От какво да е уморен избирателят - трябва само да отиде до секцията и да пусне една (две) хартийки в урната, каза преди дни социологът Андрей Райчев по една телевизия на въпрос за това дали не ни е писнало от безрезултатното ходене на избори тази година.

Кой от какво е уморен, е разтегливо понятие. Един от ставането в 5, за да е в цеха в 7, друг от хоум офиса, съчетан с дистанционното обучение на детето и врътването на една мусака. Междувременно предизборната кампания си тече по всички налични информационни канали и в зависимост от чувствителността на съответния избирател е или бял шум, или китайска капка. И ако има нещо, от което трябва да сме уморени (освен от т.нар. битовизъм на живота), то е от самата кампания. По-точно от нейните послания към наша милост, така модерният напоследък „суверен“.

Ако напишете в google търсачката думата „изчегъртване“, едно от първите предположения, които ще излязат, е „изчегъртване на ГЕРБ“. Спомнихте си, нали? И това го имаше. Не в една, а в цели две кампании тази година. Ако някой е успял да се справи с тази задача, то би следвало да си проличи на следващите местни избори – истинският тест за това колко е залепнала смолата за дрехата и налага ли се да се чегърта или може само по метода на вестника и ютията. Този път кандидатите за власт като да си дадоха сметка за това, че от третия опит трябва да сменят рефрена и обещаха, както винаги, позитивна кампания и кампания, базирана на нуждите на „суверена“. Да проверим.

Що-годе общочовешко, да не кажем човешко

Парадоксално, че и леко цинично, но слънцето аха да изгрее и на нашата улица, когато политическите субекти вкупом заговориха за цената на тока, цената на газа, цената на бензина, цените на стоките и услугите, инфлацията, управлението на COVID ситуацията.

Човек да си каже: „Тези най-накрая спряха да чертаят разделителни линии (другото клише от предходните два избора) и този път вместо да се вторачват в пъповете си в парламента, ще седнат да се разберат как да изведат „суверена“ през тези кризи“. Току се чуеше някой да даде и някаква конкретика, като бързо дострояваме газовата връзка с Гърция, или правим нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“, подпомагаме бизнеса и домакинствата заради високите цени на енергоизточниците, замразяваме цените на тока; купуваме азерски газ и пр. Кой се боцна на живо във фейсбук и до днес разказва за геройството на личния си пример, кой призна с половин уста, че се е боцнал (тайно) още през лятото и сега разказва за геройството на личния си пример. Изобщо, кампанията като да потръгна с някакво що-годе общочовешко, да не кажем човешко послание - „знаем какви са проблемите, имаме решения“. 

Защото в една история винаги трябва да има обрат

Обаче... (защото в една история винаги трябва да има обрат и обикновено той настъпва с „обаче“), понеже справянето с кризи и със забатачените с години проблеми не е най-силната черта на българския политик, пък и не е достатъчно секси за една типична българска предизборна кампания, от два дни слънцето вече грее на улицата на кандидатите за власт, не на тази на „суверена“. Под формата на зелен сертификат... 

На една страна захвърлиха темата с тока, на друга – тази с бензина - на две строшена; очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! (По Ботев). Или по Вапцаров: "Борбата както казват, е епична." Но тъй като някои хора сме по природа мнителни, тези усилия ни се струват малко съмнителни... С грижа за нашето здраве, живот, права и свободи ли всички политсубекти, без изключение, изразиха повече от отрицателно отношение. Или с мисълта за бюлетината на онези около 80%  необхванати от имунизационния процес. Просто тема за размисъл.

И за да е още „по-позитивна“ кампанията, тя вече се води на плоскостта кой е по-виновен за леталния край на толкова много заболели с COVID-19, като си ги прехвърлят по брифинги с емпатията на статистика на НСИ; министри биват атакувани от партийни активисти с юмруци на улицата; едни кандидати обещават да арестуват други кандидати само, за да прекарат една нощ в 3-то РПУ за близка среща от третия вид с тоалетните, които били в ужасно състояние и пр., и пр. жизнеутвърждаващи послания. 

А къде във всичко това са „обединителите“ на нацията ли? Ами..., няма ги. Или го има само единият, който досущ като доскорошния Борисов-премиер, има привилегията да ползва трибуната на държавния си пост, за да споделя мисли след всяка изложба, която е открил. И забележете, от това се оплаква... бившият премиер.

Тоест, има пълен идеен фалит на хората с претенции да водят обществото, обобщи в интервю за Клуб Z преди няколко дни политологът Димитър Аврамов. А възрастната жена на касата в магазина допълва: „Има инфлация на олиото“. #Кое не е така?