Процентът на карантинираните учители и ученици в страната се запазва нисък. Три са областите с по-висок процент, където отделни училища са преминали на онлайн обучение.

Това съобщи на пресконференция днес просветният министър проф. Николай Денков.

Към 20 септември карантинираните ученици са 0,44% от всички, а при учителите процентът е 0,71. Покачване има, но то все още е плавно, посочи Денков:

"Имаме плавно покачване. В момента то е очаквано. Това, което трябва да внимаваме е да няма рязка промяна. Тогава ще се наложи да се затварят по-радикално паралелки или училища."

Най-много карантинирани ученици има в областите Велико Търново, Кюстендил и Шумен. Нарастването на процентите заболели зависи от спазването на мерките извън и в училище, подчерта министърът.

"Ако не се спазват мерките, предполагам локално, там където не спазват, ще  има проблеми и ще трябва да затваряме училища", предупреди той.

"Математическите модели, епидемиолозите предупреждават, че най-трудни ще бъдат периодите около средата на октомври", каза още Николай Денков.

Ваксинираните учители към момента са 32%, а учениците – 2,3%. 

Три приоритета обяви служебният екип в Министерството на образованието и науката (МОН) за новия мандат. Те са равностойни помежду си и по тях ще се работи едновременно. 

„Успешното начало на учебната година с присъствено обучение трябва да бъде продължено, като се вземат всички мерки за минимизиране на риска от епидемична вълна и с грижа за здравето на учениците и учителите“, обяви министърът. Този първи приоритет на МОН в новия мандат ще бъде основна отговорност на заместник-министър Мария Гайдарова, която остава на позицията си от предишните четири месеца.

„Интегрирането на информационните системи на МОН и на Министерството на здравеопазването осигурява всекидневен достъп до актуални анонимни данни за броя карантинирани учители и ученици, което позволява да се взимат гъвкави решения за присъствено или онлайн обучение на ниво училище и детска градина. Статистическата информация за броя ваксинирани и преболедували преподаватели и ученици пък дава възможност за по-дългосрочна оценка на риска от разпространение на заразата в образователните институции“, добави Денков.

Той припомни и сериозната подготовка за активирането на междуинституционалния Механизъм за взаимодействие по обхват, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система, който тази година започна да действа още от 16 септември.

В следващите няколко месеца трябва да започне подготовка за изпълнението на новите европейски програми и проекти за образование и наука. Само в Националния план за възстановяване и устойчивост и в програма „Образование“ са предвидени общо повече от 3,3 млрд. лв. за двете сфери. За да бъдат използвани тези пари ефективно, има много предварителна работа – разработване на насоки за кандидатстване, документи, оценителни процедури и т.н.

Необходима е също разяснителна кампания сред потенциалните бенефициенти – средните и висшите училища, научните организации. „Това ще изисква месеци работа. Ние ще я започнем, а следващото редовно правителство ще я завърши най-вероятно през пролетта на следващата година“, каза министърът. 

Дейностите по този изключително важен приоритет на МОН ще се управляват от нов заместник-министър. Това е Ваня Стойнева - безспорен експерт по европейски фондове и програми с три мандата като служебен заместник-министър по тези въпроси зад гърба си. В изпълнението на този приоритет ще участват активно също досегашният заместник-министър за висше образование проф. Генка Петрова и новият заместник-министър за наука чл.-кор. проф. Константин Хаджииванов, който идва от БАН.

Служебният екип в МОН ще започне също подготовка на бюджета за образование и наука за 2022 г. и на актуализираната бюджетна рамка в тези сфери за следващите три години.

Денков отбеляза още три важни резултата от работата на екипа в предишния служебен мандат в МОН. Това са приетата Национална карта на висшето образование в България, подготвените промени в Закона за висшето образование за съвместно обучение на студенти и въвеждането на статута на проектните докторанти, а така също разработването на методика за определяне на статут на изследователски университети, съобщиха от пресцентъра на МОН.