Потърсихме журналиста Владо Береану - един от най-добрите познавачи на румънската действителност, във връзка със зачестилите инциденти с роми, основно спрямо лекари от "Спешна помощ". Запитахме го за това, че очевидно зачестилите напоследък издевателства са само върхът на айсберга - плод на натрупани проблеми с тази група хора.

Дългогодишнията кадър на БНТ винаги е казвал, че северната ни съседка - с близо 3-милионно (доскоро) малцинство има последователна политика спрямо ромите и там ексцесиите, които наблюдаваме у нас, са ако не невъзможни, поне трудно реализируеми. Ето и неговото мнение защо е така:

 Румънският модел  е доста ясен и последователен и те го прилагат от много години. В Румъния първо има доста твърда ръка спрямо циганското малцинство. Все пак румънците имат и други малцинства – унгарското и немско, които имат дори депутати в парламента. Същото се отнася и за циганското малцинство.

Същевременно в Румъния има доста твърда ръка към тях - румънците никога не са се съобразявали с организации за защита на малцинствата, каквито има много в Европа. Много е хубаво да защитаваш всякакви прояви на малцинства на тази основа, но това става, без да се познава самата ситуация. Например в Румъния не се допуска това малцинство в града да пътува с каруци. Това е абсолютно недопустимо - нещо, което при нас не  е така. Друго подобно нещо е пълна забрана на циганите да просят по улиците. Това се спира с полицейски мерки – подобни хора са прибират и обикновено има някакви финансови и други наказания за подобно нещо. Има си законово предписани действия по бързата процедура. Наистина примерно в Букурещ няма никой да види цигани да просят по улуците.

В Румъния много сериозно са се заели да им намерят поминък, което естествено гарантира тяхното вграждане в обществото. Има две области, в които правителстовото влага доста пари, за да могат те да се занимават. В Румъния са много популярни циганските оркестри, както и при нас например чалгата. Там циганските оркестри са почти задържителни в ресторантите в цялата страна. Това са оркестри от по 5-6 души. Трябва да се има предвид, че в Румъния има 70 хиляди оркестъра, чието обучение, инструменти и т.н. - всичко необходимо за старта, много често се плаща от правителствени програми. Представете си 70 хил. оркестъра, по пет-шест души - това са над 420 хил. души, които се занимават само с това. Като се има предивд, че те хранят по още 5-6 души семейство, това прави вече над 1 млн.

  • И тези хора престават да са изпаднали от системата, престават да са декласирани и влизат в системата. Естествено те получават някакви заплати, живеят добре.
  • Другото голямо занимание е отглеждането на коне, в което циганите са много добри. Там много сериозно се гледа на създаването на ферми за коне - едните за месо, другите за езда, надбягвания, развлечения и т.н. С тях са заети много хора, може да се каже, че те са монопол на циганското малцинство. Ние например внасяме конско месо от Румъния.
  • По този начин им се осигуряват доходи, които не са много големи, но това покрива една голяма част от циганското малцинство, което има доход и съответно съвсем друго отношение към всичко. Така те въобще не вършат нещатата, които вършат в България.
  •  
  • Друго интересно е, че например не всички в чистотата са цигани. Няма такова нещо. В чистотота има много обикновени хора, има и цигани, но на тях се гледа дори като на втора класа. Защото тези, които наистина са постигнали нещо, са или в оркестри, или в бизнеса с конете. По този начин се осигурява поне едно голямо мнозинство, което да не са аутсайдери. Затова не би се стигнало до това, което наблюдаваме в България.
  • Откога е стартът на тази държавна политика?
  •  
  • Това работи още от 1992-93 г. от времето на президента Йон Илиеску. Тогава се създадоха поредица от програми за подпомагане на циганското малцинство и междувременно, така да се каже, по-твърда ръка спрямо тях. Защото не вземеш ли мерки спрямо тях от рода на неплащане на ток и т.н., те свикват по този начин. Такива явления бяха радикално спрени – имаше големи протести, имаше техни организации за защита на малцинства и т.н. Образно казано, им отговориха: „Това всичко е много хубаво, ама вие не знаете за какво става дума” и това приключи. Правим това, което считаме че е правилно! Още оттогава се спряха много от негативните тендеции, които ние виждаме тук, у нас.
  •  
  • Има и друго нещо – обикновената полиция в Румъния е доста по-сериозна институция от нашата. И просто ги хваща и не ги защитава. Кражбата просто не е идеалното занимание за циганите там.
  •  
  • Да, имат възможности, имат облекчения при строителството на къщи, имат помощи по разни програми, включително на Европейския съюз. Но това помага на тези, които, така да се каже, искат да живеят нормално и пречи на тези, които не искат.
  •  
  • Каква е вероятността като у нас едва ли не да се разчита и да се преговаря с тартори и неформални лидери, за да има мир в махалите?
  • Това е абсурд. У нас както винаги се опитваме да решим нещо в момента, не генерално. Не общо да са принципни нещата, а според някаква осебена ситуация, която възниква в момента. Това е абсурдно и съответства на липсата на държава у вас, на това държавата да наложи принципи, които да са еднакви за всеки. По един и същи начин да дейдства държавата, а не да изменяш държавното отношение за определени хора. Странно е да се прави нещо по специални правила.

Доказателство за това е, че няма специална агенция или "министерство на циганите" - бизнесът с коне минава през земеделското министерство, музиката - през културното ведомство. 

  • Възможно ли е линейки да не искад да влязат заради страх от нападения?
  •  
  • Не съм чувал да има такива случаи. Но и да има, те се разглеждат, както се разглеждат най-обикновени случаи – все едно у нас е дошла линейка и аз да набия доктора. Съдят те по бързата процедура и с това приключват нещата. Те спазват същите закони като всички останали.

Със специално отношение няма да стане, те ще ти се качат на главата и ти няма да решиш никакъв проблем.