Заради служебния вътрешен министър Бойко Рашков България ще бъде изолирана от обмяната на данни с институции като Европол, Интерпол, ОЛАФ, НАТО и други, пише брюкселското издание „ИЮ рипортър“.

Кратката информация е във връзка с потвърждението днес, че достъпът на Рашков до тайни е бил отнет още през 2019 г.

„Достъпът на Рашков до най-строго пазените тайни на страните от НАТО и ЕС е бил отнет през 2019 г. за период от три години. Това означава, че дори сега МВР няма правото да се занимава с класифицирана информация и че София ще бъде изолирана от обмяната на данни с Еврпопол, Интерпол, ОЛАФ, НАТО и т.н. поради оправдани опасения от изтичане на информация към Русия“, пише „ИЮ рипортър“.

Но не се позовава на никакви източници за твърденията си.

Изданието припомня също така, че Рашков е влязъл  в българските разузнавателни структури като следовател още при комунистическия режим, през 1981 г. В средата на 90-те г. БСП, наследила БКП, го издига за шеф на Националната следствена служба. А сега той е назначен за вътрешен министър от проруския президент Румен Радев. 

Пропуска да отбележи онази част от биографията му, в която бе шеф на бюрото за контрол на СРС, като бе сменен в кабинета "Борисов 3" след години на противопоставяне със службите и с главния прокурор тогава Сотир Цацров заради нередности при прилагането на СРС.

Обаче

Както Клуб Z писа, в член 39 от Закона за класифицирана информация изрично се казва, че министрите и вицепремиерите имат право на достъп до класифицирана информация без проверка от Бюрото за контрол на ползване на специални разузнавателни средства.

Факсимиле от публикацията на "ИЮ рипортър"

Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) потвърди днес пред БНТ: разрешение за достъп до класифицирана информация на Бойко Рашков е било отнето. Според отговора до медията, на Рашков е било издадено разрешение на 28 септември 2016 г. От ДАНС. Пак ДАНС решава да отнеме достъпа на Рашков – на 23 април 2019 г. Какво е основанието - знае само агенцията.

Хипотези по закон

Органът, издал разрешението за достъп до класифицирана информация, в случая ДАНС, отнема издаденото разрешение при няколко хипотези. 

Първата е, ако се установи, че лицето не отговаря на изискванията: да е с българско гражданство, да има навършени 18 години, както и завършено средно образование; да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, да е надеждно от гледна точка на сигурността; да не страда от психически заболявания, удостоверени по съответния ред; да е определено като надеждно за опазване на тайна.

При втората хипотеза достъпът се отнема, ако „лицето е извършило нарушение на закона или на подзаконовите актове по прилагането му, което е създало опасност от възникване или е довело до значителни вреди за интересите на държавата, организациите или лицата в областта на защитата на класифицираната информация“.

При третата „лицето е извършило системни нарушения на закона или на подзаконовите актове, свързани със защитата на класифицираната информация“.

Пак според закона ДАНС би следвало „незабавно“ да е уведомила Рашков за отнемането на разрешението. И пак според ЗЗКИ отнемането не се мотивира, като се посочва само правното основание.

Лице, на което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок три години от отнемането, гласи още законът.

В случая със служебния вицепремиер обаче ситуацията е по-особена. Подчертават го и от ДКСИ в отговора си до БНТ. Министрите, както и депутатите, магистратите, членовете на ВСС и пр. „получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им...“ (въпросният чл. 39).

Законът прави разлика между „прекратяване“ и „отнемане“ и именно „отнемане“ е използваният от ДКСИ термин в случая с Рашков. И в двата случая обаче „служителят връща издаденото разрешение на органа, издал разрешението за достъп до класифицирана информация“. Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, както и прекратяването или отнемането на издадено разрешение могат да се обжалват пред ДКСИ в 7-дневен срок от уведомяването на лицето.

Информацията за отнетия достъп на Рашков даде вчера разгневеният от освобождаването си вече бивш председател на ДАНС Димитър Георгиев. Той посочи още, че въпросното отнемане не е бил обжалвано.

Вчера пък самият Рашков бе лаконичен: „Не ми е известно да ми е отнет допускът до класифицирана информация, но - както се вижда - всичко е възможно“. 

"Към онзи момент, а който се пише в медиите, съм бил завеждащ катедра Наказателно-правни науки в УНСС. Не съм имал абсолютно никаква необходимост да имам достъп до класифицирана информация".

"Пита се в задачата защо към онзи момент не са обявили този факт в медиите? Зашо този човек, ако е факт, сега, когато заемам длъжността вицепремиер и министър на вътрешните работи? Кому е нужно това след няколко години да се изнася в медиите?"
Оказа се, такава информация не е имал и президентът Румен Радев. Днес от Ватикана той обяви, че не му е докладвано за отнет достъп на вицепремиера. „По закон всички министри придобиват със своето назначаване достъп до класифицирана информация“, коментира днес Рашков пред бТВ.

Пита се: на какво основание ДАНС е решила за това отнемане и знаел ли е самият Рашков. 

Рашков бе председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства до декември 2018-а, което означава, че достъпът му като член на бюрото се прекратява автоматично със смяната му на поста. Оглави го през 2013 г. (тоест следва тогава да му е издадено разрешение съответно за 3,4 или 5 години според закона. В случая за 3 години заради изискването шефът на бюрото да има достъп до документи с гриф "строго секретно" - б.р.).

Какво разрешение е дала ДАНС през 2016 г. и отнела през 2019-а - засега остава неясно. Не е известно след мандата си в бюрото за СРС Рашков да е заемал други държавни длъжности, както стана ясно - преподавал е в УНСС. (пак по закон следва, че разрешението на достъп на Рашков, издадено през 2016 г., следва да е било прекратено, а не отнето, още през 2018 г., когато напуска поста си в органа - б.р.)