БРЮКСЕЛ - Българската наука и догодина ще остане пак слабо финансирана заради промените в държания бюджет, наложени от фалита на Корпоративна търговска банка, каза днес министърът на образованието проф. Тодор Танев. Той укори обаче учените у нас, че не отстояват достатъчно интересите си и не използват международните възможности за финансиране.

“С толкова малко финансиране, каквото е в момента (малко над 3 милиарда лева или под 4 на сто от БВП за наука и образование тази и следващата година - б.а.), абсолютно никаква сериозна наука… не можем да развиваме, каза Танев пред журналисти в Брюксел, където участва в Съвет на министрите на образованието на ЕС. - Разбира се, това удря и по морала на учения и по неговия публичен имидж… Това са хора, които десетки години са се развивали и стигат до един тупик в личните си съдби”.

“Но инициативността им ми се струва недостатъчна, добави министърът. - Например научната общност доста мълчи в момента, в който се разпределят парите – нито едно действие, нито една акция”.

Той призова колегите си към “инициативност и изобретателност” и посочи, че например не използват достатъчно възможностите за финансиране, които предлага НАТО.

“По линия на НАТО има много неизползвани изпуснати възможости… далеч не леене на метали и бронежилетки”, каза министърът след посещение в централата на алианса. - Там не се беше появявал (български - б.а.) министър на образованието до този момент”.

От идната година правителството насочва повече средства към висшето образование за сметка на науката, защото смята, че реформата трябва за започне оттам, каза Танев. Посоката по “всекидневната логика” от началното през средното до висшето образование по думите му досега не е дала резултат.

“Няколко пъти са почвани по този начин реформите, това нещо не знам защо се повтаря и повтаря. Много по-бързо става, когато го започнеш от края, когато след 3-4 години излязат хора мислещи по съвсем нов начин, които са пътували по “Еразъм” (европейската програма за академичен обмен - б.а.), които могат да влязат в и без това непопълнените бройки за учители”, каза министърът.

Той добави, че правителството не смята да намалява броя на университетите, а да предложи на парламента поправки в закона за висшето образование, които ще дефинират разликата между висше учебно заведение и университет. Освен това Танев смята, че трябва изцяло нов закон за развитието на академичния състав, т.е. за реда, по който се присъждат научните степени.

Предстоят и структурни промени в министерството на образованието, за да може то да управлява усвояването на 1,1 милиарда евро, които са на разположение на България по европейската оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” от 2014 до 2020 година. Националното съфинансиране е 270 милиона лева.

Според министъра страната ни не е готова да въведе електронни учебници, защото не всички деца още имат достъп до компютър и защото подходящите учебниците не са написани. За целта първо трябва да се приемат нови учебни програми, а преди това парламентът да приеме закона за образованието, каза Танев. Той се обяви против качването на съществуващите учебници в интернет.

“Не съм сигурен, че стават… Вероятно имате представа за абсурда, който представляват учебниците по някои науки, за тежкия академичен стил, за това че те подготвят вторично неграмотни хора, които не могат да мислят, които трябва да наизустяват неща, каза той. - Ще повторя Айнщайн: "Образование е това, което остава, след като всичко друго бива забравено." Това са учебници, които ще бъдат забравени, това представлява престъпление… Защо ще го качваме на файлове? Да го направим още по-страшно ли? Да накълцаме червея, че да тръгнат нови парчета червеи? Няма да го направя! Аз няма да подпиша такова нещо, защото съм родител!”

Съветът на министрите разисква и прие заключения за това как образованието в европейските страни да създава у децата и младежите предприемачески дух и умения. Според Танев “Европа е твърде изостанала от Америка в това отношение”.

“Всъщност става дума за един опит за бързо догонване и поевропейчване на опит, който се натрупва по-бързо даже в далечна Азия”, каза министърът.

Според него Европа изостава в свързването на образованието с икономиката заради различните национални системи на образование, което е област изцяло в компетентността на отделните държави членки и нееднаквия мащаб и развитие на икономиките.

“Трябва да бъдем много внимателни, когато очакваме с едно натискане на един бутон в тези сгради тук в Брюксел автоматично и еднакво, и униформено, да се решат нещата, каза Танев. - Ще има 28 различни резултата накрая”.

“Ако смятаме, че ние сме изостанали, в още по-непригодна позиция е съседна Гърция и не сме по-назад от Румъния в това отношение, коментира той отношението между българското образование и предприемачество. - Не мисля, че сме толкова зле спрямо част от останалите европейски страни… Ние сме изостанали спрямо собствените си претенции, спрямо собствените си надежди”.