Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Европа е пълна с хора, които май нищо не са научили от Брекзит. За това говори настървението, с което Европейската комисия и мнозинството в Европейския парламент се опитват да мачкат Полша.

Не така обаче се държи Франция - и по точно нейният президент Еманюел Макрон. Докато Европейският парламент обявява полския Конституционен съд за нелегитимен, а Съдът на Европейския съюз глобява Полша по 1 милион евро на ден, френският държавен глава се обявява за диалог с Варшава.

Идеологически, би трябвало да се очаква от Макрон да бъде начело на антиполския остракизъм. Той е либерал и федералист - диаметрален антипод на консервативните евроскептици, които управляват Полша. Европейското политическо семейство на Макрон не спира да бичува полските управляващи за това, което според либералите е посегателство върху независимостта на правосъдието.

Но Макрон не се държи така. Той, който говори за „европейски суверенитет“, иска да преговаря с тези, които държат на националния. Защо ли? Според мене, защото, за разлика от горещите глави в Брюксел и по места, президентът на Франция разбира какво е Полша и какво е Европа. И правилно установява, че от повече репресия на всички срещу един полските управляващи ще спечелят, а Европа ще загуби.

Може би някой от съветниците в Елисейския дворец му е споменал и как започва полският химн: "Още Полша не е загинала". Смешно и жалко е да плашиш страна и народ, преживели толкова адове (и от изток, и от запад) с глоби и политически незаконодателни резолюции без никакви правни последици. 

Навремето бившият британски премиер Дейвид Камерън обясни накратко, по английски, защо мнозинството от сънародниците му искат да си отидат от ЕС. Защото, по думите му, той е станал твърде бюрократичен и твърде bossy (англ. който обича да се разпорежда, деспотичен, тираничен, властнически). 

Това bossy Източна и Централна Европа вече добре го познават. Приемай мигранти, макар народът ти да не ги иска. Не строй ограда по границата, макар тя да е нужна за сигурността ти. Устрой правосъдието си както Брюксел ти нарежда, макар (по принцип) ЕС да не се меси в конституционните дела на държавите си членки. Затворѝ енергетиката си, защото имаме Зелена сделка. И да знаеш, че ще те лишим от еврофондове, ако не слушаш.

Договорът на ЕС наистина съдържа ред основни принципи и ценности (като например в чл. 2 - зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека), но в същото време не обвързва еврофинансирането с политически условия. Това правят групи страни и европейски политически сили с преобладаващо влияние посредством приеманите от тях регламенти.

Британия отказа да търпи такова третиране. Тя е бивша империя, над която слънцето не е залязвало. Днес тя е петата икономика в света и не ѝ трябват еврофондове - като  държава членка беше нетна донорка. Тя е ядрена сила и има специални отношения със САЩ и обширни пазари в своята Британска общност. Следователно може и сама и когато поведението на ЕС започна да не ѝ харесва, тя го напусна.

Никоя от „новите“ членки на ЕС (приети след 2004 г.) не може да си позволи такава волност, защото тя би я обрекла на изолация, бедност и несигурност. Но когато Брюксел започне да използа тази зависимост, за да извива ръце, Европейският съюз прави позорна крачка към методите на бившия Съветски. Затова се появиха коментарите за евевтуален „Полекзит“, макар за него днес да би гласувало едно радикално малцинство от поляците. А утре? Ако навръх диктата ти спрат и парѝте, за какво ти е този съюз?

Европейският съюз, който е толкова взискателен, сам не се справи с нито една криза досега - нито с финансовата, нито с дълговата, нито с украинската, нито с бежанската, нито с ковида. На никого не му пука от Брюксел - нито на Путин, нито на Си, нито на Ердоган, нито на Тръмп, нито на Байдън. ЕС свива бюрократичен бицепс само пред по-слабите си членки. Това не допринася нито за авторитета, нито за единството му, нито за доверието на европейците в него.

Евентуалното лишаване на Полша от еврофондове би наказало всички поляци, а не само управляващите от „Право и справедливост“. От това Европа също нищо не би спечелила. То би се превърнало в илюстрация на нейната несправедливост, следователно - в удобна опорка на антиевропейската пропаганда.

Дскусионен е въпросът доколко крамолното решение на полския Конституционен съд за примата на националния основен закон над европейското право е „скандално“. Полският евродепутат Ришард Легутко посочва:

„Съществуват изключителни компетенции на ЕС, по-специално тези относно външните икономически отношения, има смесени компетенции и има компетенции, които остават изключително национални. А въпросите на организацията на съдебните системи остават от изключителната компетентност на държавите и не могат да бъдат обект на намеса, която се извършва в момента. В съответствие с член 5 от Договора за ЕС компетенциите, които не са предоставени на Съюза спрямо Договорите, остават на държавите членки“.

Легутко припомня и че „конституционните съдилища в други държави членки се произнесоха относно съвместимостта (или несъвместимостта) на правото на ЕС с техните конституции. Защото трябва да помним, че въпросите за върховенството на конституцията на държава членка и неспазването на обхвата на правомощията, делегирани на Европейския съюз от държавите членки на Съда на Европейския съюз, се разглеждат от конституционните съдилища от години. Не само полският конституционен трибунал, но и германският федерален конституционен съд, италианският конституционен съд, чешкият конституционен съд и датският върховен съд са заели позицията, че правото на Европейския съюз и дейността на Съда на Европейския съюз са предмет на проверка от гледна точка на конституционните норми, включително тези, посочващи границите на компетенциите, делегирани на ЕС от дадена държава“.

„Важното е, че полският конституционен трибунал не приема, че самите разпоредби на Договора са противоконституционни. Решението посочва само, че някои разпоредби на Договорите на ЕС не са в съответствие с разпоредбите на Конституцията на Полша, когато се тълкуват широко и надхвърлят компетенциите, изрично посочени в Договорите“, казва още Легутко.

„Брекзит“ не уплаши и не смирѝ европейците. Колкото повече удрят по масата от Брюксел, толкова повече се разширява клубът на непослушните в ЕС. Първо беше само Унгария. После станаха Полша и Унгария. После- Чехия, Полша и Унгария. Днес са Словения, Чехия, Полша и Унгария. За да видиш това, не трябват нито телескоп, нито микроскоп. Стига само да гледаш телевизия. А в Елисейския дворец сигурно гледат.

Този клуб, поне засега, показва тенденция към разширяване (не само в Централна и Източна Европа). В Италия например, където следващите парламентарни избори трябва да бъдат не по-късно от 1 юни 2023 г., най-високо в сондажите са евроскептичните „Лига" и „Братята на Италия“ (общо имат близо 40 на сто от предпочитанията).

Най-бързо растящият в рейтингите потенциален претендент във френските президентски избори догодина е дясноконсервативният Ерик Земур, който идейно е близнак на управляващите в Полша. Още преди официално да е обявил, че ще се кандидатира, той изпревари по рейтинг дори Марин Льо Пен, лидерката на „Националния сбор“, смятана за главната съперничка на Макрон. Има наблюдатели, които не изключват втори тур между Макрон и Земур. 

В тази ситуация Макрон има избор - да тласне Полша решително в лагера на своите противници у дома и в Европа, или да разговаря с нея и да се постарае поне да я ангажира, ако не да я спечели на своя страна. Той прави интелигентния избор. Налагането на „повече Европа“ с натиск отгоре надолу поражда съпротива и води до по-малко Европа, до размножаване и консолидация на противниците ѝ.

Полша неведнъж е яла руска попара и основателно вижда в Русия заплаха. Само че Европа не може да я защити от тази заплаха. Европа е „политическо джудже и военен червей“ и прави газов бизнес с Русия. Полша я защитават САЩ. При това положение, колкото повече Брюксел мачка Варшава, толкова повече я тласка в прегръдките на Вашингтон. И това е за сметка на силата, на единството и на доверието в Европа. То също се вижда по телевизията - предполагам и от Елисейския дворец. 

Европа, за разлика от САЩ, с които все се сравнява, не е нито държава, нито нация. Европа не може да воюва с непослушните си „щати“, както американският президент Ейбрахам Линкълн е направил през 1861 г., за да запази единството на Съюза в гражданска война, която всъщност е създала американската нация. Обединена Европа е организация на национални държави, която те са създали, за да няма войни между тях.

Европейската комисия не е правителство. Европейският парламент няма властта на националните парламенти. Европа не е „началник“ на Полша, нито Брюксел е „началник“ на Варшава. Обратното, Полша и Варшава са един от 27-те работодатели на ЕС и на Брюксел, включително на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя може би си спомня онази дълга среща на върха през юни 2019 г., където нямаше да бъде номинирана, ако не бяха гласовете именно на лидерите на Полша и Унгария.

Макрон обаче очевидно не е забравил, че именно те му помогнаха да провали кандидатурите на партиите от Европейския парламент - Манфред Вебер и Франс Тимерманс, които той не искаше, и да отстои позицията си, че по договор номинацията се пада на държавите членки.

Затова Макрон иска да разговаря с полските си колеги, а не да им удря по масата (макар да  може).  Тридесет и осем-милионна Полша е държава от габарита на Испания. Полша е най-голямата сред новите членки на ЕС, чийто народ има безспорен исторически принос в разпадането на бившия съветски блок. Би било глупаво от страна на Европа да отчуждава такава своя членка. Диалогът, върху който се гради цялото досегашно строителство на ЕС, е по-доброто решение и затова Макрон избира него.

Ключови думи

Коментари

Полша

Къде е Полша, къде сме ние, разликата е от небето до земята... а най голямата разлика е че в Полша ненавиждат Русия и за това са толкова напред във всяка една област....

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.