Няколко месеца преди изборите в Германия с чуждестранни кореспонденти в Берлин за разговор се срещна вицеканцлерът и кандидат за следващ канцлер на социалдемократите Олаф Шолц. Той е и финансов министър в коалиционното правителство на Меркел, чийто мандат изтича през септември.

Една от най-горещите теми през последните дни бе срещата на Г-7  и решението, което бе взето там, да се облагат с минимален данък печалба големите концерни като "Фейсбук". В момента те избягват данъчното облагане, използвайки различни вратички в законодателствата и разчитайки на това, че оперират в десетки държави.

Но въвеждането на минимален данък за големите световни фирми не среща одобрение навсякъде – най-вече малките държави с изгодно данъчно законодателство се опасяват, че ще изгубят от това. Пред журналистите Шолц обаче се опита да разсее тези опасения.

Глобалният минимален данък

„Проклятието на последните десетилетия е състезанието по ниски данъци, така нареченото състезание към дъното. Това доведе дотам големите държави да не могат да финансират вътрешните си задължения.  А трябва да е ясно, че ако заради глобалното състезание по ниски данъци държавите не могат вече да събират данък от големите печеливши концерни, то накрая всички ще се окажат в невъзможност да финансират обществените си задължения. Затова решението да въведем задължителен минимален данък за концерните, е истинска революция.

Сега остава обаче да уточним и в какви случаи и кой ще взима данъците от концерните. Да не се окаже накрая, че концерн с големи печалби е обложен с данъци на пет различни места и накрая данъкът му да надвиши печалбата. Така че тази дискусия в момента се води в рамките на споразуменията за избягване на двойно данъчно облагане. Но през последните години много големи фирми успяха така да използват глобализацията, че да не облагат с данъци печалбите си, а много държави, в които те оперират, остават без печалбата от това, че са осигурили условия и работна ръка на тези чуждестранни концерни“, посочи вицеканцлерът.

„Европа ще спечели значително от глобалното минимално данъчно облагане, защото определен бизнес модел вече няма да функционира – този, който избягва изобщо плащането на данъци“, каза още той. 

Дигиталното евро

Шолц отговори и на въпроси по друга важна тема в момента - плановете на ЕЦБ да въведе дигитално евро най-късно през 2026 година.

„Това трябва да стане прецизно и бързо. Финасовите министри и ЕЦБ го обсъждаме отдавна и ЕЦБ в момента се занимава сериозно с тази тема. Темпото е високо и смятам, че скоро ще се въведе дигиталното евро.

В момента финасовите системи все още са тежки и струват скъпо – превод в различни банки, например. Така че финансовата индустрия също трябва бързо да взима решения и да се преструктурира, но трябва да внимаваме и да не направим грешки и да ударим банките с въвеждането на дигитално евро. То трябва да е удобно, но не опасно“, заяви министърът.

Инфлацията

Вицеканцлерът бе попитан и как ще коментира видимата за всички в момента инфлация в Европа и дали тя е цената за огромните помощи, които Европейската Централна банка наля в бюджетите. 

„Централните банки са единодушни. Това е временен феномен. Чувам го от САЩ, от Банк ъф Инглънд, от Франция.

В момента имаме много затворени магазини и бизнеси и това води до вдигане на цените. В Германия имахме временно снижаване на ДДС и когато то приключи, също станахме свидетели на кратко вдигане на цените като ефект. Имаме световен проблем с доставките на суровини, на чипове, полупроводници и на строителни материали, което също води до вдигане на цените.

Според експертите обаче инфлацията в момента е временен феномен. Наблюдаваме какво се случва с цените, разбира се. Но трендът на глобализацията, който доведе до това да имаме свръхпредлагане на стоки и работна ръка на западния пазар, не е прекъснат. Страните, които досега са основни доставчици обаче забогатяват, при тях също се покачва търсенето и на суровини, и на работна ръка, и това ще доведе до трайна инфлация, но не сега, а след около 15 години“, убеден е финансовият министър.

„Северен поток 2“

Шолц трябваше да отговори и какво мисли за „Северен поток 2“ не само в качеството си на финансов министър, но и на кандидат за канцлер. Той отговори с класическата фраза, която от години използват управляващите в Германия, когато става дума за този проект:

„Това е частен икономически проект и държавата няма влияние върху него“, но после допълни:

„През тази тръба ще идва съвсем малка част от газа, който Германия получава. Затова е малко преувеличено това в медиите, че от този поток зависят доставките на газ в Германия. Всъщност приносът му ще е малък и не е от такова значение. Германия взима газ и от скандинавските страни, и от други места, имаме пълна диверсификация. Така че що се отнася до „Северен поток 2“ - можем с него, можем и без него. 

Разбира се, всичко, което подобрява доставките, е от полза. Но не трябва и да забравяме, че целта на Германия е да промени изцяло енергийната си структура и да  спре добива от фосилни източници на енергия, като премине към обновяеми. Така че в бъдеще ще имаме съвсем различни източници. Смятам все пак, че е правилно този проект да се доведе все пак до край.“

Русия

Каква е политиката към Русия на един кандидат за канцлер от социалдемократите също е тема, която е основан за предизобрната кампания на Шолц. 

„Смятам, че така, както едно време Вили Бранд и Хелмут Шмид развиха политиката ни към Изтока и я направиха важна и за цяла Европа, е правилният начин да се действа. Важното към днешна дата е обаче да е ясно и че ние държим на принципите на правото, на ненакърнимостта на границите и на суверенитета на държавите от една страна.

А от друга – знаем, че сигурността на континента ни може да се постигне само със съвместни усилия. Има някои теми обаче, които са сериозни и не могат да бъдат подминавани. Например анексията на Крим. Тя е ясно нарушение на посочените принципи.

Трябва да се върнем към доброто сътрудничество, но в рамките на обща политика. Не бива да се връщаме стъпка по стъпка към 18-и и 19-и век и да оформяме Велики сили. Сега имаме Европа и Русия и трябва да работим в тази констелация. Важно е всички да признаят, най-вече Русия, че интеграцията на ЕС ще продължи. Че ще се обединяваме все повече и че развиваме собствен суверенитет.

Към това трябва да кажем ясно и че смятаме пиратския акт на президента на Беларус точно за такъв – това е пиратски акт като морското пиратство и не може да толерираме ничия подкрепа за него. Като хамбургчанин мога да кажа само, че пиратството се наказва най-строго и това ще стане  и в този случай.“

Климатични промени

Шолц се изказа и за климатичните политики в Европа, като бе попитан какво мисли за инициативата на Джо Байдън да се създаде климатичен клуб, в който да членуват онези държави, които се стремят към преодоляване на климатичната криза и намаляване на замърсяването. 

„Аз съм привърженик на мултилатералния свят, в който всички заедно решават общи проблеми, сътрудничат си по важните въпроси и сред тях е и климатичната криза. Не съществува държава, която да може да се справи с този проблем сама. Освен това, ако погледнем развитието, през 2050 година ние няма да имаме един билатерален свят. Все по-важни ще стават азиатските държави, Африка, но ролята си ще запазят и САЩ, Русия, затова е важно Европа също да остане силна. Разбира се, когато много хора участват във взимането на решения, процесът се усложнява.

Идеята която идва от САЩ, да се създаде нещо като климатичен клуб, в който да участват желаещи държави и те да достигат по-бързо до важни решения, е добра. В този клуб могат да се дискутират конструктивно различни решения, но не бива да се оставят и страните извън него.“