МИРОСЛАВ ИВАНОВ*


Една от основните конфликтни точки на разразилата се война между ДПС депутата Делян Пеевски и мажоритарния собственик на фалираната КТБ Цветан Василев  - „Булгартабак холдинг“, е на път да изчезне. Не че ще изчезне конфликтът, но самата компания, за която има всички белези, че е останала в зоната на влияние на Пеевски, се стопява и е на път да изчезне. А с това и да обезсмисли битката за контрола на холдинга. 

От юни 2014 г. насам „Булгартабак“ буквално изпуши в прегръдката на Пеевски. Само за последното тримесечие юли-октомври 2014 г. холдингът отчита 12.9 млн. лв. загуба при 10 млн. лв. печалба за същия период на 2013 г. 

Логичният въпрос е какво толкова се промени в дейността на „Булгартабак холдинг“? И единственият логичен отговор е, че сегашният контролиращ компанията, а това по признание на бившите кредитори на дружеството от КТБ е именно Делян Пеевски, се опитва да отклони „добавената стойност“ извън публичната компания. 

Най-лесният начин това да се случи за компания от мащабите и структурата на цигарения холдинг е чрез дистрибуцията. Според източници от бранша след юни тази година в структурата на „Булгартабак“ е протекла мигновена реорганизация. В резултат от нея дъщерните дружества в София и Благоевград, които са основните производствени звена ,са без директори. Такъв официално има, но това е изпълнителният директор на холдинга Величко Чолаков. Бившият директор в „Билла” минава за най-довереният човек на Пеевски. Сега в него е съсредоточена цялата власт. 

Но да се върнем към влошените резултати. Те в голяма степен се дължат на политиката на компанията да продава продукцията към дистрибуторите си буквално на себестойност. Колкото и условни да са сметките, според източници от бранша „Булгартабак“ губи между 30-60 долара средно  на мастербокс. Това са пари, които буквално изтичат от структурата на дружеството и отиват някъде другаде. При продажбата на 1 млн. мастербокса, което не е голям обем за мащабите на „Булгартабак“, сумата добива значителни размери. Тези пари не влизат в българската компания, те изтичат. 

А основните пазари на цигарената компания от години са арабските страни. Затова дистрибуторът на продукцията за региона е със съществена роля за състоянието на българския холдинг. Основната роля за региона, както е добре известно, се играе от група компании, базирани в Дубай. 

И тук отново стигаме до човека-оркестър Величко Чолаков. Според моя информация, която по обясними причини не е потвърдена от втори източник, Чолаков е управител и първоначален собсвеник на регистрираното в свободната зона Jebel Ali дружество BT(Bulgartabac) Limited, което притежава изцяло BT (Bulgartabac)ME FZE. През него преминава основната официална дистрибуция за региона.

Величко Чолаков е управител и на Bulgartabac Trade, което притежава лицензи за търговия с цигари и тютюневи изделия. То е еднолична собственост на "Булгартабак холдинг". Или по-скоро беше. Защото в отчета за деветмесечието на 2014 г. българското дружества съобщи, че е продало арабския си клон. Как ще повлия това на резултатите не става ясно. Но едва ли ще е положително.
Но да се върнем на оплетената структура фирми в Дубай.  

BT (Bulgartabac) Limited има договор за сублицензия на търговските марки на българския холдинг. Малко след първоначалната регистрация Чолаков продава компанията на група от шест офшорни компании. Пет от тях - Dalia Trading ltd,Samora Trading ltd., Legaspi Trading ltd, Antwerp Trading ltd. и Adamos Trading ltd. са първоначално собственост на български адвокат. По непотвърдени данни това е Александър Ангелов от „Авиора консулт“. Ангелов не отговори на поставените по и-мейла въпроси за участието му в структурирането на сделката и кого е представлявал. Според моя информация обаче, той е договарял детайлите за разпределението на собствеността във фирмите в Дубай и самата собственост на „Булгартабак“ с основния свидел на прокуратурата по делото за източването на КТБ – Бисер Лазов.  

Дали това е така, какво и как двамата са договорили, кой и как е платил и откъде са дошли средствата, се надявам да представлява интерес за разследващите органи. Може би националното обвинение ще намери достатъчно основания да провери дали сделката не е съмнителна за пране на пари. Защото в нея участват няколко нива офшорни компании, по-голямата част базирани в Лихтенщайн.
Подробностите за това как и кога е разпределена собствеността на „Булгартабак холдинг“, с какви пари са платени дяловите участия при придобиването на мажоритарния собственик BTInvest, очаквайте в края на седмицата. 

А сега няколко въпроса, от които може би ще се заинтересуват надзорните и разследващите органи.  

-        Има ли данни прокуратурата за източване на „Булгартабак холдинг“ през търговските си посредници чрез схеми с неясна собственост, базирана в държави, гарантиращи анонимността на собствениците им?

-        Интересува ли ги изобщо българските институции в кого е контролът над едно от структуроопределящите предприятия?

-        Има ли данни Комисията за финансов надзор кой контролира „Булгартабак холдинг“

-        Вярно ли е, че собствеността в дубайската BT (Bulgartabac) ME FZE се контролира косвено от адвокат Александър Ангелов?

-        Вярно ли е, че собствеността в една от фирмите с най-голям дял в дубайското представителство на „Булгартабак холдинг“ Dalia Trading ltd. вече е прехвърлена на Делян Пеевски?

-        Вярно ли е, че една от базираните в Лихтенщайн фирми - собственици на „Булгартабак холдинг“ PanimFoundation е собственост на майката на Пеевски Ирена Кръстева?
 
И ако данните не представляват интерес за разследващите, може би пък влошаващите се финансови резултатите на „Булгартабак холдинг“ ще накарат одитора на компанията от „Делойт Одит“ да вникнат по-дълбоко в проблемите на дружеството, заверявайки годишния отчет за 2014 г. Или пък одиторите няма да вземат чак толкова надълбоко нещата, като се има предвид, че управителят на компанията Силвия Пенева спаси с цесия свой депозит в КТБ. 

 

------------

* Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика вече 10 години. През по-голямата част от тях е работил в печатни медии, включително във водещи икономически всекидневници.

Материалът е публикуван в блога му www.miroivanov.com.