Международният център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон (ICSID) даде ход на арбитражния иск на чешката компания ČEZ срещу България. Това стана ясно от информация, публикувана на страницата на Арбитражния съд във Вашингтон. Това съобщи днес специализираното енергийно издание 3е-news.

Потвърждение за развитие по арбитражното дело бе дадено пред чешката медия ČTK от говорителя на компанията Роман Газдик. Енергийната компания съди българската държава за неспазване на условията, при които се е ангажирала по време на приватизацията на електроразпределението у нас и задълженията, които страната е поставила по отношение на енергийния пазар при присъединяването си към ЕС през 2007 г. Говорителят на ČEZ Груп Ладислав Криз обаче отказа коментар по въпроса пред чешките медии.

В състава на трибунала влизат Пиер Терсие, който е председател, заедно с с Джулиан Д. М. Лю и Доналд Макрей. Ищецът – чешката ČEZ - се представлява от четири адвокатски кантори – две в София и по една от Прага и Лондон. Защитници на българската страна са Министерството на финансите и две адвокатски кантори от София и Лондон. 

По неофициална информация чешката компания има претенции за 600 млн. евро към България заради невъзстановени разходи при изкупуването на енергия от възобновяеми източници. Според други източници искът на чешкото дружество дори надхвърля 1 млрд. евро. Официалният мотив за делото е неспазване на условията, по които се е ангажирала страната ни по време на приватизацията, и задълженията, които държавата е поставила по отношение на енергийния пазар при присъединяването й към Европейския съюз през 2007 г.

Така в момента във Вашингтон ще продължи международния спор, чиято допустимост бе потвърдена от арбитражния център през март тази година.

Според чешката енергийната компания България не е изпълнила ангажиментите си по отношение на изкупните цени на електроенергията, износа на електроенергия в чужбина и цялостната либерализация на пазара. Това също попречи на компанията да направи зелени инвестиции в термичната електроцентрала край Варна, която впоследствие ČEZ затвори.

Трибуналът на Международния арбитражен център ICSID потвърди, че исковете на чешката ČEZ са в съответствие със Споразумението за енергийна харта и заяви, че провеждането на арбитражни производства и упражняването на исковете на ČEZ не са в противоречие със законодателството на Европейския съюз. Други европейски енергийни компании също водят арбитражни производства с България, припомнят чешките медии.

Чешката ČEZ навлезе на българския пазар през 2004 г., едновременно с австрийската EVN, германската E.ON и други европейски енергийни компании, които започнаха да инвестират в страната с очакването, че енергийният пазар ще бъде либерализиран.

Въпреки че българското законодателство позволява либерализация на пазара, всъщност държавата определя цените на електроенергията и специфичните условия на бизнес. По този начин чуждестранните енергийни компании постепенно намаляват или прекратяват дейността си в страната, припомнят чешките медии.
Проблемът дойде след бума на зелената енергия и високите изкупни цени, които НЕК отказваше да признае като разход на електроразпредлителните дружества. Това бе и една от причините за завеждането на арбитражното дело във Вашингтон.

Чешката ČEZ закупи част от българската разпределителна система – обект на сделката бяха електроразпределителните дружествата в София, София област и Плевен. А през 2006 г. компанията закупи електроцентралата във Варна с идеята да я превърне в газова мощност.

През 2013 г. обаче след спорове с българските власти компанията все пак реши да напусне страната ни. Така централата във Варна бе продадена през 2017 г., а през април тази година ČEZ получи разрешение от българския енергиен регулатор да продаде разпределителното си дружество на финансовата група Еврохолд и да напусне страната ни завинаги.

Разширяването на ČEZ на Балканите многократно е описвано като неуспешно от премиера Андрей Бабиш. Мажоритарен собственик на ČEZ е чешката държавата, която притежава 70 процента от акциите на компанията чрез Министерството на финансите. В края на март тази година ČEZ завърши и продажбата на активите си в Румъния. Компанията не е посочила цената, а преди това анализаторите са изчислили, че ČEZ е получила 25 до 30 милиарда крони за продажбата.

Освобождаването от активите е в съответствие с новата стратегия на ČEZ, одобрена година по-рано. Тя предвижда постепенна продажба на активи в България, Румъния, Турция и Полша. Изключение правят компаниите, фокусирани върху съвременните енергийни услуги (ESCO), които ČEZ иска да развива.

Сходно арбитражно дело във Вашингтон бе завела срещу страната ни и австрийската енергийна компания EVN. Тя обаче постигна споразумение с НЕК и държавата.