Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Езикът на омразата разширява обхвата си през 2014 г. Миналата година в най-голяма степен обекти на езикова агресия и омраза са били три групи малцинства - роми, турци и хомосексуалисти. Те отнасят най-големия процент обиди и неодобрение.

През 2014 г. обаче има разширяване на нехаресваните и езиково малтретирани - тук се включват още чужденците и мюсюлманите. Много по-назад са цветнокожи, жени и евреи.

Нарасналата вербална агресия към чужденци и мюсюлмани се свързва с увеличения брой на бежанци - основно от Сирия, но и от други мюсюлмански държави. Недоверието, неодобрението и отхвърлянето на бежанците се прехвърля върху общия образ на чужденците. През 2014 г. всеки пети декларира, че е чувал реч на омраза срещу чужденците. Година по-рано този процент е бил едва 5 на сто.

Това показват данните от изследване на "Отворено общество", озаглавено "Обществените нагласи спрямо речта на омразата в България през 2014 г."

В основата са две количествени изследвания. Проучването през 2013 г. е проведено между 5 и 16 юни м.г., а данните от тази година са събирани между 16 юни и 6 юли сред 1167 души. И двете изследвания са част от омнибусно проучване. В изводите на анализа са включени и резултатите от три фокус групи, препитани през октомври 2014 г.  

Речта на омраза към ромите запазва стойностите си спрямо 2013 г. При  отношението към турците има намаление, което обаче се дължи най-вероятно на това, че има нова категория - мюсюлмани, която събира част от негативизма.

Ромите са "първенци" в почти всички категории като обект на речева омраза. Все пак в асоциацията с "престъпник" отстъпват първото място на политиците. Третото е за бизнесмените. При асоциацията за "заплаха" челната тройка е: ром, скинхед и политик. Все пак политическата класа - поне според общественото мнение е настроена по-малко на вълната на речевата агресия спрямо 2013 г. Тогава 68 на сто смятат, че политиците най-често употребяват реч на омразата. Тази година процентите спадат до 47%. При журналистите, които заемат второто място, обаче промяна няма. 

През изминалата година около половината от българите са чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствените групи, отчита изследването. 

През 2014 г. 64 на сто от участниците в проучването не одобряват използването на реч на омразата срещу което и да е малцинство. 58 на сто смятат, че държавата трябва да защитава малцинствата срещу езикови обиди. Има подкрепа за наказателно преследване в такива случаи, но тя е съвсем абстрактна, се отбелязва още в анализа. Над половината от хората например не биха сигнализирали в полицията, ако станат свидетели на такъв тип агресия.

Едно от местата, където се концентрира обидно говорене е училището. Българските учители обаче не различават езика на омразата, сочат още данните на изследването.

Данните са от две изследвания, проведени съответно между 5 и 16 юли 2013 г. и между 16 юни и 6 юли 2014 г. Част са от традиционните омнибусни изследвания на "Отворено общество".

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.