Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Кога ще се проведат изборите за нов парламент и за президент е, както се казва - въпрос за един милион долара.

В Народното събрание, което трябва да вземе решение за датата за президентския вот, групите са разединени. Макар вече да се оформя нещо като консенсус... А са разединени, защото сами за себе си не могат да преценят искат ли избори 2 в 1 или не - заради избирателната активност.

За разлика от парламентарните групи Румен Радев не само е наясно, ами и обяви публично предпочитанията си. Явно вот 2 в 1 не го устройва, защото в този случай ще трябва да се конкурира с вероятно силни номинации, каквито задължително трябва да издигнат поне ГЕРБ и "Демократична България". Също така противоречал на духа на основния закон, подчерта държавният глава.

Конституцията и Изборният кодекс все пак указват срокове кое кога трябва да се случи. Но на практика в случая последната дума ще има държавният глава. Който обаче е поставен в доста неблагоприятна позиция.

Каква е ситуацията в момента? Очевидно е - правителство в рамките и на това Народно събрание няма да бъде съставено. Третият мандат е в парламентарната група на БСП. Лидерът Корнелия Нинова обяви публично, че смята да го върне на президента в периода 10-15 септември - или около две седмици след взимането. Това, разбира се, на фона на отказа на формациите в НС дори да преговарят с левицата, изглеждаше от самото начало като необосновано дълъг срок. Затова и задържането бе мотивирано с някои спешни законодателни инициативи, с които парламентът трябвало да приключи, преди да бъде разпуснат - най-вече с актуализацията на бюджета за 2021 г.

На този фон председателят на НС Ива Митева направи вече няколко податки - че президентският вот може да се проведе на 14 ноември, с втори тур - на 21 ноември. (Депутатите трябва да насрочат избори за президент поне 60 дни преди провеждането им. Изборът за нов президент се провежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на пълномощията на държавния глава.) 

Ако Нинова все пак "устиска" мандата до датите, които е заявила, то в разумно кратък срок, макар да не е изрично посочен в конституцията, президентът разпуска Народното събрание и насрочва нови избори. Актът, с който президентът разпуска парламента, определя и датата на изборите за нов такъв.

Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното - указва още основният закон.

Изборният кодекс е по-категоричен: "Изборите за народни представители за Народно събрание и за общински съветници и за кметове се насрочват от президента на републиката не по-късно от 60 дни преди изборния ден". 

Хипотетично, ако Радев разпусне 46-ото НС в средата на септември (в случай, че БСП не върне мандата още по-рано), то вот за нов НС трябва да има през ноември (заради изискването за 60 дни за организиране на самите избори). Така на практика датата зависи от връщането на мандата и от "разумния срок", в който президентът трябва издаде указа за разпускане и за дата за нови избори.

В същото време президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Мандатът на Румен Радев изтича на 21 януари. Това означава, че след 21 октомври той няма право да разпусне Народното събрание. Но протакане до 21 октомври не е възможно на практика. 

С точната дата за парламентарния вот в момента може само да се спекулира, защото видимо е - президентът и парламентът на практика се дебнат. Ако НС все пак вземе решение за първи тур на 14 ноември и втори на 21-ви, то Радев, за да избегне вот 2 в 1 може (неофициално) да пришпори БСП да върне бързо мандата, по-точно на 7 септември, за да насрочи вот за парламент за 7 ноември. 

Това днес бе и основната линия на противопоставяне в парламента - след като Нинова предложи актуализацията на бюджета да се разгледа в максимално кратки срокове и да се гласува в зала на второ четене (т.е. окончателно) на... 7 септември. След двучасов дебат обаче, в който левицата бе публично обвинена, че обслужва интереса на Радев да няма избори 2 в 1, мнозинството не прие въпросния проект за решение.

В същото време актуализацията на бюджета, така важна и за служебното правителство, и за самия Радев, се намира на етап предложения между двете четения, ще се обсъжда тепърва в комисиите, не фигурира (няма и как) в тазседмичната програма на парламента. С други думи, държавният глава се явява на практика заложник на бюджета, след като предложението на БСП от днес не бе прието. Така се очаква актуализацията да мине в зала следващата седмица - на 8 и 9 септември, Нинова да върне мандата след това, а президентът ще е принуден да разпусне НС след "заветния" 7 септември, с което би могъл да попадне точно в хипотезата 2 в 1 - 14 и 21 ноември.

Разбира се, той може да избегне тези дати заради липсата на срок извън указаното, че не може да разпуска НС в последните три месеца от мандата си и по тази причина днес от парламентарната трибуна имаше иронични подмятания от страна на ГЕРБ, че можело да се ходи на избори и през декември. И все пак президентът има още един ход - да разпусне НС на 10 септември и избори да се проведат на 7 ноември. Причината е, че и конституцията, и Изборнияг кодекс казват, че вотът трябва да се проведе “не по-късно от 60 дни”, тоест - може и дните да са под 60. А според хронограмата на ЦИК първите действия по организацията на вота започват на практика 57 дни по-рано. 

Вероятен сценарий е и парламентарните избори да са на 21 ноември - с втория тур на президентските (ако няма победител още на първия).

При всички положения, както стана ясно, избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. А междувременно президентът трябва да назначи и служебно правителство.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.