Специализираната прокуратура - и в частност зам.шефът й Ангел Кънев, влязоха в кореспонденция с депутата и практикуващ адвокат Николай Хаджигенов.

Повод е искането на народния представител от ИБГНИ да бъдат изслушани на заседание на парламента утре служители, "взели участие в експлоатирането на СРС по отношение на протестиращи граждани", както и да бъде осигурено присъствието на прокурора от Специализираната прокуратура, наблюдаващ образуваното досъдебно производство.

От спецобвинението - както Клуб Z писа, отдавна твърдят, че единственото досъдебно производство при тях е това, свързано с Васил Божков, което е по Глава първа от НК - за опит за държавен преврат.

От специнституцията на ул. "Черковна" сега напомнят на Хаджигенов, че и главният прокурор няма задължение да дава на депутатите данни за конкретно досъдебно производство.

Защо? Защото...

"Предоставянето на информация, представляваща следствена тайна обаче, може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на разследващите органи, а проявата на такъв интерес би поставила под съмнение тяхната обективност и безпристрастност...

... Трябва да се има предвид, че следствената тайна е тайна за всички, включително и за народните представители", пише още Кънев, който бе "острие" в обиските и претърсванията във фирмите на Васил Божков.

Освен това "всички магистрати", наред с президента, вицепрезидента и пр. са сред длъжностинте лица, които не могат да бъдат задължени да се явят и да отговорят на въпроси в НС - смятат още от прокуратурата (както е известно, с оглед състоянието на прокуратурата, в последните няколко години тече дебат - дали изобщо мястото й е в съдебната система, наравно със съдиите, б.р.).

По-късно на нарочен брифинг говорителят на Спецпрокуратурата Христо Кръстев на практика повтори същото: че са взели становището си "на базата на извършен сериозен анализ на законодателството и практиката на КС".

Така стигнали до извода, че спрямо действащи магистрати не може да бъде упражняван парламентарен конторл – като тук Кръстев цитира решения на КС от 1995 г. и след това.

"Ние считаме, че наблюдаващ прокурор по неприключило досъдебно производство или приключило досъдебно производство не може да се явява в парламенатрна комисия, да му се задават въпроси какви действия е извършил или не е извършил."

Това обясни говорителят на обвинителите и веднага допълни: "Ние всъщност не твърдим, че актовете и действията са безконтролни."

Напротив - те имали съдебен контрол (за някои, разбира се) и инстанционен контрол (което означава - от висшестоящия прокурор).

Кръстев вдигна рамене, че...

"... Само наблюдаващият прокурор може да прецени каква информация да даде."

Ето и прессъобщението:

Съобщение на Специализирана прокуратура

В получено писмо от народния представител и председател на Временна комисия в 46-ото Народно събрание Николай Хаджигенов се посочва, че на редовно заседание на Временната комисия на 11.08.2021 г. е взето решение като точка от дневния ред за заседанието на комисията на 18.08.2021 г. да бъде включено изслушване на служители, взели участие в експлоатирането на СРС по отношение на протестиращи граждани. Отправя се искане за заседанието да бъде осигурено присъствието на прокурора от Специализираната прокуратура, наблюдаващ образуваното досъдебно производство по прокурорска преписка 1425/2020 г.

Съгласно Решение на КС № 6 от 06.06.2017 г. изразът “други доклади”, употребен в разпоредбата на чл. 84, т. 16, изр. второ от Конституцията на Република България, е различен по време и/или съдържание от израза “годишни доклади”, употребен в изр. първо на същата разпоредба. Двата вида доклада съдействат за упражняване конституционните правомощия на НС, но те не може да обвържат с покана главния прокурор за доклад относно дейността на Прокуратурата по конкретно наказателно производство. В този смисъл заключението на КС важи и за всеки един наблюдаващ прокурор по конкретно неприключило досъдебно производство. Решение на КС № 9 от 04.10.2011 г. възприема, че опазване на следствената тайна представлява част от осъществяването на функциите на съдебната власт от съдебните органи, които са независими. Прокуратурата на Република България, в частност и Специализираната прокуратура, винаги са изпълнявали, изпълняват и ще продължат да изпълняват конституционните си задълженията и са готови да взаимодействат с НС като върховен орган на държавната власт. Предоставянето на информация, представляваща следствена тайна обаче, може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на разследващите органи, а проявата на такъв интерес би поставила под съмнение тяхната обективност и безпристрастност, защото Специализираната прокуратура като държавен орган изрично не трябва да предоставя на народните представители сведения и документи, когато те представляват следствена тайна. Забраната важи, когато тези сведения и документи съдържат информация за неприключили разследвания, каквато е и настоящата хипотеза по прокурорската преписка 1425/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура. Трябва да се има предвид, че следствената тайна е тайна за всички, включително и за народните представители, защото може да предполага укриване на разследвания в чужбина или страната, допускане нарушение на презумпцията за невиновност, правото на справедлив процес и правото на защита на личния и семейния живот, а също и така указване на влияние върху свидетели, с цел манипулиране на обективната истина, която способства за правилното приложение на закона. А контролът на прокурорските актове в хода на неприключило досъдебно производство се осъществява съгласно НПК и ЗСВ, като същият е съдебен и/или инстанционен, осъществен от горестояща прокуратура.

Съгласно Решение на КС № 5 от 17.05.1995 г. с оглед принципа за разделение на властите по смисъла на чл. 8 от Конституцията на Република България от кръга на лицата, по отношение на които НС или съответна парламентарна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва изрично да отпаднат Президентът, Вицепрезидентът, Конституционните съдии и всички магистрати.

Специализираната прокуратура защитава убеждението, че разделението на властите не означава, че те не могат да си взаимодействат и да функционират съгласувано, както подчертава и Конституционният съд в редица свои решения, но взаимодействието между властите следва да се осъществява в рамките на конституционно установения баланс без недопустима намеса в правомощията на която и да е било от тях.

В заключение Специализираната прокуратура е в обективна невъзможност да осигури участието в заседание на Временната комисия на НС на наблюдаващите прокурори по пр. пр. 1425/2020 г., по която разследването не е приключило и събраната информация в хода на същото представлява следствена тайна. В противен случай би се допуснало нарушение на Конституцията.

Публикуваме полученото от народния представител Николай Хаджигенов писмо и отговора, изпратен до него от Административния ръководител на Специализирана прокуратура."