Завърши една от най-странните съвременни войни - 7-годишният конфликт на газопроводите, в който САЩ и Русия кръстосаха саби за влияние в Европа. Последната глава бе затворена, когато руският президент Владимир Путин отмени проекта за снабдяване на Югоизточна Европа с газ, станал известен като „Южен поток“, пише в редакционен коментар електронното икономическо издание „Кварц“. 

Решeнието бе взето под натиска на западните снкции, които бяха наложени на Москва заради започналата преди 9 месеца агресия на Русия срещу Украйна. Завършекът на конфикта в една или друга степен назряваше и както обикновено завършат войните, краят настъпи след изчерпването на всички възможни разумни решения, което напълно доказа абсурдният характер на битката.

Всичко започна в Баку

Началото бе положено в Баку през 90-те години, когато САЩ решиха да отправят предизвикателство към руския монопол върху Централна Азия и Кавказ, като предложиха изграждането на независима нефтена и газова магистрала, насочена на запад от вътрешните територии на бившия Съветски съюз. Идеята бе да се даде икономическа независисмост на средноазиатските държави, които досега имаха възможност да изнасят въглеводородни горива единствено през Русия. Тази мярка целеше постигане на тяхната политическа и икономическа независмост от Москва. През 2006 г. първата 1600-километрова тръба бе открита в Баку, Азербайджан, по посока на Средиземно море. Още не бе завършен другият газопровод, наречен „Набуко“, който води до Туркменистан и следва почти същото трасе – до Турция и оттам до Европа.

Промяна в плановете

За късо време стана ясно, че Туркменистан не желае да помпа газ през Каспийско море. Прекалено голям бе рискът да бъде предизвикан гнева на Русия. И така през средата на 2000-та година, Вашингтон изведнъж промени трасето на „Набуко“. Тръбата трябваше сега да тръгне не от Централна Азия – а отново от Баку. Целта вече бе, не по-голяма независимост на Централна Азия, а създаване на инструмент за енергийната сигурност на Европа. Европейският съюз се нуждаеше от алтернатива, след като през 2006 г. Русия спря подаването на газ заради спор за плащанията с Украйна.

„Южен поток“ излиза на сцената

През 2007 г. Путин реши да си отмъсти на Вашингтон за победата му в Баку и обяви проекта „Южен поток“, като конкурент на „Набуко“. „Южен поток“ трябваше да обслужва  горе-долу същите клиенти, като тръбата от Азербайджан. От иконимическа логика стана ясно, че шанс има само един от двата проекта. Така бе даден първият залп на войната на газопороводите, която е първият по своя характер конфикт в историята. 

Путин бе главният генерал

Ходовете бяха повече на дпломатическото бойно поле, но Путин започна пръв настъплението. Той обиколи Европа, придружен от протежетата си, набирайки подкрепа за "Южен поток". От лагера на корпорациите - гигантският германски концерн „BASF” подписа, същото стори и френският „EDF”, а така също италианската нефтена компания „Eni”. Сърбия стана най-сериозният адвокат на „Южен поток“ , България и Унгария също се хванаха на хорото. През декември 2012 г. държавите, участващи в проекта организираха в Южна Русия символична церемония за първата заварка на тръбата.  

САЩ, водени не от президента си, а от дипломатите, също засилиха пропагандата за "своята тръба". За разлика от „Южен поток“, главен доставчик на газ за когото бе Русия, за „Набуко" тепърва трябваше да се осигури страна източник на синьото гориво. Търсенето стана все по-трудно, докато нещата изведнъж се промениха след началото на шистовата революция, която обеща разработването на огромни газови резерви в света. Европа, която все още бе зависима от руската тръба, започна да помпа природен газ от Катар. „Набуко“ все повече заприлича на проект без цел. През юни 2013 г. той бе погребан, след като Азербайджан се отметна от ролята си на доставчик.

Битката още не бе приключена

Първоначалната роля на „Южен поток“ като алтернатива на „Набуко“ загуби смисъла си. Путин обаче продължаваше кръстоносния си поход. На 19 ноември т.г. Унгария даже обяви, че през 2015 г. ще започне да изгражда своята част от  газопоровода. В Будащеща се надяваха проектът да заработи до 2 години.

След агресията на Русия в Украйна, ЕС, който години наред бе в партер пред Москва, най-накрая се озъби и натисна членовете си да оттеглят подкрепата си за „Южен поток“. На 1 декември т.г  при посещението си в Турция Путин призна, че Западът е победил. След  години ожесточени дипломатически битки и $9,4 млрд., вложени от „Газпром“, „Южен поток“ бе погребан до „Набуко“.

Руският лидер обаче извади пореден коз от ръкава си. Той провъзгласи нов проект – газопровод до Турция. Изявлението на кремълския вожд не можа да постигне голям рекламен ефект. Новият газопровод няма име, не е обявена цената му и дължината на тръбата. Но Путин все пак успя да създаде впечатлението, че  първата война на газопроводите завърши без победители.