Българското образование е тема, която за съжаление свързваме основно с проблеми. Всички чакаме голямата РЕФОРМА, но не е ясно кога ще се случи и какъв ще е резултатът. И докато търсим някаква генерална промяна, сякаш не обръщаме внимание на по-малките, които всъщност могат да постигнат повече.

Хубав пример за това са българските IT специалисти. Представители на един от най-развитите сектори у нас, с едни от най-високите средни заплати в страната, които обаче се... обучават сами.

IT секторът си прави сам мини реформа. Всеки с достатъчно желание би могъл да стане младши специалист с много курсове, лекции и практически обучения, които се предлагат. После му остава само да натрупа опит. Фирмите в бранша все по-често сами си обучават кадри.

Нуждата от промени в образованието си остава. Усилията в един сектор са добро начало, но не са достатъчни. Софтуерният бранш предлага промени от малко „егоистични“ подбуди – липсата да достатъчен брой подготвени кадри мотивира новите идеи. И това вече е много повече от това само да говорим за реформа.

"Пропиляно време на децата" - така определят часовете по информационни технологии от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Това със сигурност ще прозвучи обидно за някои, но всъщност софтуерните специалисти са прави.

Остаряла учебна програма и материална база, учители, които между другото преподават и ИТ, и деца, които доста често знаят повече от тях – това е реалността на часовете по информационни технологии в много училища у нас. Това не е среда за подготовка на висококвалифицирани IT специалисти.

Проблемът има решение, но се изисква съвместна работа да държавата и бизнеса. От БАСКОМ предлагат няколко мерки за подобряване на образователната система, които няма да я направят „приказка“, но могат да осигурят добър старт за млади специалисти.

Замяна на предмета „Информационни технологии“ с нов „Мислене, системи, творчество, дизайн с информатика“ и преподаването му от учители със специална квалификация. Името на новата специалност е малко особено, но засяга някои от основните проблеми на българското образование. Програмата по всички предмети в момента е насочена основно към поемане на големи обеми информация, а не към развиване на мисленето и практическите задачи.

Сравнително изследване на добри практики и система за иновации в образованието – в България като че ли се пазим от въвеждането на нови методи и практики. А няма как да се подготвят кадри с остарели методи за всички сектори, не само софтуерния.

Професия „Програмист“ за всички желаещи ученици от 9 до 12 клас – придобиването на професионална квалификация още в ученическа възраст дава по-голям шанс за намиране на работа. Липсата на реализация след завършване остава основна причина за търсене на работа в чужбина.

Национална програма за преквалификация към професии с висока добавена стойност – IT специалистите предлагат преосмисляне на държавната политика за социални помощи при преквалификация. В много страни стипендиите са обичайна практика за мотивиране на ученици и студенти, а ние сме все още стъпка назад по този въпрос.

Завършване на образователна степен със задължителен международен сертификат по чужд език – международно признатите изпити за чужди езици у нас са само препоръчителни и най-често се полагат при заминаване на ученик или студент в друга държава. А изискванията на работодателите отдавна са над „владеене на английски на средно ниво“.

Пет предложения за един предмет в училище – това не е РЕФОРМАТА, но ако всяка училищна дисциплина се преразгледа по този начин, образованието ни няма да е „болна тема“. В случая нуждите на бизнеса засягат проблем на държавата.

Ако двете страни си подадат ръка, вероятността за хепиенд прогресивно нараства.