Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Как ще бъдем по-здрави? Като използваме забрани за пушене и алкохол, различни рестрикции и данъци над пороците или като ги освободим от клеймото и ставаме по-богати? На този въпрос, съвсем случайно, успява да отговори изследването "Индекс на държавата "бавачка" 2021 г.". Той се представя на всеки две години и се изготвя от Института за икономически изследвания в Лондон в сътрудничество с местни партньори от европейските страни. За България ИПИ е партньор на изданието.

И ако бързате да разберете отговора на горния въпрос - ето го и отговорът. Данните показват, че постигането на икономически растеж ще донесе много по-големи ползи за здравето, отколкото принудителните усилия за контрол на личното поведение със забрани и данъци.

Какво точно ни казва изследването?

Четвърто издание на ИНДЕКС НА ДЪРЖАВАТА „БАВАЧКА“ за най-добрите и най-лошите места в Европа за хапване, пиене, пушене и вейпинг.

Пандемията не успя достатъчно ефективно да отвлече вниманието и енергията на държавните органи от прекалените и често абсурдни усилия за регулиране на начина на живот на хората.

Когато през пролетта на 2020 г. бяха въведени първите локдауни, патерналистите се възползваха от възможността да наложат ограничения, за които досега само бяха мечтали. В определен момент всеки пети човек по света живееше в държава, където продажбата на цигари и електронни цигари бе незаконна. За известно време една четвърт от световното население живееше със забрана върху алкохола. Тъй като все повече хора бяха принудени да общуват на открито, борците с тютюнопушенето поискаха забрана за пушене на открито. Активисти в САЩ и други страни твърдяха (погрешно), че вейпингът увеличава риска за хората да се заразят с вируса. Магазините за електронни цигари и търговците на алкохол в много страни бяха счетени за „несъществени“. Когато локдауните приключваха, баровете бяха отворени, но в някои страни не им позволиха да сервират алкохол.

От друга страна, пандемията доведе до частична либерализация в малко на брой страни. Няколко държави узакониха доставката по домовете на алкохолни напитки. Други, като Великобритания, разрешиха повече барове да сервират напитки на улицата.

Пандемията, обаче, даде прекрасна възможност на привържениците на голямата държава да се развихрят.

Настоящото издание на ИНДЕКС НА ДЪРЖАВАТА „БАВАЧКА“ (http://nannystateindex.org/) отразява ситуацията към март 2021 г. и показва мрачни перспективи. Почти без изключение правителствата в цяла Европа повишиха т.н. данъци върху греха и въведоха нови забрани. Тази година индексът беше разширен до тридесет държави - ЕС плюс Исландия, Норвегия и Обединеното кралство.

На челните места по строгост доминират скандинавските страни и Източна Европа. В другата крайност, Германия направи изключителния подвиг, като получи най-ниския резултат във всичките четири категории на индекса, показвайки най-либерален подход.

  • Дванадесет държави вече имат данъци върху захарните напитки, вариращи от пет евроцента на литър в Унгария до 30 евроцента в Ирландия. Няколко страни облагат и изкуствено подсладени напитки. Тринадесет държави облагат течността за електронни цигари (спрямо единадесет през 2019 г.), като данъчните ставки варират от шест евроцента на милилитър в Унгария до 30 евроцента във Финландия и Португалия.
  • Германия е единствената страна в ЕС, която може да бъде определена като толерантна към пушачите. Предишните претенденти Австрия и Чехия въведоха драконовски забрани за пушене през последните години. Седемнадесет от тридесетте страни в индекса са направили незаконно използването на електронна цигара навсякъде, където пушенето е забранено. Шестнадесет държави имат пълна или почти пълна забрана за реклама на електронни цигари.
     

Динамиката от последните години показва непрекъснато разрастващата се държава, която повишава цените и ограничава свободата. Вината за това е изключително най-вече на отделните  правителства, а не на Европейския съюз. ЕС забрани цигарите с ментол през май 2020 г., но не може да носи отговорност за регресивно данъчно облагане, драконовските забрани за пушене и прекомерно регулиране на алкохола и храните. Пропастта между най-свободните държави и най-рестриктивните държави на върха е почти изцяло резултат от решения, взети от техните собствени правителства. Промяна е възможна.

Регулации и ефекти

Принудителните държавни политики, ограничаващи свободата ни създават редица проблеми и огромни разходи:

  • "Данъците върху греха“ повишават разходите за живот и ощетяват бедните
  • Високите цени подхранват черния пазар и водят до корупция
  • Забраните за реклама ограничават конкуренцията и задушават иновациите
  • Забраните за тютюнопушене причиняват сериозни щети на хотелиерския сектор
  • Прекомерното регулиране създава прекомерна бюрокрация и изисква изключителни ресурси за полицията.

Застъпниците на забраните признават за щетите, нанесени от техните политики, но твърдят, че ползата за здравето е по-висока. Но има малко доказателства, че хората в страните с по-патерналистка политика се радват на по-добро здраве или дълголетие.

 

С други думи, постигането на икономически растеж ще донесе много по-големи ползи за здравето, отколкото принудителните усилия за контрол на личното поведение със забрани и данъци.

ИНДЕКС НА ДЪРЖАВАТА „БАВАЧКА“ 2021

България в индекса 

България възприема по-либерален подход към храната и алкохола, отколкото повечето страни от Източна Европа, но заема твърда позиция по отношение на тютюнопушенето. Няма ограничения за вейпинг на закрито и електронните цигари могат свободно да се купуват и продават на вътрешния пазар, въпреки че трансграничните продажби вече са забранени. Данъчното облагане на алкохола е сравнително ниско. Има малко ограничения за рекламата на бира и вино, но рекламата на спиртни напитки е забранена по телевизията и радиото, освен в строго регулирана форма след 22:00.

Регулирането на тютюна е много по-строго. Забраната за тютюнопушене в България е сред най-тежките в Европа, без изключения в барове, ресторанти или работни места и някои ограничения на открито.

Данъците върху тютюна в България са най-ниските в ЕС в брой, но са на второ място след Румъния ако бъдат изчислени според покупателната способност. През 2017 г. България добавя нагреваемите тютюневи изделия към Закона за акцизите и данъчните складове и така новите продукти се облагат с данък според теглото на тютюна.

Има законови ограничения за нивата на солта в произведените хляб, сирене и месни продукти от 2011 г.

За индекса

Индексът се представя на всеки две години и се изготвя от Институтът за икономически изследвания в Лондон в сътрудничество с местни партньори от европейските страни. За България ИПИ е партньор на изданието.

Индексът се състои от три категории, които имат еднакво тегло от 33,3% –  алкохол, никотин и храни, като всяка категория има различни критерии. Индексът анализира само политики, които имат негативен ефект върху потребителите, като различните политики имат различна тежест според значението им за потреблението.

Страните с високи оценки са по-малко свободни, а страните с ниски оценки са по-свободни.

  • Патерналистичните политики намаляват качеството на живот на хората по един от следните начини:
  • Повишаване на цените, най-вече чрез данъци
  • Заклеймяване на потребителите
  • Ограничаване на избора
  • Затрудняване на потребителите (ограничаване на работното време и др.)
  • Ограничаване на информацията (забрани за реклама и др.)
  • Намаляване качеството на продуктите и др.


Институт за пазарна икономика

 

 

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.