Изборите в Иран наближават, а наред с това местните информационни агенции вече съобщиха имената на 7-те допуснати до кандидат-президентската битка в ислямската република. По закон Комисията за защита на интересите на режима /КЗИР/ „преся“ имената на 590-те записали се предварително за електоралната битка.

Сред тези, които отпадат, са бившият президент Махмуд Ахмединаджад, бившият председател на парламента Али Лариджани и настоящият вицепрезидент Исхак Джахангари. Според местни медии последните двама се надяваха все пак да попаднат в листата, тъй като имаше съобщения, че са отпътували за свещения град Ком, където са направили срещи с влиятелни духовници, пише експертът Владимир Чуков в специализираното издание The Foreign Insider. 

Малко по-късно обаче стана ясно, че въпреки, че президентът Рохани е изпратил писмо до Хаменей, в което иска преразглеждане на имената, списъкът е бил утвърден и вече е окончателен. 

Сред седмината кандидати са председателят на съдебната власт Ебраим Райси, на бившия командващ Революционната гвардия - "паздарани", и настоящ генерален секретар на КЗИР Мохсен Ридай (победен преди 4 години от настоящия президент Хасан Рохани), на бившия секретар на Съвета за национална сигурност Саид Джалили, на губерньора на Централната банка Абдел Насър Хамти и други.

Според анализатори листата е така подредена, че най-големи шансове има роденият през 1960 г. консерватор Ебраим Райси, който е единственият духовник от групата. Той е много близък до Хаменей. На президентските избори през 2017 г. той загуби на втория тур от Хасан Рохани с 57% срещу 38,3%.

Според специалисти Хаменей се опитва да наложи тотален контрол върху властта в страната, чрез поставянето на консерватор на президентския пост. Понастоящем парламентът е съставен от 86% от депутати-консерватори срещу едва 6% реформатори.

Местните медии твърдят, че от всички седем кандидати само двама могат да бъдат причислени към т.нар. реформаторско движение. 

Нещо повече, ако се стигне до успех на преговорите във Виена за нова ядрена сделка, целта на Хаменей е той да бъде приписан на новия президент-консерватор.

По този начин духовният лидер се стреми да притъпи народното недоволство, което се засилва, паралелно с тежкото икономическо състояние на страната. Друг проблем ще е евентуалното слабо участие на изборите, които ще са на 18 юни. Някои специалисти предвиждат прагът да не надхвърли 30%, тъй като реалните шансове на кандидатите-реформатори са нищожни.

Социологическо изследване на агенция “Фарс” проектира Ебраим Раиси като печеливш още на първия тур. Той получава подкрепата на цели 72,3%. Нещо повече, някои предричат, че именно той е готвен от имам Али Хаменей да го наследи на поста духовен ръководител.

Евентуалният негов престой в президентския дворец ще е своеобразен стаж преди издигането му още по-нагоре, според Конституцията на ислямската република. Всъщност подобно е и кариерното развитие на самия Али Хаменей.

Последният е президент на ислямската република през периода 1981-1989, когато аятолах Рухола Хомейни е духовен ръководител. При кончината на Хомейни през 1989 г., Хаменей е избран за духовен ръководител на Иран.

Вероятно имам Хаменей готви същото развитие и за Ебраим Раиси.