Инфлацията може да изглежда като проблем, който ще изчезне, но е по-вероятно да продължи и да доведе до криза през следващите години, предупреждават икономистите на "Дойче банк" (Deutsche Bank), съобщава бизнес телевизия CNBC, цитирана от БНР.

В прогноза, която се различава съществено от консенсуса на Уолстрийт, "Дойче банк" отправи ужасно предупреждение, според което фокусирането върху стимулите, като същевременно се отхвърлят инфлационните опасения, би се оказало грешка, ако не в близко бъдеще, то през и след 2023 година.

Анализът на банката се насочва особено силно към Федералния резерв и неговата нова рамка, според която той ще толерира по-висока инфлация в името на пълното възстановяване от коронавирусната криза. Немският кредитор твърди, че намерението на Фед да не започне да затяга паричната и лихвената си политика, докато инфлацията не покаже устойчив ръст, ще има ужасни последици.

"Последицата от едно подобно забавяне ще предизвика по-големи прекъсвания на икономическата и финансовата дейност, отколкото би било в противен случай, когато Федералният резерв най-накрая реши да действа“, написаха главният икономист на "Дойче банк" Дейвид Фолкъртс-Ландау и други банкови специалисти. "На свой ред това може да създаде значителна рецесия и да задейства верига от финансови бедствия по целия свят, особено в развиващите се пазари", предупредиха те.

Като част от своя подход към инфлацията, Фед няма да повишава лихвените проценти или да ограничава програмата си за закупуване на финансови активи, докато не види "съществен по-нататъшен напредък" към своите цели за пълна заетост и стабилна инфлация. Редица членове на централната банка смятат, че постигането на тези цели все още не е близко.

Междувременно показатели като потребителските цени и индексите на разходите за лично потребление са много над целта на Фед за инфлация от 2 на сто. Центрланите банкери обаче посочват, че настоящият ръст на инфлацията е временен и ще отслабен, след като прекъсванията на доставките и базовите ефекти от ранните месеци на пандемичната коронавирусна криза от 2020 г. отзвучат.

Екипът на "Дойче банк" обаче не е съгласен, посочвайки, че агресивните стимули и фундаменталните икономически промени ще доведат до инфлация, на която Фед ще бъде зле подготвен да отговори.

"Може да отнеме една година повече до 2023 г., но инфлацията ще се появи отново. И въпреки че е чудесно, че това търпение се дължи на факта, че приоритетите на Фед се изместват към социалните цели, пренебрегването на инфлацията оставя световните икономики да седят на "бомба със закъснител", посочи Фолкъртс-Ландау и добави: "Ефектите могат да бъдат опустошителни, особено за най-уязвимите в обществото".

Тази позиция на "Дойче банк" не се споделя от голям част от останалите водещи икономисти. Повечето представители на Уолстрийт са съгласни с виждането на Фед, че настоящият инфлационен натиск е преходен и се съмняват, че скоро ще има промени в паричната политика на американската централна банка.

Досега Конгресът на САЩ пък одобри повече от 5 трилиона долара стимули, свързани с Covid пандемия, а Фед почти удвои своя финансов баланс чрез месечни покупки на активи, до 8 трилиона долара. Стимулите продължават да са в сила дори при икономика, която се очаква да нарасне с около 10% през второто тримесечие на настоящата година, а картината на заетостта показва разкриване средно на месец около 478 000 нови работни места през 2021 г.

"Никога преди не сме виждали такава координирана експанзивна фискална и парична политика. Тази политика ще продължи, дори когато икономическият растеж се движи над неговия потенциал. Ето защо сегашното време е различно за инфлацията", отбеляза главният икономисти на Дойче банк.

Екипът на голямата банка заяви, че предстоящата инфлация може да наподобява тази от 70-те години на миналия век, десетилетие, през което инфлацията беше средно близо 7% и в някои случаи беше дори двуцифрена. Нарастващите цени на храните и енергията заедно с края на контрола на цените спомогнаха тогава за епоха на силно растяща инфлация.

Тогавашният председател на Фед Пол Волкър поведе усилията за намаляване на инфлацията, но трябваше да използва драматични повишения на лихвените проценти, което пък предизвика икономическа рецесия. Икономическият екип на Дойче банка се притеснява, че подобен сценарий може да се разиграе отново.

"Вече много източници на покачващи се цени проникват в американската икономика. Дори да са само временни "на хартия", те могат да покрият очакванията точно както през 70-те години на миналия век. Рискът е, че дори ако са в сила само за няколко месеца, може да е трудно да се ограничат, особено при толкова големи налични стимул", посочиха икономистите на немската банка.

Те също така заяви, че повишаването на лихвените проценти може "да причини хаос в един силно задлъжнял свят", като финансовите кризи вероятно ще бъде особено силно изразени при нововъзникващите икономики, където икономическият растеж няма да може да преодолее по-високите финансови разходи.