През последните седмици въглищният добив в Маришкия басейн е на особен фокус в българските медии. Изключително скъпият ток, който произвежда ТЕЦ "Марица изток 2" се превърна за пореден път в политически ребус, защото включването му в енергийния микс на страната може да оскъпи енергията за бита, а затварянето на централата - да остави хиляди без работа. 

В крайна сметка тецът получи квота за регулирания пазар и бе спасен за още една година, с цената на икономическа неефективност. В същото време родният политически елит продължава да си заравя главата в пясъка за дългосрочните решения пред басейна, особено имайки предвид, че дните му изглеждат преброени - европейската Зелена сделка е категорична, че този тип мощности трябва да бъдат затворени възможно най-бързо, заради катастрофалното влияние на процеса върху околната среда. 

Днес ви представяме още един аргумент в тази посока. Той е изведен от поредния научен доклад на "Грийнпийс" - България и Института по екологични науки на Факултета по природни науки в университета в Лайден, Нидерландия. Накратко и преди подробностите - количеството прясна вода за нуждите на местните електроцентрали е значително и води до засилен натиск върху водните ресурси. 

Авторите споделят, че това е първата такава симулация на въздействието на комплекса „Марица-изток“ върху водните потоци и недостига на вода в региона в бъдеще, като се използва сложно моделиране при три различни климатични сценария и два различни варианта на енергиен преход. Към моделирането е добавено и използването на вода за електропроизводство.

Изглед към ТЕЦ" Контур Глобал 3". Снимка ©Деннис Тодоров/ „Грийнпийс“.

А, колкото и да си мислите обратното - България не е чак толкова богата на водни ресурси, че да си позволи да ги хаби. Защото истината е следната - родината ни може да изпадне в значителен недостиг през следващите години. 

Проблемите

България няма обявена дата за поетапно прекратяване на използването на въглища. В Интегрирания национален план за енергетика и климат (ИНПЕК) липсва сериозна амбиция за преход, а ключовите заинтересовани страни настояват да се разчита на въглищата и след 2030 г., както и за продължаване на зависимостта от изкопаеми горива до 2050 г. Това е в рязко противоречие с препоръките в доклада на ООН относно съкращаването на парниковите емисии и специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за праг от 1,5°C в Парижкото споразумение (CAN, 2020), пишат авторите на доклада. 

Водата в процеса на производство на електроенергия от въглища е сериозна част от него, но в същото време при изгарянето на изкопаеми горива в атмосферата се отделя въглероден диоксид (CO2), чийто парников ефект предизвиква климатични промени и нарушения във водния цикъл. 

Така например, авторите доказват, че при сегашната енергийна система потреблението на вода често е в разрез с допустимия минимален отток в притока на река Сазлийка, поради което е необходимо осигуряването на допълнителна вода от близката река Тунджа (доставяна по канала „Ханово-Скалица“).

Река Сазлийка (вдясно) се влива в река Марица край Симеоновград. Снимка ©Деннис Тодоров/ „Грийнпийс“.

Отвеждането на вода от река Тунджа за охлаждане на комплекса „Марица изток“ пък е в пряка връзка с по-малкото количество на оттокаа надолу по течението към с. Ханово, което се намира в началото на канала от река Тунджа. 

Според експертите, производството на електроенергия от въглища ще доведе в обозримо бъдеще до изостряне на отрицателния баланс на оттока в Сазлийка. 

Очертава се в периода до 2050 г. климатичните промени вече да започнат да оказват съществено влияние върху величините на средногодишния и особено на минималния отток, който се наблюдава през сухите месеци (август — октомври). Следователно, при най-лошия климатичен сценарий се предвижда драстично намаляване на оттока, с висок потенциал за засушавания и воден дефицит, не само по отношение на енергопроизводството, но и за нуждите на градовете, селскостопанския и промишления сектор. 

„Много региони вече изпитват недостиг на вода за електроенергийно производство поради климатичните промени — тенденция, която вероятно ще се запази. Конкретно по отношение на река Марица, промените в климата до 2050 г. понижават още повече минималния воден отток през сухите месеци. Това предвещава висок риск от суши и ниско наличие на вода не само за производство на енергия, но и за битови, селскостопански и други индустриални нужди. Ако използването на изкопаеми горива продължи и в бъдеще, това само ще подсили тази тенденция. Определянето на крайна дата за използването на въглища за производство на енергия е най-важната политическа стъпка за разрешаване на този проблем,“ твърди Д-р Ранран Уанг от изследователския екип.

Решенията

Пълните резултати от доклада на "Грийнпийс" ще бъдат представени на виртуална пресконференция утре сутрин. Решенията на организацията обаче са ясни и категорични и днес. 

„Грийнпийс“ призовава за енергийна революция, чрез която да се освободим от зависимостта от изкопаемите горива и ядрената енергия и да се ориентираме към енергийна ефективност и възобновяема енергия. Фотоволтаичните системи и енергията, генерирана от вятър, имат незначителен воден отпечатък, който е несравним с този на изкопаемите горива, пишат авторите и организаторите. 

Те призовават за развиване на по-модерни технологии за производство и съхранение на енергия от възобновяеми източници. Те позволяват, по думите на авторите, изграждането на децентрализирана система с участие на хората в нея, енергийна независимост и по-малко вреди върху околната среда и здравето на хората.