Отново и отново ще кажа (защото човек днес трябва да се оправдава постоянно или както казва един мой пернишки приятел - "така е при демокрацията"), че съм отлично информиран - и поради естеството на работата си и заради позициите, на които съм бил - за проблемите с престъпността, с асоциалното поведение и деградацията, ширещи се сред голяма част от ромите.

В същото време ще кажа, че достатъчно добре познавам обществото си и нямам излишни илюзии за демократичността му. Тя е инструментална, практична, келепирна - или докато ни изнася, или за да заклеймим политическия опонент, или за да минем за прогресивни, или за да си я закачим като нагръден знак за себеуважение.

Затова не се изненадвам, че в иначе толкова поляризираното ни общество най-сетне настъпи широк български консенсус от високо одобрение (70-75-80%), който минава спокойно и силно емоционално над всякакви партийни, културни, социални и професионални различия - високо-образовани и не-толкова-образовани; граждани и селяни, сини и червени, богати и бедни, стари и млади, смели и страхливи, активни и пасивни етнически българи постигнахме своя консенсус! Аплодираме една чисто расистка изцепка, без чувство за вина и съвсем леко и доста лицемерно опакована в нещо-като-извинение-с-половин-уста.

Така виновникът за нашите беди е намерен. Циганите!!! 

Не защото позволихме да ни откраднат прехода. 

Не защото имаме все по-слаба и безпомощна държава. 

Не защото социалното разпокъсване и поляризиране нарастват с колосални темпове и сме разделени на 1% ултрабогати, 9% много богати и 90% "прекариат" (това произлиза не от "прекарани", а от пролетариат + precarious, т.е. несигурен). 

Не защото съдебната система демонстрира нагъл отказ от правосъдие. 

Не защото се превръщаме в коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди и управлявана от безотговорен и корумпиран елит...

А заради циганите, които трябва да бъдат третирани като скотове, щом избират да живеят като скотове, щом безчинстват, щом застрашават иначе съвсем-нормалната-ни-държава...

Нека сложим ръка на сърцето си - ние, етническите българи бяхме също така масово, с високо одобрение (70-75-80%) сплотени зад партийната линия на възродителния процес и голямата екскурзия. Само дето тогава излизахме и на митинги в подкрепа на тази партийна линия.

Изглежда сме както много други широки народни маси в най-различни държави, които пред лицето на кризата търсят виновник сред тези, които са Други, които са Различни, които не ни кефят и ни пречат да бъдем щастливи, спокойни, доволни, сигурни...

България, българите (но за мен, за сетен път повтарям, това сме не само етническите, чистокръвните българи, а българските българи, българските турци, българските роми, българските арменци, българските евреи) сме в беда. България и българският народ сме в беда. Ние си изпускаме държавата. И част от тази страшна беда е случващото се със и сред ромите. Но това е наша обща, българска беда. И за нея няма лесни решения. Не и като война (поне словесна) на българските българи срещу българските роми.

Аз наистина се опасявам, че точно както социализмът свърши с манипулативно, агресивно като словесни конструкции, настройване от властимащите срещу един наш етнос, така и демокрацията ни може да свърши с манипулативно, агресивно като словесни конструкции, настройване от властимащите срещу друг наш етнос.

Пиша това и си давам прекрасна сметка колко непопулярно и непечелившо е. Цялата работа е, обаче, че аз точно така мисля, а не защото ми плащат да мисля така, не защото ми е изгодно да мисля така, не защото ми е най-лесно да мисля така... Не защото съм безроден космополит, соросоид, мегалиберал, самодоволен представител на жълтите павета или пък защото не си обичам България. И не защото държа някой друг да мисли по същия начин.

Това е само едно лично, изключително лично мнение.

Текстът на Николай Слатински е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.