Къде "Има такъв народ" и "Демократична България" се разминаха и къде се разбраха при обсъждането на съдебната реформа? Отговорът на този въпрос стана ясен днес, след като юристи и на двете партии се срещнаха, за да проведат "експертни" разговори, както на няколко пъти подчертаха от ДБ. Тези разговори обаче би трябвало да са част от кръга от преговори за съставяне на правителство, макар зам.-председателката на парламентарната група на ДБ Надежда Йорданова да повтори неколкократно, че те не са били политически.

След срещата по въпросите на съдебната реформа говориха само от "Демократична България" - Йорданова и Атанас Славов - и двамата юристи. Йорданова предпочете да се използват "нюанси", а не "разлики" в позициите на двете партии относно темата за закриването на специализираните съдилища и прокуратури.

"Имаме разлики, нюанси по-скоро, относно това какъв модел да се възприеме и как точно да се уреди статутът на магистратите. Има и някои други въпроси относно някои елементи на ВСС, прокурорската колегия, изборът на главен прокурор", изброи юристката, но не бе словохотлива в това да конкретизира къде са "нюансите".

"Това не са преговори, а експертни разговори. Относно постигане на политическо съгласие, не е поставян такъв въпрос. Темата на този разговор не беше по никакъв начин оформянето на документ. Аз разбирам, че хората очакват да чуят това и имат пълното право. Но на всички ни е нужно политическо време", посочи тя.

Юристът от "Има такъв народ" Радослав Василев обаче изрази след срещата готовността на партията си да представи състав на кабинета и то до края на седмицата.

"До края на седмицата предполагам, че би трябвало да има", заяви той.

Което означава, че съставът би следвало да се обсъди с потенциалните партньори, които вече декларираха, че ще дадат подкрепа, след като видят имената на премиера и министрите. 

"Връчването на мандата не е в резултат от сглабяне на някаква конструкция, то е в прерогативите на президента. Ние сме готови, предполагам, че сме готови", заяви още Василев на въпрос сглобена ли е конструкцията щом до края на седмицата от ИТН чакат връчване на мандата от Румен Радев.

Съдебната тема не бе намесена. 

Иначе, и ДБ, и ИТН имат в програмите си закриване на спецправосъдието, като макар и да има някои разминавания, от ДБ считат, че ще бъдат изчистени и въпросът - решен.

Голямото разминаване обаче е по отношение на фигурата на главния прокурор.

От партията на Станислав Трифонов вече предложиха в предизборните си програми пряк избор на главния прокурор и работещ механизъм за прекратяване на правомощията му.

Идеите на ДБ по въпроса пък са претворени в проекта за изменения в конституцията, който те предложиха за обсъждане още в рамките на 45-ото Народно събрание. Предложението е главният прокурор да се назначава и освобождава от президента по предложение на парламента с мнозинство от 3/5 от всички народни представители (не от присъстващите в залата), като самият той ще се предлага от министъра на правосъдието или от 1/5 от депутатите. А мандатът на обвинител номер едно да е 5 години.

"Пояснихме механизма, който ние предлагаме за главния прокурор в конституцията", отбеляза Йорданова.

От ДБ обаче смятат, че "самоцелно прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет (ВСС), скъсяване, поставя много въпроси, включително конституционни".

"По-скоро гледаме с притеснение към един такъв въпрос", посочи Йорданова.

Мандатът на сегашния ВСС, който по традиция монолитно гласува "в правата вяра", бетонира и брани Иван Гешев, в т.ч. по отношение на опита на служебния министър на правосъдието да предизвика импийчмънта му, изтича през октомври 2022 г. В началото на същата година обаче трябва да се избере и нов председател на Върховния касационен съд (ВКС) - на мястото на един от малкото опоненти във ВСС - Лозан Панов. Така събитията от последните дни поставиха пред т.нар. партии на протеста въпроса може ли чрез законов механизъм, ад хок, да се подмени по-рано съставът на ВСС.

Атанас Славов също коментира по този повод. По думите му тук има конституционен казус и той не може да бъде решен с изменения в Закона за съдебната власт. "Считаме че трябва да се ползва конституционната процедура", посочи юристът. 

Иначе, двете партии са постигнали съгласие и по въпроса с взимането на решенията във ВСС, стана ясно още от думите на Славов. Макар без да уточни за какво конкретно става дума, от ДБ предложиха изменения в ЗСВ, според които по препоръка на Венецианската комисия при избора на председатели на ВКС и ВАС да се въведе принципа на "двойното мнозинство". Т.е. решението на пленума на ВСС да се приема с мнозинство не по-малко от 17 гласа и с мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите.

Хаджигенов: Правителство ще има

На базата на проведените днес разговори на тема съдебна реформа (провеждат се и такива за социалната политика, б.р.) адвокат Николай Хаджигенов от "Изправи се БГ. Ние идваме" пък направо обяви, че правителство ще има.

"Съдейки поне по разговорите за правосъдната реформа" - уточни.

По думите му другата седмица предстоят тристранни срещи по темата. Но пък програмите на ИТН и ДБ в тази им част съвпадали според него на 95 процента.

Най-спорният въпрос - този за прекия избор на главен прокурор, щял да бъде отложен във времето, обяви още представителят на Отровното трио в ИБГНИ. И добави от личното си мнение - че предложението на партията на Трифонов няма да бъде одобрено от останалите формации.