Г-н Чепилов, вече живеем една година в пандемия. Как се променихме като общество за това време?

Със сигурност страхът променя хората. Преди пандемията имаше едно усещане за безсмъртие, една безметежност, мислехме че сме видели и преживели всичко. Това колективно глобално бедствие определено ни накара да осъзнаем истинските ценности в живота, да преразгледаме приоритетите, да направим равносметка. 

Вие успяхте да напишете и вашият първи роман в месеците на пандемия – „До последен зъб“. Какво иска да каже писателят във вас с този роман?

Тази идея си седеше по папките в продължение на години. И на мен, като на всички хора по света, в седмицата след фаталния 13 март 2020 програмата ми рязко се изчисти. Имах няколко опции какво да правя с времето си – вместо плетки и учене на японски, избрах да довърша романа. 

Какво символизират чудовищата в тази история?

Чудовищата или „Уроди“, както нежно ги наричат останалите герои в книгата, са събирателен образ на всички наши първични страхове: те са по-силни от нас, неконтролируеми, агресивни, имат огромни зъби и са по-черни от Смъртта. Също така има причина да приличат на кукери – те са митична сила на злото, обитаваща нашите географски ширини от древността насам. Маските и костюмите, които познаваме, са направени по модела на уродите, не обратното. 

Работили сте като сценарист в сериалите „Под прикритие“ и „Домашен арест“, както за филма-носталгия - „Дъвка за балончета“. Ако трябваше да напишете сценарий за днешна България, какви сюжети бихте включили?

Мисля че вече го направих с „До последен зъб“. Героите вътре са непредставителна извадка на родното общество – офис труженици, дилъри, инфлуенсъри и сили на реда. Всички, изправени пред трудности на живот и смърт, с каквито не са се сблъсквали досега.

Вашите колеги сценаристи влязоха в политиката. Как гледате на събитията на родната политическа сцена?

Световният политически живот в момента е като скеч на Монти Пайтън, но за съжаление се случва наистина и има ужасяващи последици за планетата и човечеството. Ако някой е сценарист на това шоу, мисля че има черно и извратено чувство за хумор, даже по моите стандарти.

До колко в вярно за вас твърдението, че има сценаристи, които движат големите процеси в държавата?

Не знам, моето наблюдение е, че парите движат големите процеси в света. И любовта, разбира се. Любовта към парите.

Вие как разбирате, че някой политик ви лъже?

Мен лично ме обижда нивото на лъжите. Като човек, който работи с истории, имам нужда от малко повече достоверност в повествованието. Все едно си намерил дете, омазано до уши с глазура, което на въпроса „Къде е тортата?“, отговаря със защитата „То така си беше!“.

Като човек, който създава фикции, доколко вярвате на конспирациите?

Историята ни е научила, че няма добро и лошо, само популярно мнение. В миналото са горели хора на клада за факти от нашите учебници. Също така са мислели, че доматите са отровни, Земята плоска, а мъжките перуки – последен писък на модата. Бъдните поколения ще се присмиват на нашите така наречени истини, а част от мистериите ни ще бъдат вече разбулени.

Къде е тяхната сила?

Силата на всяка лъжа е в тълпата, която ѝ вярва. Докато има хора, които си представят, как някой ще изхаби нанотехнологии, за да следи движението им, при наличие на чудесен чип с антена в джоба им, дотогава ще я има и тази конкретна конспирация. Всяка безумна теория обикновено се разбива на пух и прах с въпроса „Защо?“. Повечето теории на конспирацията нямат отговор за него, нито пък факти за доказване на твърденията си.

Какво е за вас Великден?

Страхотен семеен празник с невероятна атмосфера. Обичам естетиката на цветните яйца, трябват ни повече филми за Великденския заек. Тази година Великден е по-велик от обикновено, защото в промоцията от толкова много почивни дни накуп, мога да наваксам с всички сериали, за които все не ми остава време.

Кога ще дойде българският Великден?

Светът е по-глобален от всякога. Докато ползваме националностите като епитет, вместо да опитваме да бъдем част от големите процеси на съвремието, велик ден може и да не дойде. Никой човек не е остров, никоя държава също. Даже и Великобритания.

Тео Чепилов е български сценарист.  Работил е по филмови и телевизионни проекти, сред които и „Под прикритие“, „Домашен арест“ и „Дъвка за балончета“. Наскоро излезе и първият му роман „До последен зъб”.