Дни преди изборите за нов парламент на 4 април Клуб Z се обърна към водещи социолози и политолози. Какви резултати можем да очакваме, кои бяха водещите фактори в тази кампания - публикуваме прогнозите до края на работната седмица.

Боряна Димитрова е социолог, съосновател на агенция „Алфа Рисърч“.

Каква бе ролята на кампанията в набирането на електорална тежест за участниците в изборите?

Последното проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 27-30 март 2021 г., показва, че 75% от сигурните, че ще гласуват, са взели решение кого да подкрепят още преди старта на кампанията. Т.е. потвърждава се на този етап тезата, че преобладаващата част от гласуващите имат вече изградени симпатии към дадена политическа сила и вероятно много по-малко ще бъдат избирателите, които са извън лоялните партийни симпатизанти. 12% са направили своя избор по време на кампанията, което може да бъде оценено на около 370 000 души. Гласовете на тези, новомобилизирани избиратели, се насочват основно към три политически сили - „Воля“-НФСБ, „Изправи се. Мутри вън“, „Демократична България“. Профилите на симпатизантите и начинът на водене на кампания от кандидат-депутатите на тези партии са твърде различни. Което означава, че всяко от тези обединения относително адекватно се е насочило към тези избиратели, които имат шанс да го подкрепят.  

Кой спечели и кой губи от здравната и икономическата криза в тази кампания?

Всички партии губят от кризата - ако не за друго, то заради предполагаемата по-ниска избирателна активност. Макар и сама по себе си тя да не делегитимира бъдещия парламент, го прави по-слабо представителен, което допълнително би затруднило вариантите за излъчване на работещо правителство. България е със застаряващо население и ничии избиратели не се чувстват „безсмъртни“. Силни притеснения изразява дори всеки десети, който към края на март е убеден, че ще отиде да гласува. Най-негативен обаче е ефектът върху БСП, където една четвърт от избирателите ѝ са разколебани. Част от хората на средна възраст, заети основно в малък или семеен бизнес, са изправени пък пред друга дилема - да гласуват протестно или да се въздържат протестно. Икономическите притеснения за оцеляване на бизнеса също са способни да изместят на заден план политическата активност.

Защо ГЕРБ успя да се задържи на върха?

ГЕРБ направи кампания, която е адекватна за хората, които го поддържат и са свързани с него - с акцент върху инфраструктурата и усвояването на еврофондовете, финансовата стабилност, енергийните проекти. Не влезе в остри конфронтации, избегна включително нормалния за всяка предизборна кампания лидерски дебат с основната опозиционна партия. Всички тези елементи плюс мобилизацията на структурите по места безспорно допринасят за задържането на ГЕРБ на върха. Според мене обаче решаващият фактор е раздробеността, фрагментираността на опозициите, липсата на единна визия как ще взаимодействат след изборите, респективно доминирането на популистките лидери пред реформистките.

 Как коронапандемията ще се отрази на избирателната активност?

Досегашните ни проучвания показват, че пандемията - както заради здравните, така и заради икономическите аспекти - ще дърпа активността надолу. Нямаме индикации за рязко повишаване на участието в последните дни. Но, разбира се, до самия изборен ден нищо не може да бъде изключено.

Кой ще е решаващият фактор на тези избори? 

Решаващият фактор на едни избори никога не е един-единствен. Обикновено действат множество фактори и то – в различни посоки. Така че изборният резултат може да бъде оприличен по-скоро на векторен сблъсък, а не на зависимост от едно-единствено обстоятелство. Сред най-важните фактори на тези избори и в опит да ги степенувам, бих откроила следните – пандемията със здравните и икономическите „козове“, които тя даде в ръцете на управляващите; неясната конфигурация на бъдещото управление, възпираща вота за радикални промени, особено в ситуация на криза; умението на опозиционните партии да мотивират своите избиратели да отидат до урните, да ги убедят, че гласът им има смисъл, и разбира се, почти вечната тема – ограничаването на купения, корпоративен и контролиран вот.

Какво да очакваме след 4 април? 

Каквито и сценарии да се случат след 4 април, струва ми се, че те ще бъдат рамкирани от три характеристики – висок политически риск и изключително трудно функциониращо правителство, ако изобщо се състави такова; балансиране между тактическия интерес на всички партии – участие в изпълнителната власт, и стратегическия – позициониране с оглед на едни не много далечни във времето предсрочни избори; вътрешнокоалиционни противоречия поне толкова силни, колкото и междупартийните. Онзи, който успее да реши това уравнение с три неизвестни, би бил истински политически виртуоз и много вероятно ще чертае близкото бъдеще на България.