България на този етап е предвидила 300 млн. лв. за закупуване на ваксини. Ако останат, те могат да бъдат дарявани или продавани на други държави при съгласие на производителите. И трите разрешени за употреба в ЕС ваксини показват 100 процента ефикасност за предпазване от тежки случаи и това е най-важното.

Това каза пред БНТ в сряда директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов.

На въпрос колко дълга защита ще гарантират ваксините, той уточни, че част от участниците в клиничните изпитания на продуктите, които в момента са в употреба, са били имунизирани преди около 8 месеца.

„Т.е. към момента може да кажем, че за тези ваксини има 8 месеца трайност на имунитета, като очакванията са за над година, дори за две години, но това ще стане ясно през следващите месеци. Всички участници ще бъдат проследявани до две години“, обясни Кирилов.

И трите разрешени засега за употреба ваксини в ЕС (на „Модерна“, „Пфайзер“/„Бионтех“ и „АстраЗенека“) имат идентична ефикасност по отношение на предпазване от тежко протичане, хоспитализация или смърт. И трите ваксини показват 100 процента, което е изключително добър резултат и е много сериозно постижение на науката, посочи той.

По отношение на различната ефикасност на двете иРНК ваксини и на продукта на „АстраЗенека“ Кирилов посочи, че най-важното било точно предпазването от тежко протичане на болестта, както и че и СЗО, и европейският регулатор имали изискване за ефикасност над 50 на сто.

Той коментира и темата за избора на големи количества от т.нар. Оксфордска ваксина, която е обсъждана освен заради по-ниската си ефикасност, и заради проблемния момент с липсата на достатъчно изпитания за защита, която осигурява при хора над 55 г. Въпреки че в България препоръки за ограниченото ѝ прилагане в по-високата възрастова група да не бяха наложени, редица европейски държави предпочетоха да не имунизират старите хора с тази ваксина поне засега. Нашата страна обаче е заявила около 4,5 млн. дози от нея.

„Процесът стартира през юли. Нямаше конкретна информация. Първият договор за Оксфордската ваксина беше сключен между ЕС и „АстраЗенека“ през август. Тогава имаше информация, че тя ще бъде първата разрешена за употреба ваксина и че компанията ще може да достави най-големи количества през първото тримесечие на 2021 г.“, обясни сега изборът на България Кирилов.

На въпрос дали може да бъде променен договорът за количествата от ваксината на „АстраЗенека“ той обясни: „Договорите са фиксирани. Количествата се договарят от ЕК. Решението на България беше да бъде направено едно балансирано портфолио от ваксини, да има от всички производители, с които ЕК е сключила договори, за да има гаранции. Към онзи момент между август и ноември м.г. не се знаеше коя ваксина ще е първа с разрешение, кога и дали ще може да достави количествата“.

„Ще има по-голяма възможност за избор“

„За съжаление не можем да получим цялото количество, което сме заявили, от която и да е от тези ваксини едновременно. Те са разпределени, като се увеличават с всеки следващ месец. И тогава ще има по-голяма възможност за избор“, добави той.

Към момента обаче имунизирането става с продукта, който в момента е наличен, и възможност за избор няма.

240 000 ваксини срещу коронавирус пристигат у нас през този месец. А през март се очакват още половин милион дози.

Според Кирилов „това променя актуалната ситуация. Ще има възможност за ваксиниране на доста повече хора“. 

„Вече наблюдаваме регулярност в доставките и разпределението, но независимо от това доста често се променя информацията по отношение на количества и конкретна дата, която ЕК и съответните производители предоставят на държавите членки, но виждаме вече, че всяка седмица има доставки и навлизаме в един нов етап“, твърди той.

„Очаква се и седмият договор на ЕК да бъде финализиран (с „Новавакс“ - бел. ред.), като общото количество, което България може да закупи по тези договори, надвишава 18 милиона дози и тъй като една от ваксините се очаква да бъде с еднодозов прием, така че ще има за над 10 млн. население - ще има достатъчно ваксини за цялото население“, каза още директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата.

По думите му нагласите на хората към ваксините се променят изключително динамично.

„Това, което наблюдавахме към месец октомври, беше между 30-35%. Виждаме, че това се увеличава, все още е голям делът на колебаещите се, но именно тук е и ролята на здравните институции, както и медиите, да се създаде една обективна информационна кампания, така че всеки сам за себе си в консултация с медицинския специалист да вземе решение“, каза Кирилов.