България е на последно място в ЕС и на 30-о място от общо 35 страни в Европа по медийна грамотност. Данните са от изследването Индекс на медийната грамотност на Инициативата за европейски политики (EuPI) и „Отворено общество“, което се провежда от 2017 г. насам.

За настоящата 2021 г. проучването е с акцент „Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от COVID-19".

След България се нареждат само Турция, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония - в този ред. Само че Турция всъщност е успяла да добави 14 точки към представянето си през 2017 г.

Позиция преди страната ни за 2021 г. с малко по-добри показатели е Сърбия, а преди нея и с подобни, но все пак по-добри индикатори, са Румъния и Гърция, малко по-напред е Унгария. В изследването не са включени Русия, Украйна, Молдова, както и Швейцария и Норвегия.

Данните от новия доклад показват, че България отстъпва с едно място спрямо 2019 г., като се връща на позициите от 2018-а и 2017 г. През 2021 г. България има 29 точки, като виждаме влошаване в срванение с предишни години (минус 3 точки спрямо 2019 г., минус 1 спрямо 2018 г., минус 2 точки спрямо 2017 г.).

От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема трета позиция в класацията, като резултатът ѝ се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите. Най-голям спад сред страните от Централна и Източна Европа спрямо предишни години отбелязват Латвия и Словения.

Начело на класацията по медийна грамотност са Финландия (1-во място), Дания (2-ро място), Естония (3-то място), Швеция (4-то място) и Ирландия (5-о място). Тези страни имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформация в Европа поради високите нива на качество на образованието, свобода на медиите и доверие между хората, става ясно от доклада. Естония, Швеция и Ирландия отбелязват цялостно подобрение по точки и в класациите през годините. Цялостно влошаване на точките и в класациите през годините се отбелязва от Латвия, Словения и Босна и Херцеговина, като при тях има цялостно влошаване при всички главни индикатори на индекса.

Тазгодишното издание на индекса се появява по време на двойна криза, когато пандемията от COVID-19 се влошава допълнително от инфодемия – потопа от фалшиви новини и дезинформация сред прекалено много информация, обясняват от „Отворено общество“. Марин Лесенски, автор на доклада, казва, че „инфодемията създава криза на доверието, като подкопава вярата в медицинските и научните знания и институции, които са на първaта линия на защита в здравната криза, както и криза на доверието в управлението, което е необходимо да управлява отговора на нарастващата всеобхватна криза – здравна, социална и икономическа“.

Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини, като се използват индикатори за медийна свобода - според данните на „Фрийдъм хаус“ и „Репортери без граници“, образование - вземат се предвид статистически данни от страните и резултатите от тестовете PISA, както и индикатори за доверие между хората. Всеки от критериите е с различна важност за крайния резултат, гласи методиката на изследването.

Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода и тези за образование, като от последните четивната грамотност има най-голямо значение. Индикаторите „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите критерии.

Държавите са разпределени в 5 категории според нивото си на медийна грамотност (клъстери). Когато петте клъстера на индекса се разположат на картата, се забелязват определени регионални модели. Най-добре представящите се страни от първия клъстер са разположени в Северозападна Европа. Страните с най-слаби резултати са в Югоизточна Европа.

Когато се сравнят клъстерите от 2021-ва и 2019 година, цялостната картина показва влошаване на ситуацията, като редица страни се прехвърлят в клъстери с по-лошо представяне, показват обобщените данни. 

Кръстери: 1 - тъмносиньо, 2 - светлосиньо, 3 - оранжево, 4 - червено, 5 - тъмночервено. Източник „Отворено общество“, София

Клъстерният анализ на резултатите на индекса разделя всички 35 страни, включени в изследването, на 5 групи с подобни характеристики. Клъстерите са и йерархични – като в първия клъстер са най-добре представящите се страни, а тези с най-лоши резултати са в последния клъстер. Първият клъстер е съставен от малка група от шест страни от Финландия до Холандия (1-во до 6-о място), които са с най-добрите резултати в индекс 2021. Вторият клъстер е с най-голям брой страни – 11 от 35 общо, от Белгия (7-о място с 64 точки) до Полша (17-о място с 56 точки).

Третият клъстер се състои от 9 страни – от Литва (18-а позиция с 53 точки) до Унгария (25-а позиция с 42 точки) и Кипър (26-а позиция с 42 точки). Четвъртият клъстер е съставен от 6 страни – от Гърция (27-а позиция с 38 точки) до Черна гора (32-ра позиция и 26 точки). Петият и последен клъстер се състои от най-малък брой страни – три, като това са Албания (33-та позиция с 22 точки), БиХ (34-та позиция с 19 точки) и Северна Македония (35-а позиция с 15 точки).

Докладът препоръчва образованието като най-оптимален подход за справяне с фалшивите новини, което да действа като ваксинация и да предоставя устойчивост към най-тежките случаи на фалшиви новини и пост истината.

Справянето с фалшивите новини и дезинформацията ще намали степента на политически и обществени конфронтации, би повишило нивото на доверие в обществата и би допринесло за по-здравословна среда (преносно и буквално) по време на пандемията от COVID-19, се казва още в публикацията.