Представителите на всички политически партии в парламента, работодателските организации, двата големи синдиката, фискалния съвет, съвета по икономическа и социална политика, както и на Сдружението на общините - всички те се съгласиха днес, че внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост в Европейската комисия трябва да се случи възможно най-бързо и да не се губи никакво време в политически междуособици и борби. 

Това е основният извод, който може да бъде направен от днешното заседание на комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, по време на която вицепремиерът Томислав Дончев и редица заместник-министри представиха основните приоритети на заложеното от отиващата си администрация в плана. Въпреки че от няколко седмици вървят неизбежни критики към идеите на Дончев и неговите колеги, днес по-скоро се обсъждаше технологията на одобряването, получаването и усвояването на възможните 12 млрд. лв., до които страната ни ще има достъп. 

На практика единствената тема, по която изглежда няма пълно политическо, а и социално съгласие, е темата за кредитния ресурс, който също можем да ползваме, но и от който засега България се отказва. 

Впечатление направи фактът, че всички членове на комисията подходиха изключително професионално, в конструктивен тон и в диалог, а вицепремиерът Дончев и неговите колеги отговаряха изчерпателно на всички въпроси, които възникнанаха. 

Какво ново? 

На днешната дискусия станаха ясни няколко нови момента, които ще помогнат на бизнеса и политиците да разберат по-добре какво и кога може да се очаква. Най-важното обаче е, че сутрешното обещание на премиера, че "утре внасяме плана за възстановяване", не е много точно. 

И медии, и експерти разбраха от тези думи, че правителството ще внесе плана в деловодството на ЕК. Всъщност обаче утре планът ще бъде внесен за одобрение от Министерски съвет. Едва след това планът ще бъде внесен в ЕК за предварителната процедура, по която страната ни ще бъде първата такава страна. До момента само Португалия е внесла своя план, но направо към ЕК, без да използва предварителната процедура, която може да покаже някакви пороци. 

Това развитие на сагата "Кой и кога ще внесе плана?" логично разбуни духовете и депутатите поискаха да знаят защо се прави. Дончев обясни, че това е нормална процедура и по думите му няма да продължи повече от две-три седмици. След това пък ще бъде входиран официално и българският план. 

Ако всичко се направи в срок и българските идеи бъдат одобрени, то можем да очакваме, че в края на лятото ще потекат и авансовите средства към страната ни. 

Иначе - Томислав Дончев подробно разясни какво и как е свършено до момента, какви са основните приоритети. И ако те са вече ясни за обществото, той даде подробности - като например, че планът се разработва от 8 месеца, при пълна мобилизация на всички административни структури. Във финалния вариант има 49 големи приоритета и 37 реформи. 

Интересно е да се знае, че според разчетите на правителството всички пари от фонда на ЕС няма да стигнат за пълното реформиране и финансиране дори на една проблемна област у нас. Като пример бе дадено водоснабдяването, където щели да са нужни около 10 млрд. лв. 

Именно затова, твърди Дончев, и планът нямало как да се гледа сепарирано, а като микс от политики, които да доведат до качествено, но непълно реформиране на държавните, частните и публичните взаимоотношения в икономиката. 

Важно е и да се знае друго - този инструмент на ЕК не е насочен към пряка ликвидна помощ на фирми и бизнеси и затова не са предвидени такива програми. Няма как, например, и да се финансират ядрени програми, обяви Дончев. 

Енергийна ефективност, саниране, изграждане на водородни магистрали към и от Маришкия басейн, дигитализация, изграждане на ВЕИ за целите на бизнеса и нови сгради за училища, в които ще има СТЕМ кабинети - това са основите на плана. 

И още - днес стана ясно, че преработването на плана след неговото внасяне е теоретично възможно, но ще бъде много трудно. Причината е, че ЕК вече е съгласувала повечето проекти и към тях има индикатори за изпълнение. Ако се промени някоя част, туй като планът се гледа в цялост, то вероятно ще се наложат нови индикатори, което ще е плод на тежки преговори и много време. 

Съответните индикатори пък ще послужат на ЕК да разбере дали държавите изпълняват заложеното. Ако не го - ще се връщат пари. 

Защо не ползваме заемните средства? 

България има достъп до 12,6 млрд. лв. безвъзмездни средства от Фонда за възстановяване на ЕС, но има и принципната възможност да се възползва от близо 10 млрд. лв. заемни средства. Според разписания до сега план тази възможност няма да бъде оползотворена. 

Именно и това бе едно от нещата, които днес бяха критикувани. Например сдружението на общините и работодателите поискаха с такива средства да се прави санирането на жилищните и публичните сгради, защото ще освободи ресурс от безвъздмездните средства, а и защото има възпитателен ефект, както отбеляза Румен Гечев от БСП. 

Хубавото на този тип кредити е, че те са на практика безлихвени, ще трябва да се връщат след 30-ина години и към тях не е отчетена инфлацията, тоест към момента на връщането ще бъдат вероятно в пъти по-евтини. 

Отговорът на защо България е решила да не ползва заемни средства дойде лично от Томислав ДОнчев:

"Да, това ни дава достъп до финансиране при много изгони лихвени условия. Но ние направихме ектраполация на реусрса до 2025 г., до когато ще трябва да сме усвоили голяма част от ресурса. Като имаме предвид, че ние ще имаме и оперативни програми и фонда за възстановяване, то числата показват, че имаме почти двойно увеличение на ресурса, с който сме си имали работа досега. Това е на ръба на възможностите ни за абсорбиране и още по-голям ресурс ще генерира опастност да се влезе в режим на просто усвояване."

Тоест - парите, които имаме по безвъзмездните програми са достатъчни, а използването на повече ще затрудни администрацията.