Чувате ли рева? Ранените хищници трудно сдържат силното си раздразнение от изявлението на Владимир Путин, че газопроводът „Южен поток“ вече не е актуален. Погледнете им медиите, чуйте им политическите говорители, почакайте още малко.

Обърнете внимание на произволното изстрелване на числа, с които да измерим „пропуснатите ползи“ или „загубите“ от спирането на проекта. Путин започна с едни 400 милиона, до дни числата ще станат няколко пъти по-големи.

Забелязахте ли лицата на част от говорителите по темата – синьочервеният им цвят трябва да ни убеди, че току-що сме сдъвкали печелившия билет за джакпота. Че България преди два дни е приключила; че сме имали в ръцете си рецептата за перпетуум мобиле, обаче сме били изненадващо нагли, за да се запитаме дали имаме полза изобщо от това. Осмелили сме се да поискаме нещо да бъде законно и да донесе поне един лев повече, отколкото трябва да дадем за това нещо. Това наистина е нагло!

Тези дни всеки, който опитва да смята по старата математика и да задава въпроси, ще бъде обявяван за национален предател. А лицата във властта ще разменят от безумни по-безумни обвинения и обяснения, само и само да прикрият нервността си.

Милиард и половина евро са това. Не са шега работа.

Точно толкова пари няма да получат българските строители на „Южен поток“. И докато някои от тях са предимно строители, други са брънки от по-големи групировки, където се преплитат бизнеси, медии, политици...

Откъде знам ли? Не знам, разбира се. Цитирам само една дузина политици, които през последната година се замеряха през медиите с обвинения кой какъв залък е захапал от „Южен поток“. Чух как един банкер в изгнание приши една от фирмите към корпулентния му бивш приятел. Чух как бивши министри обясниха скандала „КТБ“ точно с разпределянето на порциите по газопровода. Чух също и бившия икономически министър Драгомир Стойнев да казва от телевизионния екран как фирмите, които не били на Пеевски, били излезли от проекта. През последната година много неща се изговориха и имах наивността да запомня част от тях.

Днес съм силно притеснен за бъдещето на медиите ИМ, на фирмите ИМ, на политиците ИМ. Това са един милиард и половина евро по-малко, все пак! Докато по телевизията ви представят тази сума като инвестиция и работни места, в техните глави тези пари са кеш (суха пара – б.а.) и политическо влияние.

„Загубихме цяло едно поколение заварчици и кофражисти. Нищо не градим в тази държава“, каза цитираният вече г-н Стойнев.

Не знам за заварчици, но колко журналисти, пиари и партии изгубихме... Не ми се смята дори.

И въпреки това новината не е добра. Представете си изненадани отворени усти. Останали гладни и прехвърлящи бързо идеи за това как да компенсират „пропуснатите ползи“, а и направените вече „инвестиции“ - и политически, и медийни. Тези хора са в състояние да изобретят на секундата поне няколко „народополезни“ схеми, с които да се докопат до част от вашите пари, наричани в законодателството „държавен бюджет“.

И ако предположим, че някой хубав ден управлението реши да започне истински реформи за по-висока ефективност, за запушване на пробойни, за налагане на върховенство на закона и за ограничаване на възможностите за бързо кеширане през контрабанда, нагласени обществени поръчки и „народополезни“ проекти, тогава най-естественият извод е, че съпротивта ще бъде огромна.

Съпротива за запазване на гноясалото статукво. Хайде сега кажете, че Путин не е велик комбинатор.