриването на спецорганите (да не забравяме, че – обратно на прокурорската пропаганда, Стоилов не е за ликвидиране, а за преформулирането и ограничаване на правомощията им плюс децентрализация в 5-те апелативни района, б.р.).

По-забележителен бе и спорът му с ВСС – дали правосъдният министър, щом има право да предлага дисциплинарно производство срещу всеки магистрат, може да го направи и за главния прокурор. 

Аргументите на Стоилов бяха – и несправяне с работата, и нарушения, и накърняване престижа на съдебната власт. Членовете на ВСС с чугунен непукизъм изхвърлиха предложението му в коша. Като недопустимо въобще за разглеждане! Стоилов прати въпроса в Конституционния съд, който още не се е произнесъл. Но пък наследникът му на поста Иван Демерджиев обяви, че е готов с второ – вече свое предложение, в  същата посока – предсрочно прекратяване мандата на Иван Гешев.

Макар и по-скоро в сферата на атракциите, тези идеи единствено „отварят очите“ на обществото в голяма степен: кой кой е и за какво се бори. А че този ВСС няма да изхвърли Гешев е по-явно и от хорото, което играеха определени т. нар. журналисти на трамвайните релси, когато трябваше да го изберат.

Спортът - нищо и половина

Безличeн. Така с една дума може да се определи периодът на спортния министър Андрей Кузманов. Видяхме как от едната крайност - проактивен PR, постоянни медийни изяви, снимки със спортисти и т.н. (Красен Кралев), се отива в другата - липса на публичност и като цяло на дейност. И в двата случая за спорта не беше направено нищо. Той си остава нереформиран и с един куп изписани стратегии и добри намерения, които не водят до нищо.

На последния си брифинг Кузманов обяви, че раздал пари от бюджета на над 100 спортни федерации по нова точкова система. Критериите - различни от предишните, при които се даваха на около 40. Не стана ясно каква е точковата система и дали са взети мерки да се избегне наливането на пари в “кухи” федерации, в които клубовете са фантомни, а дейността - съмнителна. Не е като да не се е случвало.

В същото време бившият петобоец не даде отговор докъде е стигнала проверката в Българския спортен тотализатор, който бе превърнат в монополист, но приходите му са “сива зона”. 

Кузманов изтъква “успешната олимпийска година”. Дори да приемем, че е такава, той няма заслуга за нея. Ще бъде огромна грешка, ако спортните хора се скрият зад златните медали от Токио. Такива наченки имаше още лятото, а сега са дори повече - обяснимо е като за края на годината.

Кузманов, който е поредният несъумял да се разбере с ЦСКА-София за базите, обяви, че повечето от обсъдените промени и насоки за спорта на консултациите за кабинет вече били изпълнени от неговата администрация. Това просто не е вярно. 

Кузманов успя да осигури финансиране за призьорите от Токио и да запълни някои дупки. И това е най-голямата му заслуга, но той просто не беше на мястото си при един куп казуси. В най-добрия случай заслужава средна оценка.

----

Четете утре втора част за успехите и провалите на служебните министри. Този път в сферата на икономиката, където бяха и най-големите амбиции за промяна.