Антония Цинова е американски адвокат в кантората Holland & Knight's във Вашингтон. Завършила е право в университета "Джордж Вашингтон", САЩ; както и правния факултет на СУ „Св. Климент Охридски.“  Практикува в областта на международната търговия, преките инвестиции и индустриалната сигурност. Тя е и съветник по отбрана, икономически санкции и ембарго програми на САЩ, както и по митнически въпроси. Редовно представлява свои клиенти пред Комитета за чуждестранни инвестиции на САЩ.

Клуб Z се допита до експертното мнение на адвокат Цинова по последните скандали у нас - налагането на санкции по закона "Магнитски" на Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков.

 

Какво означават санкциите за санкционираните лица? Какви са преките последствия за тях?

С незабавно действие се запорират (“блокират”) всички авоари на посочените в списъка лица, физически и юридически, както и на компании, в които те имат дялово участие от 50 процента или повече. Това важи и за компании, които не са изрично посочени от ОФАК (Служба за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите), ако има информация за дялово участие. (ОФАК съветва да се прецени дали да се сключват сделки с компании, в които изброените лица имат дялово участие под 50 процента или контролират, защото тези компании могат да бъдат добавени към списъка впоследствие.)

Списъкът с лица може да бъде обновяван и да се добавят и други компании, за които ОФАК има информация, че са свързани с вече посочените лица. Забраната вече има действие, т. е., не е нужно да се чака публикуване в държавен вестник (Federal Register notice), за да започне да се прилага. Това е така за всички програми на ОФАК, за да нямат възможност засегнатите лица да извършат действия, с които да предотвратят целения ефект на забраната, т. е., да се ограничи достъпът до финансови средства на въпросните лица.

Забраната важи за всички лица, върху които ОФАК има юрисдикция - американски граждани и компании, лица с право на постоянно пребиваване в САЩ (зелена карта, бежанци), където и да се намират, и всички лица, които се намират физически на територията на САЩ.

На практика, лице, което е субект на американска юрисдикция, не може да влиза в никакви сделки или да предоставя услуги, или финансови средства на изброените лица. Това засяга  банкови операции с участие на американска банка, т. е., всички трансакции, които са в американски долари и минават през клиринговата система на САЩ. Например, паричен превод в долари винаги минава през американска банка. Теглене на пари от сметка, където има обръщане от една валута в друга, ако се минава през американската валута. Използване на кредитна карта за плащане, ако се използва американска компания (напр. Visa, MasterCard).

Забраната също важи за дарения към посочените лица или каквато и да е пряка или косвена дейност, която може да донесе финансова облага за тези лица. Интересен е случаят с включването на политическа партия в списъка - макар американските власти да не могат да предотвратят участието в демократичния процес на чужда страна, спорно е дали гласуването за такава партия от български граждани, които имат статут за постоянно пребиваване в САЩ или са временно на територията на САЩ, би се приело за финансова облага за партията предвид държавната субсидия за получени гласове. Също не е ясно как това би намерило практично изражение предвид тайната на вота; и може ли бюлетини да включват името на партията, ако гласуването се извършва на територията на САЩ - в посолството, консулски секции и секции, открити в различни градове на САЩ. Не ми е известен подобен прецедент в други програми на ОФАК.

Означават ли санкциите, че международният бизнес на санкционираните лица ще бъде спрян? Какво става с техните авоари извън САЩ и ще могат ли да продължат да извършват, например, банкови трансакции?

Доколкото в него участват лица, субект на юрисдикцията на САЩ, или плащания и други банкови услуги са деноминирани в долари, или минават през американската клирингова система, да, тези сделки ще спрат или ще бъдат блокирани и авоарите замразени.

Големите финансови институции, особено тези с дейност в САЩ, най-вероятно ще спрат да обслужват сделки на тези лица дори да не са деноминирани в американски долари. Най-вероятно сделки, които са започнали преди обявяването на списъка с лицата, но все още незавършени, са вече спрени и авоарите замразени.

Ако парите се държат в българска валута в България, ще могат да бъдат теглени на място, но банкови преводи и теглене в чужбина ще бъдат блокирани, ако минават през долара. Големите финансови институции най-вероятно няма да обслужват такива сделки.

Има ли държави, в които те могат да скрият парите си и чиято банкова система не се интересува особено от закона "Магнитски"? Например заливните държави?

Доколкото не се минава през американската клирингова система, е възможно, но такива банки рискуват да бъдат добавени към списъка на ОФАК.

Могат ли санкциите по закона "Магнитски" да бъдат още разширени?

Могат да бъдат добавени други лица, свързани с тези, които са посочени вече. Няма предизвестие, включването в списъка има незабавно действие, като големите банкови институции може да получат съобщение преди списъка да стане достояние на широката общественост. Също, както най-вероятно следите, Държавният департамент на САЩ е излязъл с допълнителни санкции, които ограничават възможността за пътуване до САЩ на основание на други закони.

И накрая - малко повече, ако е възможно, информация за самия закон, неговия обхват, причините за неговото съществуване?

Първоначално, законът "Магнитски" се приема през 2012 г. като реакция срещу арестуването на Сергей Магнитски, руски данъчен адвокат, който разследва данъчни задължения на руски лица.  През 2016 г., се приема нов, отделен закон, Глобалният закон "Магнитски", който цели да се обхванат дейности на частни лица и държавни служители, които участват в корупция и нарушаване на човешки права.

През декември 2017 г. президентът Тръмп приема указ (Executive Order 13818) в изпълнение на Глобалния Магнитски закон.  Към момента има 105 лица, санкционирани според Глобалния закон "Магнитски", включително и държавни служители, от Судан, Уганда, Китай, Саудитска Арабия.

Включването на българи в списъка, означава ли, че е имало предварителна комуникация между българското правителство и американското? 

Това, което може да е от интерес, е, че това включване на тези лица в списъка на ОФАК, е едностранен акт на американското правителство, т.е., не означава непременно, че има взаимодействие между САЩ и българското правителство, но това не е изключено. Както става ясно от изтекли "Уикилийкс" документи, американският посланик в България редовно предава информация на американските власти за обстановката в страната.  За да бъде заличено името на лице, което е добавено към списъка, то трябва да заведе искане към ОФАК и да представи доказателства, че не е участвало в такива дейности.

Това не е отворен съдебен процес, а административна процедура, по която ОФАК и президентът решават по усмотрение без да е нужно да обосноват решението си.  Такава процедура може да продължи с години без гаранция за крайния резултат.  Ако такова решение се обжалва в съда, най-вероятно ще бъде подкрепено от съда, защото е взето от президента на основата на съображения за националната сигурност и външната политика на САЩ, които са в прерогативите на американския президент.