След като сутринта пред Нова тв бившият депутат от ГЕРБ Александър Иванов опита да защити действията по отпускането на кредити на Българска банка за развитие към големи фирми през последните години, днес следобяд на същия терен "изгря" и бившият икономически мининистър Лъчезар Борисов. Той коментира вчерашната информация от служебния министър Кирил Петков, който хвърли "бомба" в общественото пространство, заявявайки, че най-големите осем кредита, отпуснати от Българската банка за развитие, на обща стойност 946 милиона лева, са получили осем големи фирми, за четири от които има данни, че са непряко свързани с бившия депутат и бизнесмен Делян Пеевски.

Накратко информация от Борисов днес може да бъде обобщена така - цели 23% от кредитния портфейл на банката е отишъл към големи предприятия; над 60% от портфейла е за малки и средни предприятия; над 99% от броя кредити е към МСП; ББР има правото да работи като обикновена търговска банка; кредитите са отпуснати от собствения капитал на банката, тоест данъкоплатците не са давали пари. 

Най-важното обаче е, че Борисов не вижда никакъв проблем в отпускането на огромни средства на огромни компании. И още - той нито за момент не посмя да оспори изнесените от Петков данни. 

Изнесените от бившия министър данни са важни, защото в продължение на години той имаше достъп до най-съкровените тайни на ББР. В продължение на три години той бе заместник-министър на икономиката и като такъв бе член на Надзорния съвет на ББР. Тоест неговите подписи са се разрешавали големи кредити. Включително и този за 75 млн. евро към компания с оборот от 2000 лв., заради който бе уволнен изпълнителният тогава директор Стоян Мавродиев. 

"Вижте, една банка, каквато е ББР, с пълен банков лиценз, предоставя кредити и на големи компании, така диверсифицира своя портфейл. Това не са субсидии, не са грантове, това са кредити и те са обезпечени. Лихвите са добри за банката, доста по-високи са от другите банки", обясни днес Борисов. 

Все пак е важно да се отбележи, че ББР има пълен банков лиценз, но и специален закон, по който работи. В него са изброени целите, на които служи банката, както и какви действия има право да извършва. Никъде в закона не пише, че банката може да финансира големи предприятия, напротив. В Глава трета и чл. 4 на закона изрично е записано, че "Приоритетите в дейността на банката са съобразени с политиката на правителството на Република България по отношение на малките и средните предприятия."

Не е ясно и защо след като лихвите на ББР са много по-високи, тези огромни компании биха се финансирали през ББР, а не през търговските банки. Единственото обяснение е, че те не биха могли да получат кредитиране през опериращи на свободния пазар банки. 

"99,2% от броя раздадени кредити са за малкия и среден бизнес. Едва 0,8% от капитала е отишъл за големи предприятия", заяви още Борисов. 

Малко по-късно допълни, че:

"Микро- и малките предприятия държат 60% от портфейла на банката, 23% са за големите фирми, останалите - за държавни дружества."

Това обаче означава, че 0,8% от броя кредити представляват цели 23% от финансирането, минало през ББР. Тоест това е практическо признание на обвинението, че много малко огромни фирми са получили много големи кредити от банката. 

Лъчезар Борисов обяви и че банката на практика е "търговска". На въпрос на водещата защо тогава въобще съществува и защо не е приватизирана, Борисов отговори объркано, че ББР имала мисията да обслужва такъв тип сектори, които били регулирани и другите банки не искали да ги кредитират. 

Малко преди Борисов да говори обаче, от икономическото министерство публикуваха кои са осемте фирми, получили общо 946 млн. лв. кредити. Сред тях виждаме такива, които не е ясно как отговарят на условията, които Борисов посочи по-горе. Например компаиите "Слънчев ден" АД, "Техномаркет" или пък "Роудуей Кънстракшън". 

"Няма нищо смущаващо в това, че банката е раздавала тези кредити", заключи накрая Борисов. 

 

Освен това Борисов подчерта, че тези кредити не били давани с пари на данъкоплатците. Държавата е наляла около 1,4 млрд. лв., но целият й капитал е около 4 млрд. лв. - останалите са собствени средства. Парите на държавата пък стояли на сметки и не са похарчени. 

По отношение на твърдението на министър Петков, че до миналия петък частна банка е държала много малък процент от собствеността на ББР, което блокирало смяната на ръководството в момента, Борисов призна, че такава банка има, но не и че това е проблем. По думите му в седемдневен срок може да се свика общо събрание и да бъдат уволнение сегашните директори. 

На въпрос - защо й е било на  ББР да има и частен акционер, Борисов заяви, че било нормално, защото така се гарантирала публичност  и прозрачност. Не отговори обаче на въпроса защо под негово ръководство министерството на икономиката е отказало да запише тези акции, след като неназованата частна банка поискала да ги подари още преди година. Припомняме, че сегашния министър Кирил Петков обяви, че собствеността вече е 100% държавна.