Балнеосанаториум, в който на водещите трябва да раздават кофички с кисело мляко. Така изглежда от 20 дни насам в очите на заклетите тв фенове Българската национална телевизия (БНТ). 

Така ще изглеждат и в оставащите осем дни до края на предизборната кампания. 

Никога досега, на нито един вид избори не сме ставали свидетели на такова нашествие на кандидати за власт, окупирали всички предавания, извън специализираните такива, създадени с цел вота. Както и да чуем меко казано спорни, или направо да си го кажем, понякога налудни послания в обществения ефир.

В сходна ситуация донякъде и Българското национално радио (БНР).

На какво се дължи това? 

Простият отговор е на законодателя в 45-ото Народно събрание. Както и на факта, че на 14 ноември ще имаме избори две в едно, за които избори са регистрирани 24 кандидат-президентски двойки, 20 партии и 7 коалиции.

Предисторията

Както е известно, 45-ия парламент свърши една единствена основна работа – изменения в Изборния кодекс. Те бяха изготвени и приети в спешен порядък, което спечели и „прозвище“ на закона - „Изборен кодекс за една нощ“. Основният фокус тогава обаче бе във въвеждането на машинния вот като способ за гласуване във всички секции с над 300 избиратели, в т.ч. с устройства вече се гласува и в чужбина. Така незабелязано в ИК мина и една поправка, предложена от вносителя на измененията „Има такъв народ“ и касаеща главата в закона, която урежда начина на отразяване на предизборната кампания от обществените електронни медии“. Тоест – от БНТ и БНР.

„Българската национална телевизия и Българското национално радио отразяват обективно и справедливо проявите на кандидатите, регистрирани от партиите, коалициите и инициативните комитети, при зачитане на тяхната равнопоставеност и значимост въз основа на правила, приети от Централната избирателна комисия.

Партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати във всички изборни райони при избори за народни представители, имат право на равно участие“, гласи текстът на чл. 189, ал. 3 от ИК.

Последното изречение означава, че всеки един участник във вота за НС има право на едно и също представяне в обществените медии като това на всички останали, в т.ч. като времетраене, предавания, часови диапазон, включително в праймтайма. Преди всички избори, и БНТ, и БНР подписват споразумения с политическите формации – за отразяването.

В резултат общественият ефир, особено телевизионният, е такъв какъвто го наблюдаваме в момента. За което спомага и двата вида избори, съответно огромният брой лица, които са кандидати за избора ни. 

Клуб Z попита генералните директори на БНТ и БНР – Емил Кошлкуков и Милен Митев създава ли този текст от Изборния кодекс проблеми за съдържанието на ръководените от тях медии, за журналистите и най-вече – за зрителите и слушателите. Както и дали биха инициирали дебат по темата – за изменения в закона.

„Случва се това, че от една страна имаме избори 2 в 1, от друга страна я имаме формулировката за еднакво време за всички - „имат право на равно участие“. Тоест, ако излезе партия, която взима 0000,1% подкрепа и е регистрирала листи във всички райони, има същото време, каквото имат големите партии, които според социологията имат шанс да прескочат 4-процентовата бариера за влизане в парламента“, обяснява Кошлуков.

До въпросната поправка БНТ е подреждала участниците в предизборните формати на база справки с всички големи социологически агенции. Най-общо, взимат се първите 10 по доверие формации, като те участват в по-голямата част от дебатите. Останалите участници имат същото право, но не еднакво по време. В предаването „Панорама“ участват пет парламентарно представени партии, а после се прави се още един формат - с петте най-големи извънпарламентарни – дава пример директорът на БНТ.

Проблемите с посланията

На въпрос може ли водещите да помолят участник да си тръгне – заради клевета, пропаганда, всяване на паника (най-вече по линия на COVID-19), за неверни твърдения, Кошлуков посочва, че законът и споразумението не разрешават това. Посочва, че обществената телевизия веднага ще бъде обвинена в нарушаване на закона, в цензура, в нарушаване на свободата на словото, в редакционна намеса. Кошлуков припомни случая с лидера на „Атака“ Волен Сидеров, който бе изведен от охраната в ефир - на предаването „Референдум“, а после Кошлуков спря достъпа му до участия в БНТ. Казусът е в съда.

Той бе категоричен – след изборите ще инициира разговор за промяна на проблемния текст в Изборния кодекс:

„Надявам се като видят ефекта от това законодателство да преосмислят решението.“ 

А на въпрос за поведението и "ннервите" на водещите на предаванията, на които често им се налага да оспорват някое невярно твърдение, да реагират на агресия, на напускане на ефира и пр., заяви, че, факт, трудно им е и им благодари за търпението. 

Но, това не всичко.

„Търпим подигравките и коментарите - че сме балнеосанаториум с кисело мляко за водещите; падат предавания, падат ефири. Този проблем го има отдавна. 

Но той е нищо в сравнение с проблема с живите излъчвания на парламента. Не може всеки ден да излиза депутат, да каже предлагам пряко излъчване по БНТ1, всички да натискат копчетата и аз моменталнно дърпам шалтера на телевизията. Ставам парламентарна телевизия, сайт на парламента.

Дайте да направим отделен канал – ще излъчваме парламент от сутрин до вечер, че и през нощта ако искате“.

Последното е по повод законовото изискване когато депутатите решат – парламентът да се излъчва на живо в ефира на обществената телевизия. Често с това правило се злоупотребява чисто пиарски – когато партиите в НС искат да „блеснат“ по време на някой дебат пред цялата общественост. Иначе сайтът на парламента отдавна предлага „услугата“ онлайн излъчвне на заседанията.

Проблемите на радиото

На тези избори националното радио не е под такъв „обстрел“ като националната телевизия. Но и то има казус, сходен с този на БНТ.

„И преди това изменение в Изборния кодекс сме се старали да даваме равна трибуна на всички участници в изборите и сме се пазили от всякаква форма на дискриминация с оглед социологическите проучвания – макар и с риск да пострада качеството.

Големият проблем е с идеите за по-гъвкави форми на дебати, защото ако опитаме да предложим нещо по-раздвижено, ще се възприеме като форма на дискриминация“, посочва новият генерален директор на БНР Милен Митев.

Той сподели и че днес е имал разговор с журналистите от програма „Хоризонт“ - точно защото имали идеи, които обаче не могат да реализират поради така разписаните правила в закона. 

„Мислим, че ако сме по-гъвкави и можем да предложим нещо по-разчупено като формат, ще сме по-полезни и за обществото“, посочи Митев.

На въпрос готов ли е да инициира дебат по проблемите за обществените медии със закона в този му вид, бе категоричен: „Да“.