Какво трябва да бъде президентското послание към Федералното събрание на 4 декември? Малко по-либерално. Малко по-мобилизиращо? Не. Това послание може да бъде само реалистично. То трябва да се основава на това в какъв световен контекст се оказа Русия.

Никой няма да повярва

Въпросът не е дали може и трябва са се либерализира руската икономика. Огледайте се - цялата страна заедно с икономиката вече на практика е изключена от световната финансова система, изключва се от търговията и обмяната на технологии. Целият обкръжаващ свят живее по други закони, които ние просто игнорираме.

Какви са тези закони? Свободният капитализъм се основава на доверието между хората и доверието между организации - търговски партньори, финансови учреждения. Степента на това доверие са търговските лимити, в чиито предели могат да бъдат извършвани операциите с контрагентите. Аз и моите колеги във финансовата индустрия работехме върху проблема с лимитите за Русия през последните 20 години. Но за няколко месеца Путин и помощниците му в Съвета за сигурност зачеркнаха цялата тази работа и нанесоха непоправими щети, които ще се усещат не години, а десетилетия в отношението към Русия от страна на каквито и да било търговски, икономически, финансови контрагенти от външния свят. Освен това, нанесени са непоправими щети по репутацията на страната ни.

Да се оправят нещата само с едно обръщение към нацията е невъзможно. По принцип е невъзможно, когато обществото е наелектризирано от гьобелсовата пропаганда на държавните телевизионни канали, а останките от здравия разум се смятат едва ли не за предателство към родината. В тази кошмарна среда могат да бъдат произнесени всякакви лозунги - никой няма да повярва в тях!

Защо няма да повярват? Добре помня изказванията на Путин в периода между 2006 и 2012 г. - речите му пред инвестиционните форуми на Сбербанк и „ВТБ-Капитал". Искаше ми се да стана и да го аплодирам (и хората ставаха!), защото всичко бе казано правилно. Но с тези изказвания той излъга всички - и външния свят, и мнозина в самата Русия. Защото Русия вървеше по съвсем друг път от този, за който говореше президентът. Нещо повече - още преди година бе невъзможно дори в кошмарен сън човек да си помисли, че през 2014 г. Русия ще стигне дотам, където се оказа днес. Затова сега всеки лозунг, всяко твърдение на Путин бива пренебрегвано от участниците във финансовия пазар (и не само от тях) дори и не до 5 на сто от казаното, а до кръгла нула.

"Златните" години

След 2002 г. Русия тръгна в посока, противоположна на изграждането на капитализма. От средата на 90-те г. движението бе много криволичещо (хаотичната демокрация на Елцин, нечестните и несправедливи приватизационни процеси), но векторът на това движение бе абсолютно точен - интеграция на Русия в международните капиталови пазари, в световната икономика. През 2002 г., когато Путин се огледа и започна активно да привлича във властта своите хора, бивши съратници от КГБ, строителството на капитализма спря. И през последните 12 години, някъде от вземането на решението за разгрома на ЮКОС, започна изграждането на неофеодализма.

В какво се състоят главните му черти? Абсолютен постулат и основополагащ камък на капитализма е гарантирането на защитата и железобетонната неприкосновеност на частната собственост. Без нея нито един предприемач няма да рискува капитала си. Със започването на "делото ЮКОС" всеки собственик, като се започне от Абрамович със "Сибнефт", продължи се с Абрамов и "ЕвразХолдинг" и се завърши с която и да било верига от бензиностанции, ресторанти или автомивки, трябваше да научи новото правило - вие вече не сте собственици, вие сте временни притежатели на активите. В такава ситуация няма голям смисъл да се полагат усилия за развитието на бизнеса, защото могат да го отнемат всеки миг.

И оттогава бяха разгромени много на брой бизнеси. На федерално ниво громяха големи компании като ЮКОС. Чиновниците средна ръка громяха средния бизнес, а дребните - лавкаджиите. Това доведе дотам, че в руските затвори днес се намират десетки хиляди бизнесмени (а по икономически параграфи бяха осъдени над 200 000 души). Разрушен бе животът на много хора, много съдби, семейства, бизнесът, тъканта на капитализма.

Този процес протичаше много години. Понеже той не бе тотален като при болшевишкия преврат през 1917 г., някаква част от бизнеса се измъкваше, оцеляваше и оставаше собственик. Тези хора си пишеха така наречените "домашни" - събираха наличното имущество, опаковаха го в куфари и ги предаваха на куриерите от най-висшите ешелони на властта. Това бе въздигнато в култ на абсолютно умопомрачителния държавен рекет, където бенефициент бе в действителност не държавата, а конкретни хора, които узурпираха властта в нея. Много днешни чиновници са сенчести акционери в големи компании.

При много високите цени на петрола руската икономика се развиваше и дори имаше проблясъци на ръст през 2006-2007 г. Но през 2008 г., когато световната икономика (фактически за първи път от 60 години) изпадна в глобална рецесия, Русия претърпя пълен икономически крах. Ако я сравним с която и да било страна от БРИКС или Г-20, Русия демонстрира най-голямото падане на своя брутен вътрешен продукт. Сриването на цените на петрола от 147 долара през май 2008 г. до 39 долара през декември довърши руската икономика, която през всички тези години на т. нар. стабилност не се научи да произвежда нищо с добавена стойност. Защо тя не го направи? Защото в Русия свърши капитализмът и разцъфтя неофеодализмът.

Позитивната програма

Строителството на неофеодализма на една отделно взета страна я доведе до икономически упадък през 2012-2013 г. Вижте индекса РТС - когато достигна върха си, той имаще 2500 пункта през май 2008 г. Сега те са около 1000. Това прави минус 60 на сто за шест години. 2014 г. не донесе на икономиката нищо добро. Всичко, което се  случи през последните месеци, са геополитически авантюри, предназначени за завоалиране на икономическата несъстоятелност на избрания курс. За да бъде измъкната страната, трябва да се промени политическият и икономическият модел от неофеодализъм назад към капитализма. За това трябват няколко неща.

Първото е преобразуване на съдебната система по такъв начин, че в нея да има независими, честни, справедливи съдилища. Развитието на независимата съдебна система, започнало при Елцин, бе зарязано - съдебната система просто се нагоди към нуждите на неофеодализма. Заедно с цялата икономика тя вгради себе си в прословутия "вертикал на властта". Същият вертикал се изгражда в държавните или квазидържавните компании. Всичко това трябва да бъде демонтирано! На основата на честни, справедливи и независими съдилища трябва да бъде осигурена абсолютна, свято спазвана неприкосновеност на частната собственост.

За да бъде построена честно и справедливо съдебната система, е необходима лустрация. Трябва да има съд срещу КПСС и КГБ - публично да бъдат огласени всички престъпления, извършени за цялата история на тяхното съществуване. После трябва да се случи това, което навремето се опита да покаже знаменитият грузински филм "Покаяние" - руският народ трябва да признае фактите за масовия терор и да мине през покаянието. Докато на власт са тези хора, които заравяха в асфалта и хвърляха в затвора хиляди бизнесмени, преки наследници на сталинските доносници и палачи, не е възможно да се направи нищо.

По-нататък трябва да се задействат едновременно много други механизми. Първият е преминаване към абсолютно свободни и честни избори. За това трябват свободни и независими медии. Забележете, че Путин за всичките 14 години нито веднъж не участва в телевизионни дебати. Това е нечувано не само за целия свят, но и за Русия, защото дори у нас телевизионните дебати се водеха между останалите кандидати.

Ние в Русия нямаме най-главните социални и политически асансьори, по които в обществото и във властта биха се изкачили достойните хора. При нас фразата "Кой, ако не Путин?" стана девиз на целия руски народ, по-точно на 86 на сто от населението. В действителност системата трябва да бъде такава, че да не е важно кой. Защото при нормални обстоятелства всеки неефективен, лош президент би се превърнал в политически труп след 4 години. За него никой не би гласувал отново. А при нас руската конституция бе променена. Четиригодишният президентски мандат бе увеличен на 6 години. Властта в Русия се стреми сега да бъде безкрайна. И Владимир Путин няма намерение да се оттегля никъде, дори през 2018 г.

Затова политическите асансьори не съществуват. Те са невъзможни. Най-ярките представители на опозицията са в затвора, под домашен арест или бяха принудени да напуснат страната. А ако конкретно тази опозиция не се харесва, няма възможност да се роди някоя друга реална опозиция. За да се промени ситуацията, Путин трябва фактически да се откаже от монопола върху властта. Тогава могат да бъдат задействани следващите механизми.

Естествено, трябва да се преобразува цялата банкова сфера. Трябва Сбербанк и ВТБ да бъдат разделени на няколко различни банки, да се даде свобода на предприемачите, които искат да развиват свои собствени банки, както това се прави в Америка, в ЕС, в други страни. Щом заработи частната конкурентна банкова система, всеки бизнесмен, който иска да открие своя автомивка, свой ресторант или да стане фермер, ще може да взема кредити.

Тогава ще се случи лавинообразно увеличаване на стартовете в дребния и средния бизнес. Хората няма да се страхуват да влагат парите си, времето и своя труд в създаването на нов бизес. Те ще увеличат в геометрична прогресия облагаемата с данъци база. Руската икономика ще започне да бележи ръст. При това през първите 10 години този сегмент на икономиката може да расте с 20-40 на сто, като все повече и повече увеличава дела си в общия брутен вътрешен продукт на страната и като я отървава от фаталната нефтогазова зависимост. По този начин общият БВП на Русия през следващите 15 години ще може да расте с 5-14 на сто годишно.

Апокалипсис сега

Сега ситуацията е толкова тъжна, че засега дори не мога да си представя как би могло тя да бъде влошена още повече. Вътрешните раздори се наслагват върху геополитическия фон, който Русия си причини сама. Международните санкции фактически правят страната непригодна за инвестиции, "токсична". Инвеститорите не влагат пари даже в тези сектори, които не са засегнати от санкциите, защото тази токсичност се разпространява на практика върху всичко, което се намира в Русия. Но не стига, че това се отнася за международния капитал, ами тази токсичност, неинвестирането в Русия влияе и върху руския капитал, който определено не е по-глупав. Той бяга от Русия с бясна скорост и дори официалните оценки на мащабите на това бягство бият всички рекорди, да не говорим за неофициалните (които си мисля, че са неколкократно по-големи). Това ще обезкръви Русия през следващите няколко месеца.

Тази ситуация ще доведе до тотален икономически колапс на страната през следващите 6-24 месеца - в зависимост от другите фактори, включително цените на петрола.

Предполагам, че фитилът на бомбата ще започне да тлее в регионите - в моноградовете (населени места, където индустрията е доминирана само от един отрасъл - б.р.), в градообразуващите предприятия (където работи почти цялото население на града - б.р.). Хората масово ще губят работата си, защото страната не умее да произвежда нищо сама. И промишлеността, и селското стопанство, и суровинните сектори зависят от вноса. При тази дълбока и бърза девалвация на рублата, която се случи, вносът става недостъпен и съставните части на нашата икономика ще се разпаднат като картонена къщичка.

Трябва да се разбере, че това е абсолютно ръкотворна криза, самоотстрелване. В обкръжаващия свят никаква криза няма. Западните индекси "Дау Джоунс" и "Стандард енд Пуърс" тази година бият нови и нови рекорди. Толкова печеливша динамика на индексите не е имало от 86 години! Поведението на руските активи, включително на фондовия пазар и рублата, няма нищо общо с цялата международна икономическа, финансова система. То се определя само от геополитическите действия на Путин и колегите му.

Съответно какво може да каже Путин на 4 декември, за да промени тази ситуация към по-добро? На практика нищо. Никой не му вярва на Запад. И вероятно ще му вярват все по-малко и по-малко хора в Русия.

Ако президентът предложи да бъде направено всичко това, за което споменах и за което той неведнъжг убедително разсъждаваше на форуми и конференции, а след това ще докаже с личния си пример, че това действително ще се случи в месеците след такава реч, отношението ми към него отново ще се промени. Но се опасявам, че в неговото послание ще чуем примерно същото, което каза Николай Патрушев (секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация - б.р.) в програмно интервю за в. "Росийская газета" - изпъстрено с омраза към САЩ, примесено със завист. И всичко това в националистическа, псевдорелигиозна закваска, риторика и лексика, които подозирам, че Путин ще използва на 4 декември.

------------------------------------------
Авторът е руски инвестиционен банкер, директор на компанията Diamond Age Capital Advisors. Анализът му е публикуван в портала "Слон". Той е по повод предстоящото обръщение на руския президент Владимир Путин към Федералното събрание.