„Всяко ограничаване на права, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава.“

С тези думи единодушно Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционно отнемането на шофьорски книжки и спирането на автомобили от движение заради неплатени глоби. 

Делото бе образувано по жалба на омбудсмана Диана Ковачева след масовите проверки за стари задължения на пътуващите за почивка в Гърция миналото лято. А основен докладчик по него е самият председател на КС Борис Велчев. 

Министерският съвет и вътрешният министър са изпратили писмени становища, с които не са поискали искането да бъде обявено за несъстоятелно. 

Според Министерския съвет оспорените разпоредби не ограничават упражняването на правото на гражданите на свободно придвижване и напускане на пределите на страната, но ако се приеме обратното – наложените ограничения са допустими и конституционосъобразни, защото тяхното предназначение е да осигурят безопасността на движението по пътищата и да опазят живота и здравето на хората, като е спазен принципът на пропорционалност.

Министърът на вътрешните работи твърди, че с оспорените разпоредби не се ограничава упражняването на конституционни права на гражданите, а се цели превъзпитаване на нарушителите и възпитателно и предупредително въздействие върху останалите граждани, пише в решението на КС.

По време на образуваното дело е получено и становище на Върховния административен съд, което изцяло подкрепя искането на омбудсмана. Още през ноември миналата година върховните съдии наредиха на МВР да прекрати безусловно проверките за неплатени и невръчени актове на пунктовете с Гърция.

Като анализира оспорените разпоредби, Конституционният съд намира, че истинската цел на оспорените разпоредби не е формално посочената в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а по-лесното събиране на вземанията от глоби. 

Така прочетени, въпросните разпоредби придобиват характер на санкция за несъществуващо административно нарушение, се казва в решението на конституционалистите. 

Съдът припомня, че в разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата е предвидено, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.

Тази разпоредба определя срока, в който лицето разполага с възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Предоставеният от закона срок се отнася единствено за доброволно плащане. 

След изтичане на едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се пристъпи към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален закон. 

С оспорените разпоредби на практика законодателят е смесил характера и същността на принудителните административни мерки със санкциите за административни нарушения, посочват конституционалистите.

Освен това в решението се казва, че чрез оспорените разпоредби законодателят ограничава упражняването на основни конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да платят наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за тяхното събиране. 

Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава (Решение № 6 от 2013 г. по к. д. № 5/2013 г.). 

Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите.

Освен това спирането на автомобила от движение при неплатени глоби е и нарушаване на принципа за неприкосновеност на частаната собственост.

Държавата трябва да се въздържа от действия, с които засяга правото на собственост по произволен начин, уточняват от КС.

С други думи, според съда, за да принуди длъжниците да платят наложените им глоби по Закона за движение по пътищата, законодателят е ограничил упражняването на основни конституционни права на гражданите, каквито са правото на свободно придвижване и правото на собственост.