Културният сегмент е малък, недофинансиран, фрагментиран и за съжаление - криминалзиран. 1% от БВП би била постижима най-скорошна цел за култура, но е важно и парите да се насочат не в нечии джоб. 

Около това се обединиха днес представители на 4-те формации, които преговарят за бъдещо правителство - "Продължаваме промяната", Българската социалистическа партия, "Има такъв народ" и "Демократична България". 

Като герб на цялата дискусия и общото дередже в сектор "Култура" може да стане казаното от Пламен Николов от "Има такъв народ" - че дори нямаме Закон за старите столици в България, защото...

"... Срамно е в старопрестолна Плиска да е имало канализация, а в днешна Плиска да няма."

Думите му потвърди шефът на Археологическия музей "Велики Преслав" - д-р Антон Горчев - че и в Преслав, и в Плиска са имали.

А Иван Гранитски по-късно каза по темата с културното археологическо наследство:

"Ако някой от вас е ходил в Старосел скоро, знае каква е гледката: едни тараби, едни найлони – какви чужденци, к'ъв културен туризъм?!"

Кой какво предложи днес?

Васил Гюров от името на ДБ заяви, че те настояват за реформи в безполезния Закон за меценатството, включително – да се дават за култура отчисления от дейности като хазарта. Той посочи още като плачещ за реформа Закон за културното наследство. Музикантът от легендарните "Ревю" обяви, че ДБ ще настоява 1,5 % от брутния вътрешен продукт да отива за култура. Но напомни, че преди дни има писмо от творчески съюзи, в което искането е за 1% - и това би било добра основа.

Най-грубо казано - при сегашния БВП от около 100 млрд. лв., културните дейци изчислиха, че това означава около 1 млрд. лв. годишно.

Стоян Михалев - също от ДБ обяви, че доскоро в културата освен хронично недостигащите пари е имало и "гилдиен егоизъм". Както и че това е най-силно удареният сектор от пандемията - при наличие на и без това едва оцеляващи дейци на изкуството. С апломб обаче лидерът на някогашата "Киора" обяви, че само по тази тема е имало пълно единомислие в предишното Народно събрание и че тук са склонни да отпадат политическите различия.

Междудругото, същото повториха и водещите панела от ПП.

Освен несъмнените общи приказки за ролята на културата за духовността, оцеляването на нацията и възхода й, участниците днес обърнаха внимание, че малките населени места са „културни пустини“, че връзката между образование и култура е изцяло прекъсната в момента.

Гюров например предложи създаване на информационна банка за събития и личности в българската култура.

Ако има нещо, за което всички се съгласиха, това е, че спешно трябва да се изготви Национална стратегия - Централизиран план за последващите стъпки в културата. Той трябва да обвързва дори няколко правителства напред – да е обект не само на партиен, а на обществен консенсус. А Александър Симов от БСП видя срока му като до февруари, март, за да не се разтяга във времето.

Друго безспорно е, че трябва да има нещо като ваучер за културно потребление - финансиран от държавата и стигащ чрез училищата до младата пубика. Така учителите ще избират на кой театър или изложба да заведат децата - това ще вдигне и качеството.

ДБ предлага дори облекчени работни визи за кадри на културата, особено такива с българско самосъзнание - бесараби, хора от Западните покрайнини и др.

От партията на Слави Трифонов ИТН лансираха интересната идея за национален културен календар. Дадоха пример - в областен град, където има две културни институции, ако те имат събития, но и на 3-4 сцени има свободни изяви, те да не са по едно време, за да не се "бият" за публика.

Предлагат също така регистър на паметниците на културата, които имат спешна нужда от реставрация и консервация.

Както и да се създаде регистър на свободните артисти. Като намекнаха и за нещо като категоризация (практика, която съществуваше преди промените при т. нар. социализъм, б.р.).

Пламен Николов - бившият кандидат на ИТН за премиер се изказа, че Законът за авторското право и сродните права е на почетната възраст от над 20 г. и бил "авторски Франкенщайн, защото много пъти е каращисван". ИТН предлага той да бъде разделен поне на 4 отделни закона.

От тяхната страна на масата днес се заговори и за съвсем "леви" идеи като минимална работна заплата за сектор "Култура", както и за отделните браншове и определяне на минимални цени за посещение на културни меропрития – според региона.

Любомир Каримански - шефът на бюджетната комисия от ИТН в последния парламент, се обяви за промени в Закона за филмовата индустрия.

"Загубихме една година без киноиндустрия и това беше тази година. Изключително ме е срам от това", продължи.

Той обаче даде пример – че по време на служебното правителство са опитали да отпуснат пари на МК, но то е нямало потенциала да ги усвои, като отбеляза че „за пръв път вижда такова нещо“. Според Каримански има проблем и с Националния филмов център (НФЦ) и начина, по който усвоява пари.

Освен изменение на Закона за филмовата индустрия, той поиска и нов устройствен правилник на НФЦ.

Все пак икономистът посочи, че данните, че в ЕС се давал повече от 1% не са верни - средно е около 1%, но има разликата - дали говорим от БВП или процент от публичните разходи.

Представителят от партията на Станислав Трифонов отбеляза още, че трябва да се справим с пиратството и че близо 40 на сто от сателитите и кабелите, които препредават аудиовизуални произведения, са в сивия сектор.

Каримански лансира още една интересна идея - общ Център за споделени услуги на държавните (и хронично недофинансирани) БНТ и БНР.  Целта е администрация, персонал, юристи и прочее чиновнически служби да отидат в един център - така било и в БиБиСи с цел икономии.

По време на днешнана дискусия се заговори и за вечния въпрос – дали да има плащане за услугите на обществените телевизия и радио, като се каза, че фондът, който трябваше да генерира средства за обществените медии така и не заработи.

Манол Манолов т БСП предложи задължителен културен калндар за всяко училище.

"Острието" на столетницата Александър Симов каза, че мечтаният 1% от БВП няма магически да гарантира възхода на изящното, а това е минимум.

Той нападна ГЕРБ - че откакто са дошли на власт, този процент се върти около 0,4 или около "тази мъртва зона".

"Но, ако няма прозрачно разпределяне, и да го направим 10, пак ще попаднат едни пари в едни ръце, а други няма да получават",  каза журналистът.

Живописно в тази насока се изрази и Иван Гранитски, според когото в читалищата приходите се разпределят "левия джоб - десния - по стара българска традиция".

Оказа се, че БСП също предлага отдавна въвеждането на културен ваучер, само че под името културен чек.

Симов е и за изцяло нов Закон за радиото и телевизията, плюс стимули - а не наказания, за да има провече българско съдържание в медиите. Тук го подкрепи пламенно не друг, а Ицо Хазарта от ПП.

Писателят Боян Ангелов (роден през 1955 г.) пък настоя от името на БСП доста за интересно предложение - създаване на някакъв вид регистър на писателите

"СЕМ е напълно паразитна структура, тя нищо не прави – нужна е изцяло нова структура", каза още Иван Гранитски, който е бивш генерален директор на БНТ.

Той лансира и идеята - приета в ЕС, за въвеждане на "библиотечен стандарт" – според който всяка държава членка, на глава от  населението трябва и отделя средства за подновяване на библиотечните фондове. Оказва се, че ние сме го подписали, но не го изпълняваме. У нас това биха били 8-9 млн лв., с които да се купуват нови книги всяка година.

"Трагично и даже престъпно е отношението през последните 8 г. на министрите на културата", заяви Гранитски.

С много силна лична позиция се отличи Кирил Петков – окраските ляво-дясно изчезват в сравнение с огромния проблем, който е пред нас, каза той.

"Няма как да продължим с ниското финансиране. Бюджетът за култура трябва да се качи" - каза той, без все пак да се ангажира с проценти.

"Другото нещо е как го харчим – когато говорим за нулева корупия навсякъде, аз мисля че и културата, за съжаление, не е изключение.

Огромни средства се разпределят за политически културни дейци. Кой коя партия управлява, не трябва да бъде фактор за финансиране на културата. Парите трябва да следват качеството."

Той даде интересен пример, че не трябва пък да има и твърде много държава - говорил по въпроса с покойния Кристо (когото нарече "Христо - от Христо и Жан-Клод"). 

Говорили не за култура, а за бизнес. И тогава Кристо му казал, че е абсолютно независим, защото е намерил такъв начин за своето изкуство. "Аз измислих как да си финансирам моята култура – мога да откажа и да кажа "не" и на Ню Йорк, и на Париж", обявил българинът.

"Сигурен съм, че трябва да променим много в културата, защото в момента я губим. Губим, както от историческото си наследство, така губим в култрата сектори, в които включително сме били световно известни", алармира Кирил Петков.

Тодор Мечкарски, преподавател в НАТФИЗ и депутат от Враца, отчете от името на ПП, че е забележително, че в тяхната дискусия има повече от 80% припокриване на идеите на партиите.

Той е категоричен, че ще има дотиране. Обяви се още за мандатност за директорите на културни институти, но и отбеляза, че сега никой не ги контролира – дали си изпълняват програмите. Трябва и задължителна атестация на директора (не стана ясно кой орган ще я осъществява).

И той, както и ДБ, се обяви за фонд, който да подпомогне трупите и оркестрите да могат да пътуват и в по-малки населени места – стига да е осъществимо. (Каримански от ИТН пък добави и създаване на фонд "Кино", както и в бъдещите мерки специално да се запише, че МК отговаря за борбата с пиратството.)

Със сигурност трябва регистър на свободните творци, както и свободна сцена за тях, каза Тодор Мечкарски, който очевидно ще е острието на ПП в културата.

Проф. Весела Кондакова, която е в момента зам.-министър на културата, призова да не се изпада в детайли. Като се създаде парламент, щяло да се мине през много експерти за конкретиката. И едва след това може да се работи за законодателство.

"Моля ви - не свръхрегулирайте средата", забележително се изказа още Кондакова.

Ицо Хазарта говори последен от ПП, и каза, че изцяло подкрепя идеята за задължителния културен календар. Той защити държавните симфонични окестри и каза че на тях трябва да бъде помогнато да се развиват, защото често това са уникални музиканти. 

"В оркестъра на БНР заплатата на един такъв музикант е окло 690 лв.", отбеляза любимецът на публиката.

Той допълни, че в големите градове театрите се справят отлично, но има и малки градове. Хипхопърът каза, че да се подпомогнат тези театри в малките градове, за една година сумата би била колкото един километър асфалтов път.

"Трудно ще решим всички проблеми във всички сфери, но трябва да имаме пилотни успехи, и то бързо", обобщи Кирил Петков.