Дясноцентристката управляваща коалиция в Чили претърпя тежка загуба на изборите в неделя вечерта, след като не успя да осигури необходимото блокиращо малцинство от една трета от местата в конституционен конвент, която ще изготви новата конституция на страната.

При 90% преброени гласове кандидатите, подкрепяни от "Чили Вамос" на президента Себастиан Пинера, печелят около една пета от 155-те места, като независимите събират най-много гласове, предаде Ройтерс.

Всеки един от предложените нови членове на върховния закон ще изискват одобрение от две трети от делегатите.

По същото време бяха проведени и местни избори, като пораженията на кандидатите от "Чили Вамос" предвещават лоша поличба преди парламентарните и президентските избори през ноември.

Протест в Чили от октомври 2019 г. срещу покачването на цената на билетите за обществения транспорт прерасна в многохилядни демонстрации с призиви за промяна на Конситуцията от 1980 г. - приета по времето на диктатурата на Аугусто Пиночет. Критиките срещу върховния закон са, че поставя големия бизнес над правата на бедните чилийски граждани и не гарантира достъпа им до качествени здравеопазване, образование и пенсионна система.

Доскоро лидерите на "Чили Вамос" бяха убедени, че ще спечелят около 40 процента от гласовете на изборите, което щеше да бъде достатъчно да блокира по-радикалните предложения за конституцията.

Пинера заяви, че неговото правителство и други традиционни политически партии трябва да се вслушат в "силното и ясно" послание, че не са отговорили адекватно на нуждите на гражданите.

Това беше "чудесна възможност" за чилийците да изградят "по-справедлива, приобщаваща, просперираща и устойчива държава", добави той.

Местният канал на CNN в Чили прогнозира, че независимите ще спечелят 45 места, "Чили Вамос" - 39, лявоцентристите - 25, крайнолявите - 28, а една коалиция от малки партии - 1 място. Седемнадесет места са запазени за членове на местните племена в Чили.

Пинера отбеляза, че не бива да се приемат екстремни реформи, за които някои се опасяват, че могат да застрашат статута на Чили като една от най-богатите и стабилни демокрации в Латинска Америка.

Някои от по-противоречивите идеи, които се прокарват за новата конституция, включват да се премахне независимостта на централната банка, страната да се откаже от стриктната си фискална политика и президентът да делегира голяма част от правомощията си на местните власти.

Габриел Борич, лидер на крайнолявата коалиция "Широк фронт", заяви, че резултатът проправя пътя за големи реформи в Чили, която е най-голямата производителка на метала мед в света.

"Търсим ново споразумение за нашето коренно население, за да възстановим природните си ресурси, да изградим държава, която да гарантира универсални социални права", каза той. "Ще започнем от нулата и ще изградим една нова Чили."

Повече от 1200 души се кандидатираха на изборите за конституционен конвент, сред които имаше актьори, писатели, активисти, политици, телевизионни водещи и модели.

Франсиска Линконао, духовен водач от племето мапуче, която беше вкарана в затвора за предполагаеми връзки с терористи, преди по-късно обвиненията срещу нея да бъдат свалени и да бъде освободена, също спечели място, отбелязва Ройтерс.

Поне 12 месеца делегатите ще обсъждат изработването на новия текст, като накрая чилийците ще гласуват крайния проект. Вотът ще бъде задължителен. Ако бъде неуспешен, Чили ще запази настоящата Конституция.