– Дали Мария Бакалова би била избрана за „Борат“, ако имаше повече опит в сериозния театър?
– Може би не. Ако имаше по-сериозен опит и отиваше натам, вероятно нямаше да я предпочетат. Предпочели са я, точно защото е напориста и спонтанна. Но не е неопитна, напротив, с тези неща много бързо се трупа опит.

– С кои неща?
– Ами как да се слагаш – на мъже или на публиката. От това бързо се натрупва опит, защото болшинството хора – и артисти особено, са суетни и искат да бъдат желани, пожелавани на всяка цена.

Цитатите са от интервю на режисьора Иван Добчев пред Диляна Димитрова в "Площад Славейков".

Мария Бакалова, която е номинирана за "Златен глобус" в категорията "главна женска роля" за изпълнението си в продължението на "Борат", а вече има и поредица от награди, сред които на критиката на Ню Йорк, на американската критика и т. н., се е дипломирала през 2019 г. в класа на Добчев в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Оценките на преподавателя ѝ се разминават със силните положителни отзиви, които Бакалова получи и от критика, и от зрители по цял свят.

От думите на режисьора, известен още и като един от създателите на "Сфумато", става ясно, че дълго спорили с Бакалова, "това, от което се опитвахме се да я извадим, да я преместим по-нататък, е по-евтиният, по-естрадният маниер, с който тя се опитваше да интерпретира тези героини". След което Добчев добавя: "И сега го виждам в "Борат". Да, на "Борат" такъв му е натюрелът, такава му е пистата, в която стои този филм." После уточнява, че гледал част от филма, "но не го догледах".

"Ние никога няма да слезем дотам и да имаме стадиони с публика"

Следват още размисли, в които обяснява, че той няма конфликт с продължението на "Борат", защото няма пресечни точки между такъв тип филми и високото изкуство, което прави Добчев.

"Нямам никакъв конфликт с подобен тип филми, с такъв тип телевизионни атракции. Просто разбирам, че такава е модата, такъв е сленгът, на който тези хора разговарят с публиката си. Тяхната публика, естествено, не е публиката на "Сфумато" и никога няма да бъде. Ние никога няма да слезем дотам и да имаме стадиони с публика. В България има много такива актьори и подобни представления, които пътуват, събират масова публика, пълнят стадиони или Зала1 на НДК. Да, всичко е възможно, всичко може да съществува вече, всичко е позволено. За съжаление, вече нямаме сериозна театрална критика, която да отделя едното от другото, да определя кое е масов, популярен, популистки театър и кой е онзи истинският, високият, който извисява зрителя, облагородява го", разяснява театралният режисьор.

Ето и още от мнението на Добчев за неговата студентка:

"Радвам се за нея, разбира се. Не мисля, че съм направил всичко за нея, можех да направя повече, много повече. Момичето наистина е талантливо. Започна като студентка с някакъв определен мироглед за театъра и с моите асистенти не успяхме за тия четири години да го променим особено".

За да не останат съмнения за отношението му към актьорските качества на Бакалова и изпълнението ѝ в "Борат", той в прав текст казва: "Като режисьор, като театрал не приемам този тип кино, което тя прави. Така че не съм я подготвил точно за това, но тя е добре подготвена, подготвена е и за такива неща. Тя беше настроена да прави такъв тип актьорски акции, да има такъв тип актьорски мислене. Театърът, в който съм я възпитал, го наричаме "театър на представянето", не на "преживяването". Това е Брехтов термин.  И тази терминология, мисля, че е помогнала на това кино, за успеха, който има тя".

На въпрос дали Бакалова не е била избрана за ролята заради изтоевропейския акцент, преподавателят ѝ отговаря: "Да, възможно е. Надявам се това да не стане амплоа, да не стане клише, в което тя да влезе". Той определя възпитаничката си още като "доста интелигентна, смислено момиче е, умно, умее да мисли" и веднага след това изтъква ролята си в снизходителен маниер: "покрай това обучение сме ѝ помогнали да прочете книги, които иначе не би прочела никога".

"Перверзии, отиваха ѝ определено..."

Дни преди това Добчев макар и в по-съкратена форма изказва същите мисли и пред "Марица", т.е. не става дума за непоследователност или моментна настройка.

"- Ще ви дам пример с два от нейните спектакли при завършването на класа. Играеше в „Черна дупка“ на Горан Стефановски и в „Процесът“ по Кафка.

В първата постановка е интелектуалка, която се разхожда по специално бельо.  В „Процесът“ е женица, пар екселанс, нещо като прислужница на адвокат, която сваля всичките му клиенти. Шести пръст на ръката, перверзии, отиваха ѝ определено.

Смятах да пробваме с нещо по-драматично, по-трагично, но не се получи. Това имах предвид. Но това не е нейната природа явно. Тя е повече за тази комедия, за този формат, това я пали.

- Като какво момиче я помните, отличаваше ли се с нещо от другите?

- Нормално момиче. Хубаво и красиво, склонно да ухажва големия артист", казва режисьорът тогава.

Реакциите

Оценките на Добчев и най-вече тонът му на смесица от превъзходство, снизходителност и високомерно неодобрение, както и намеците за "слагането на мъже и публика" предизвикаха вълна от неодобрителни реакции.

Завист, претенции, неспособност да се зарадваш на чуждия успех, позорьорство, както и комплексарщина - бяха част от коментарите в социалните мрежи за откровенията на режисьора за неговата възпитаничка.

"Колко да сме интелектуалци като завиждаме така посредствено"

"Изглежда съм се заблуждавала да си мисля, че учителите би трябвало да се гордеят с успехите на учениците си. Е, ако не друго, Мария Бакалова ще си знае, че няма нужда да благодари на ТОЗИ преподавател за своя успех. Интелектуалци, интелектуалци...колко да сме интелектуалци като завиждаме толкова посредствено", отбеляза Мария Пеева (Мама Нинджа).

"Тъжно..."

"Зад всеки българин, който има 20+ световни отличия, стои поне един неуспял завистник, опитващ се да омаловажи постиженията му.  Завистта и злобата са деструктивни. Те само пречат да се направи анализ и да се направят промени. Да видиш името на българин до имена на величия от световна величина и да не го поздравиш, е тъжно. А като става дума за един от учителите на човека, е съвсем тъжно.

Преподавал съм на много студенти, имал съм много стажанти, радвам се на успехите на всеки един. С много поддържаме прекрасни отношения и досега. И пръв ги поздравявам за всеки успех. Защото техният успех е и донякъде мой. Дал съм им нещо мъничко. Как няма да съм горд...

Дерзайте хора, развивайте се, печелете награди. Не обръщайте внимание на злобата. Успехите ни развиват като общество, злобата остава някъде назад в забравени отломки", написа Любомир Аламанов.

"А можеше да си седи тук и да си играе Дарио Фо в Исперих..."

"Салвадор Дали имаше една мисъл. “Най-големия проблем на съвременната младеж е, че вече не се числим към нея”.

И на мен ми е кофти, че вече не съм на 20, не предизвиквам вълнение сред нежния пол, не мога да изпия един литър концентрат, без да ми е лошо 3 дни и денят ми започва с бетаблокер, но пазя тази мъка за себе си. Е, чат - пат може да ви се оплача, но дотам.

Това, което никога, ама никога няма да разбера обаче е как е възможно учител да не се радва на успехите на ученика си. Затова в заключение ще кажа следното - от няколко месеца започнах да преподавам в университет.

Вече знам какво трябва да правя като преподавател.

Ще си сложа снимка на режисьора Добчев и всяка сутрин, преди часовете ще си казвам - “Венци, каквото и да става, никога не се превръщай в този велик режисьор”.

И успех на Бакалова!!!

...а можеше да си седи тука и да си играе Дарио Фо в Исперих, а тя трЪгнала да показва фриволно поведение в Холивуд...", беше коментарът на Венци Мицов.

"Един мъж публично унижава една жена и всички си траят"

"Нямам представа дали "Борат" 2 е добър филм, нито дали Мария Бакалова е добра актриса. Но познавам долнопробното, евтино, жалко поведение. А и чувам мълчанието, което следва след него. Ужасно е, че това представят авторитетите пред младите студенти, това им внушават. Това е посланието.

Няма да се притесняваме, скъпи приятели. Какво metoo, какви пет лева. Един мъж публично унижава една жена и всички си траят, щото, нали, лично мнение, да не си разваляме отношенията", гневно реагира Елисавета Белобрадова.