Вторият частичен частен кредитен мораториум, който банките, БНБ и Европейският банков орган наложиха в условията на пандемия, ще приключи на 31 март. Последните заявления за отсрочвне на вноски по задълженията вече са подадени и приети, а търговските банки не приемат повече. Именно това е причината за сериозно притеснение на някои бизнес организации у нас, които смятат, че след мораториума ще стане ясна истинската щета по икономиката, тоест ще видим колко компании и граждани не са в състояние да покриват своите месечни суми. 

Тази сутрин пред бТВ темата коментира бившият изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“ Левон Хампарцумян. Най-важното - според него наистина има очаквания за повишаване на дела на лошите кредити, но все пак той няма да е критично висок и банки и хора би трябвало да се справят със ситуацията. 

„Повишението на броя на лошите кредити може да доведе до частично повишение на лихвите, но не и драстично. Централните банки казват, че ще запазят лихвените нива ниски през следващите години. Клиентите и банките ще търсят вариантите, с които колелото на икономиката да се завърти на по-високи обороти и всеки да си намери новото или върне старото място в икономиката. Ниските лихви ще стимулират предприемчивите да инвестират в производство“, заяви Хампарцумян. 

Според експерта българските граждани нямат такава огромна задлъжнялост като англосанксонските нации, които по принцип живеят на кредит. В този случай това може да се окаже спасителният пояс за икономиката. 

Хампарцумян добави и още един съвет към хората - да избягват тегленето на нови кредити, с които да покриват старите си. 

„Това все пак е някакъв вариант, но той е с ядрена опция - след това може да стане по-лошо.“ 

Ако все пак имаме проблем с изплащането на вноските и след мораториума, банкерът съветва да отидем и да говорим с търговското дружество, което ни е отпускало сумата. 

„Хората, които са взели кредит, трябва да си говорят с финансовата институция, от която са взели кредит. Не очаквайте банките да тръгнат да си искат парите на следващия ден след края на кредитния мораториум. Но те трябва да ги убедят, че могат да върнат своите задължени.“

Относно заявката, че България ще влезе от 1 януари 2024 г. в еврозоната Хампарцумян смята, че страната ни е готова, но тази дата му се вижда оптимистична.

„Решението има политически и икономически компонент. Ако политическият компонент надделее, може много бързо да стане. А пък може да стане като Шенген - техническият компонент е решен, но пак не влизаме в тази зона“, коментира Левон Хампарцумян.