Ако ДАНС няма писмени доказателства за това, че отнемането на разрешението на Бойко Рашков за достъп до класифицирана информация му е било връчено, то то не би следвало да е влязло в сила и при желание, вицепремиерът и МВР министър може да го обжалва.

Това стана ясно от думите на Цвета Маркова, бивш председател на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) в интервю за БНР. Вчера ДКСИ потвърди за отнетия достъп, за който съобщи разгневеният заради освобождаването си като председател на ДАНС Димитър Георгиев. Още тогава Георгиев заяви, че отнемането не е било обжалвано, каквото право има по закон лицето - пред ДКСИ и ВАС.

От ДКСИ посочиха вчера, че разрешението на Рашков е било издадено през септември 2016 г. от ДАНС и отнето през април 2019 г. В същото време Рашков е председател на бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства до края на 2018 г. После не заема държавна длъжност, а е университетски преподавател. И би следвало в края на 2018-а достъпът му да бъде служебно "прекратен". А не "отнет", и то месеци след като вече не е шеф на бюрото, което отнемане по смисъла на закона предполага, че е станал неблагонадежден, за да борави с класифицирана информация.

Самият Рашков вече заяви, че изобщо не е знаел за въпросното отнемане. За такова не е било докладвано и на президента Румен Радев, назначавайки го за служебен вицепремиер и министър.

"Ако ДАНС нямат писмени доказателства относно връчването или връчването при отказ, тогава излиза, че срокът за обжалване на този акт не е започнал да тече. Ако тепърва той ще се връчва на министър Бойко Рашков, би следвало той да има административно право да го оспори пред ВАС. Ако това е така", коментира днес Цвета Маркова.

Тя припомни, че според закона отнемането на допуск до класифицирана информация е индивидуален административен акт, който не съдържа мотиви. "Не очаквайте някой да ви съобщи причините за това", допълни.

Маркова беше категорична, че "би трябвало отнемането да бъде съобщено на лицето". Това е описано изрично в Закона за защита на класифицираната информация (даже се посочва, че това трябва да стане "незабавно").

Според нея е много вероятно да се е получило "преплитане" и вместо разрешението да е било прекратено след като Рашков освободи поста в бюрото за СРС, да е станало "отнето".

"След като е изтекъл мандатът на Бойко Рашков като ръководител на бюрото за контрол на СРС, е следвало не да му бъде отнето разрешението, а да му бъде прекратено действието на разрешението за достъп до класифицирана информация.

Разликата между двете е в санкционния режим. Отнемането настъпва тогава, когато са възникнали някакви нови обстоятелства, застрашаващи сигурността на лицето и респективно на националната сигурност. Прекратяването е техническо действие, когато едно лице преустанови заемането на една длъжност", посочи още Маркова. 

Визира се онзи текст от закона, който посочва, че лице, на което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок три години от отнемането.

В случая със служебния вицепремиер, ако изобщо е имало "отнемане", е различна. Министрите, както и депутатите, магистратите, членовете на ВСС и пр. „получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им...“.