Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Броят на студентите в български висши училища продължава да расте и през 2021 г. Рекордна е обаче безработицата сред младите висшисти за последните 7 години. Най-засегнати са завършилите "Туризъм".

И някои положителни тенденции- увеличава се делът на завършилите, които работят след това на позиции, изискващи висше образование. Има и повече международно разпознаваемите научни публикации на българските висши училища. Сериозно се увеличават доходите на завършилите през последните 5 години в сферите на здравеопазването и образованието.

Това показват данните в новото издание на Рейтинга на висшите училища в България (РСВУ) за 2021, изготвян традиционно от "Отворено общество".

Броят на студентите през 2021 година се е увеличил с над 4000 в сравнение с предходната година и достига до 202 605. Ръстът е най-голям в „Педагогика на обучението по…“ (увеличение с 1510 действащи студенти, представляващи увеличение с 24%), „Педагогика“ (1329, равняващи се на увеличение от 9%) и „Медицина“  (752, равняващи се на 6%). Най-голям спад има в „Икономика“ – спад с 1594 студенти, представляващи намаление с 5%, следвано от „Туризъм“ (намаление с 421 студенти, равняващи се на спад от 10%) и „Обществено здраве“ (намаление с 327 студенти, равняващи се на спад от 11%). 

Най-много студенти учат икономика, педагогика и медицина

Най-много бъдещи висшисти са избрали да учат „Икономика“ с 29 321 действащи студенти, „Педагогика“ (16 719) и „Медицина“ (13 186). За първи път в Рейтинговата система направление „Администрация и управление“ с 13 137 действащи студенти  не попада сред трите най-масови направления в страната и се нарежда на 4 място след „Медицина“.

През 2021 година най-много студенти се обучават в СУ „Св. Климент Охридски“ – близо 22 250, следва Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 580 действащи студенти и УНСС с малко над 14 600 студенти. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000.

В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – над 69% и „Теория на изкуствата“ – 63%.

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2021 г. Най-често те учат „Медицина“ (58%), „Стоматология“ (43%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). Над 10% е делът на чуждите студенти и във „Фармация“ (12%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (12%) и „Музикално и танцово изкуство“ (12%).

Расте безработицата сред младите висшисти

На фона на икономическите ефекти от разпространението на COVID-19, делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 3,5% през 2021 година при ниво от 2,8% през миналата година. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2015 година насам, отбелязват авторите на Рейтинга на българските висши училища. Въпреки негативните ефекти на пандемията през 2021 година останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до близо 18% през 2021 година от над 25% през 2014 година.

1520 вече е средният осигурителен доход

В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 53% през 2021 година от под 46% през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също върви нагоре, като стига до 1520 лева през 2021 година при нива от 1373 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014 година.

Кои се реализират най-добре

Най-ниска безработица (под и около 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите„Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, се наблюдава и сред завършилите направление „Теория и управление на образованието“. Най-висока безработица (5.9%) и най-ниско приложението на придобитото висше образование (21%) се  наблюдава сред завършилите „Туризъм“.

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ „Обществено здраве“, „Медицина“, „Електроника, електротехника и автоматика“ и „Военно дело“.

Повишават се доходите на завършилите медицина

В сравнение с предходната година най-голямо увеличение на средния осигурителен доход се наблюдава сред завършилите професионалните направления, които подготвят специалисти за секторите на здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите „Медицина“ за последната година се увеличава с 35%, на завършилите „Здравни грижи“ – с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления увеличението е средно с между 17% и 20%. 

Разликите 

Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите – „Икономика“, „Администрация и управление“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Информатика и компютърни науки“ – разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики в данните за реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище се наблюдават в професионалните направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Сред тях са направленията „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Здравни грижи“, „Педагогика“, „Педагогика на обучението по …“ „Военно дело“ и др.. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности, независимо от завършеното конкретно висше училище.

С най-нисък успех от дипломата за средно образование в "Металургия"

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията „Медицина“ (5,59), „Фармация“ (5,54), „Стоматология“ (5,45), „Ветеринарна медицина“ (5,34) и „Право“ (5,29). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Металургия“ (4,21). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,00.

Повече международни публикации

Данните в Рейтинговата система показват продължаващо повишаване на броя на научните публикации на българските висши училища в международните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2016-2020 г. е приблизително 19 000 и надхвърля с 1400 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2015-2019 г.), когато те са били 17 600. Броят на публикациите в Scopus през периода 2016-2020 г. е 18 400 и надхвърля с над 2400 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2015-2019 г.), когато те са били 15 950.

СУ "Климент Охридски" на първо място в 23 направления

В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2021 година СУ „Климент Охридски“ се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет – София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 3 професионални направления – от частни висши училища.  

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.