Сенаторът от Чешкият парламент Лукаш Вагенкнехт и Антикорупционният фонд (АКФ) днес са внесли жалба срещу отказа на Софийска градска прокуратура (СГП) да разследва съмнителната продажбата на "ТЕЦ Варна" ЕАД на фирма, контролирана към днешна дата от почетния председател на ДПС Ахмед Доган. За това съобщиха от фонда в специално писмо до медиите. 

Припомняме, че в края на 2020 година от прокуратурата заявиха, че няма "данни за неправомерни действия/бездействия от страна на длъжностни лица в хода на изпълнение на служебните им задължения. Напротив, задълженията им са изпълнени добросъвестно и стриктно, съобразно нормативните изисквания".

В същото време, в края на януари на тази година, чешката прокуратура официално обяви, че разследва сделката по по продажбата на теца от чешката държавна ЧЕЗ на фирмата "Сигда" ООД, контролирана тогава от бившият министър в кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Целта на разследването е да се постигне яснота около голямата въпросителна - загуби ли контролираната от държавата ЧЕЗ от продажбата, тоест продала ли е така, че да се възползва от сделката повече купувачът Папазов. 

За какво става дума? 

Става дума за сделката от края на октомври 2017 г. Към онзи момент ТЕЦ "Варна" бе със спряна дейност в продължение на повече от две години, защото не изпълнява европейските екологични норми. Чехите и българската дъщерна фирма ЧЕЗ България обаче смятаха инвестицията в очистващи системи за нерентабилна.

Бившият собственик обмисляше различни варианти за централата, включително и пренастройването й на газ. В крайна сметка я продаде. Тогава версията бе, че са водени преговори с различни потенциални купувачи, а "Сигда" ООД е дала най-добрата оферта. Управител на варненската фирма е транспорният министър в правителството на Пламен Орешарски и бивш шеф на пристанището Данаил Папазов, а собствеността бе на негова и на децата му.

През 2018 г. пък Папазов се раздели със собственост в "Сигда" ООД, като мажоритарните дялове бяха официално продадени на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Обект са съмненията сега обаче е сделката от 2017 г., а не последвалата такава за собствеността в самата компания "Сигда". 

Разследването на АКФ показа, че ЧЕЗ е инвестирала в централата най-малко 306 млн. евро, а после я продава на Папазов за едва 48 млн. евро. В цената е включен и актив от 20 млн. евро кешова наличност и прилежащото пристанище - Езерово. Официалната причина за подозрително ниската продажна цена е лошото техническо състояние на централата и невъзможността ѝ да работи и носи печалба при спазване на екологичните норми.

Четири дни след сделката от 20.12.2017 г. новият собственик „Сигда“ ООД преоценява активите на централата на 275 млн. лв. В резултат, на 31.12.2017 г. ТЕЦ-ът излиза на печалба от 60 млн. лв., като от тях 30 млн. лв. се разпределят като дивидент за сметка на кешовите наличности, получени от ЧЕЗ. По-малко от година и половина след продажбата, само недвижимите имоти, собственост на „ТЕЦ Варна“, включително парцелите на пристанището са оценени от независим оценител на стойност 32 млн. евро, като апортна вноска в новосъздадено дъщерно дружество на „ТЕЦ Варна“ ЕАД – „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД. 

Малко по-късно пък оказва, че ТЕЦ "Варна" е решил екологичните си проблеми проста така и изведнъж се рекламира като един от тецовете с най-добри екологични показатели. 

"Месеци след продажбата, свързаната с бившия транспортен министър и дългогодишен шеф на Пристанище Варна Данаил Папазов фирма „Сигда“ ООД, е придобита от почетния председател на ДПС Ахмед Доган. На 07.08.2018 г. Ахмед Доган придобива 70 % от капитала на „Сигда“ ООД срещу неизвестна цена. Малко след това топлоцентралата започва да получава милиони лева от българската държава, за да служи като „студен резерв“ на българската енергетика. Само за 2018 г. ТЕЦ-ът получава най-малко 28 млн. лева без да работи. Плащанията за „студен резерв“ към „ТЕЦ Варна“ и свързаните с с Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел" и "Топлофикация Русе" са спрени по лично нареждане на премиера Борисов, в разгара на протестите, през лятото на 2020 г. По-малко от половин година по-късно плащанията за студен резерв към Тец-вете на Доган и Ковачки са възобновени под ново име: разполагаемост за резерви за първично регулиране на честотата, автоматично вторично регулиране и ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности", пишат днес от АКФ. 

Именно заради всичко това е странен фактът, че прокуратурата е отказала да разследва сделката, особено имайки предвид активността на обвинението в Прага. 

Според АКФ обаче, българските прокурори са направили изводите си на базата на отговорите на въпроси, отправени към самия ТЕЦ "Варна", КЕВР, Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и Електроенергиен системен оператор (ЕСО). Оказва се, че и ДАНС не са намерили никакво нарушение, нито следа за пране на пари. ДАНС обаче изобщо не е извършила проверка на следващите сделки няколко месеца по-късно, при които г-н Ахмед Доган придобива 70 % от „СИГДА“ ООД, при положение, че участващите в тези сделки лица безспорно са свързани лица помежду си. 

Няма проверка и на публични изявления на Данаил Папазов от края на юни 2019 г., 70% от дяловете на „СИГДА“ OOД са продадени на Ахмед Доган за 1,4 – 1,5 млн. лв.  Не става ясно защо 70 % от фирма, с активи за над 275 милиона, е продадена за 1, 5 милиона, казват още от АКФ. Не е ясно и декларирал ли е г-н Ахмед Доган доходи и имуществото, които му позволяват да придобие мажоритарния дял от „Сигда“ ООД, какъв е произходът на средствата, с които е осъществено придобиването на дяловете, както и дали са платени всички дължими данъци.

"Практическото неглижиране на данните от сигнала свидетелства за нежеланието и/или неспособността на българската Прокуратура да разследва случаи на съмнение за сериозни злоупотреби, свързани с евентуално укриване на данъци и пране на пари, при това с участие на видни политически личности като д-р Ахмед Доган, Данаил Папазов и техни близки родственици, както и притежаваните от тези лица компании.“ се казва в жалбата на сенатор Вагенкнехт и АКФ. 

Накрая на своето писмо, фондът и чешкият журналист задават няколко въпроса: 

- Предвид почти мигновеното стартиране на TEЦ Вaрнa и отчитането на печалби от „TEЦ Вaрнa“ EAД, налице ли е съзнателно намаляване стойността на Варненската електроцентрала от страна на топ мениджмънта на ЧЕЗ Груп в сътрудничество с български политици, или налице ли е укриване на действително платената цена, като по този начин са били увредени интересите на Чешката република като мажоритарен собственик на ЧЕЗ Груп? 

- Със същите действия били ли са увредени и интересите на българската държава, ако с тези действия е избегнато плащане на различни данъци (данък печалба, например) или е било постигнато укриване на доходи и съответно е било избегнато заплащане на данък върху доходите?

- Какво е техническото състояние и експлоатационната годност на „ТЕЦ Варна“ към датата на продажбата и към настоящия момент и в състояние ли е централата да осигурява енергийната сигурност на страната?