Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Здравният министър Петър Москов напоследък е най-обсъжданият политик в държавата. Особено след като Слави Бинев подаде оставка. Москов декларира решимост да прекрати тормоза и насилието над лекарите от Спешна помощ. Той предизвика много коментари с намерението си да спре посещенията в проблемните райони като даде статистика, че основно инциденти са ставали в ромските квартали.

Една от мерките, които беше договорена в понеделник от Москов и от вътрешния министър Веселин Вучков е полиция да придружава в опасните места лекарите. Другата идея  е утре здравният министър да се срещне с ромски лидери. Тук някъде се заговори и за здравните медиатори, които работят в махалите от няколко години.

Клуб Z реши да провери с какво се занимават те и какво мислят някои от тях за идеите на Москов.

Що е то здравен медиатор?

 

Здравни медиатори има в 90 общини. В цялата страна са общо 150 души. Това е официално призната професия. Обучението за нея продължава 14 дни, в Медицинска академия в София, обяснява Диляна Дилкова, член на Националната мрежа на здравните медиатори. Има теоретична част. Кандидатите се запознават с основни болести, превенция, учат се на техники за общуване с хората и т.н. Изискванията към тях са средно образование, да принадлежат към съответната общност - турци, роми и т.н. Да имат свободен достъп и подход и към най- маргинализираните части от нея, тези, които понякога самата общност отхвърля.

 

Трябва да са комуникативни хора, които искат да се развиват. Трябва да притежават и известно ниво на компютърна грамотност, тъй като пишат различни документи, доклади и т. н., разяснява Дилкова. Възнаграждението, което получават се равнява на една минимална работна заплата. Първите здравни медиатори започват да действат още през 2007 г.

Доказали полезността си

 

Инициативата да има медиатор е на съответната община. След това се обявява конкурс, комисия избира подходящ човек и той се праща на обучение. Здравните медиатори са доказали полезността си, смята Диляна Дилкова. Те са се оказали добър и устойчив модел за разлика от други подобни опити като ромските трудови медиатори например, обяснява тя. Изпълняват много и различни задачи - помагат при кампании за имунизации, в спешната помощ, работят със социалните с деца, майки в риск и т.н.

 

Дилкова дава за пример и тежката ситуация със заболелите от морбили. През 2010 г. има епидемия с 24 хил. болни заради пропуснатите иминузации. Започва масирана кампания с активното участие точно на здравните медиатори. Сред добрите практики са тези в Благоевград и Хасково, където отскоро медиаторите посредничат на медици и болни в детските отделения на местните болници. Четирима медиатори действат и в Пловдив, в "Столипиново" и работата им дава добри резултати. В проблемни места като Пазарджик обаче има само един медиатор. В София - са двама, във "Факултета". Общината не е проявила интерес, казва Дилкова.

 

Според нея идеята да бъдат използвани здравните медиатори като посредници е добра, но с доста уговорки. Те и сега в някаква степен са на 24-часов работен ден, а да откликват на всички проблемни повиквания или да дежурят с екипите на спешна помощ практически е невъзможно. Може би по-удачният вариант е те да помагат в центровете за спешна помощ, предлага тя.

 

     Анифе Хасан

Странно е държавата да иска помощ от ромските лидери 

 

"Видя ми се много странна идеята държавата да иска помощ и съдействие от ромските лидери. Това означава, че самата държава абдикира от тези махали", казва Анифе Хасан, която от 2008 г. работи като здравен медиатор в Добрич. Преди това е била шивачка.

 

"Обидно е и изказването, че в ромските квартали бият лекарите, вменяват ни някаква колективна вина", продължава тя. 42-годишната жена в момента е студентка трети курс в Шуменския университет по социална педагогика.

 

В Добрич има три ромски квартала, като най-маргинализиран е "Изгрев", в които живеят около 2000 души. Общо в града има трима здравни медиатори. "Нашите хора са миллет - роми мюсюлмани, казва Анифе. - Когато си от общността, е много по-лесно, приемат те като свой". Тя работи най-много с децата, защото смята, че техните нагласи се променят по-лесно. До обяд е в здравния център, където помага на лекаря, а следобед тръгва от врата на врата по къщите. Убеждава за ваксинации, за профилактични прегледи, урежда проблеми на здравно неосигурените, каквито са повечето й клиенти.

 

Последно след наводненията е имало много случаи на хепатит А и тя е търсила, убеждавала, насочвала хората за изследвания, за прегледи. Като започнала работа имала проблеми и с двете страни. Гонели са я от болници, наричали са я "лъжкиня". Гонели са я и от квартала. Имало е случаи, в които Спешна помощ въобще не идвала. Тя си спомня за онкоболен от квартала, за когото се обаждала за линейка и лекар, а дошла накрая полиция. Смята, че ако трябва да помагат на медиците, здравните медиатори ще действат адекватно и на място.

 

   Катя Кирилова

Познаваме всички - и пияните, и клошарите. Знаем кой как ще реагира

 

Катя Кирилова от Благоевград е готова да поема и нощни дежурства с екипите на Спешна помощ, но смята, че това предполага и допълнително възнаграждение. "Повечето хора, за които ние отговаряме са неосигурени и затова викат линейки през нощта, когато не могат да ги препратят към личен лекар например. "Друг вариант е да бъдем на повикване", казва тя. "И без това всички улици в ромските квартали са с имена на цветя, тъй че като приемат повикването диспечерите, могат и на нас веднага да се обадят", предлага Кирилова.

Катя Кирилова е здравен медиатор от 2013 г., когато е назначена от общината. Преди това е била шивачка, работила е в местната комисия за превенция на противообществените прояви и както тя самата казва "има опит с хора". В Благоевград има три ромски махали - стара, нова и Предела. Най-маргинализиран е Предела, там линейка стига само до главната улица. Често хората се носят надолу от стръмното на носилки, в одеала и викат за помощ да организира транспортирането точно здравния медиатор. 

На въпрос дали смята, че в тежки ситуации, когато се съберат големи групи роми, пияни и т. н., тя ще може да се справи, Кирилова отговаря: "Ние всички ги познаваме, знаем кой как ще реагира, какво прави като е пиян. Знаем си ги - и пияните, и клошарите, всичките...Можем да се справим". 

А за допитването до ромските лидери отбелязва: "Чудя се какво може да направят те. Какво ще им кажа - те да дежурят ли? Не става".

После хвали общината за политика по етническите въпроси. И казва, че всички деца в ромските квартали на Благоевград ходят на училище.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.