Помните ли спешния авариен водопровод, който държавата реши да строи бързо в самото начало на 2020 г., за да решава водната криза на Перник заради почти пресушения явозир "Студена"? Строителството на въпросното съоръжение от Мало Бучино до Перник започна през февруари миналата година, когато за изпълнител - без търг и конкурс поради бедствената ситуация - бе избрана държавната компания "Монтажи" ЕАД. Тя самата е интересна с още две неща. Първо, че е част от мастодонта "Държавна консолидационна компания" (ДКК) - най-непрозрачната държавна структура, която няма дори собствен сайт. И второ - ДКК прехвърли именно на "Монтажи" работата по "спешен" ремонт на над 400 язовира за 500 млн. лв., отпуснати от правителството през 2018 г. Последното се разбра първоначално по "трудния начин" - косвено, от отчетите на дружествата.

 
В началото на 2020 г. по бързата процедура заради бедствения момент, областната управа на Перник подписа с държавната компания договор за над 26 млн. лв. с ДДС. Това се случи на 6 февруари 2020 г., а срокът на изпълнение на проекта, заедно с помпена станция и резервоар, бе 60 дни. На 25 март водопроводът е предаден за стопанисване и експлоатация на „ВиК Перник“ и „Софийска вода“, гласи официалната информация.

Към днешна дата, около 11 месеца по-късно, набързо построеният водопровод си е все така неузаконен, макар и предаден за стопанисване и експлоатация. Без нужните за това документи. Още няма дори издадено... разрешение за строеж на съоръжението. Макар че в аварийна ситуцаия законът все пак допуска издаването на документи по време на строежа и постфактум.

25 дни, 8 месеца, още 8 месеца...

От нов анекс към договора между областната администрация на Перник - тоест държавата, и държавната "Монтажи", която формално е изпълнителят на проекта, се разбира, че той едва ли ще бъде узаконен в близките месеци, показа проверка на Клуб Z. При това забавянето е трето поред. 

Първоначално "Монтажи" трябваше да свърши работата за въпросните 60 дни. В самия договор изрично си пише, че изпълнителят е този, който набавя нужните документи от съответните институции. Документи, които биха направили проекта законен до етап издаване на акт 16. Като се започне още от... разрешението за строеж. Каквото и до момента - близо година по-късно - както стана ясно - няма.

Първото отглагане на срока за набавяне на въпросната документация бе около изтичането на 60-дневния срок за целта. С оправданието, че пандемията от коронавирус е забавила процесите, държавата подписа, че срокът ще бъде удължен до 7 юни 2020 (или 25 дни сред края на извънредното положение, което бе обявено заради първата вълна на коронавируса - то бе и официалният мотив за забавянето - б.р.)

Идва уречената дата, но два дни преди нея „Монтажи“ иска второ удължаване. Този път то е за 8 месеца. Наличната публично документация по темата мълчи по въпроса защо първоначално се е смятало, че за допълнителни 25 дни ще могат да се случат неща, за които после се иска срок от 8 месеца.

Но така и така узаконяването на аварийния водопровод, който се експлоатира (и даже успя да аварира преди пускането си на два пъти, а после имаше министерски подмятания, че не е и използван съвсем), се отложи за 7 февруари 2021 г. в нов анекс към договора за изпълнение.

Но и тези 8 месеца се оказват недостатъчни. Пандемията отново не е съвсем "невинна" за забавянията, въпреки че за подобни аварийни проекти от високо обществено значение сроковете за работа на институциите са съкратени наполовина. Това се разбира от новите мотиви за ново удължаване с анекс от 20 януари - тоест няколко седмици преди да изтече последният удържен срок. Анексът е придружен от доклад на инж. Йонка Пеловска, външен експерт към областната администрация на Перник. От документите сега става ясно още, че новият срок въпросното съоръжение най-после да стане законно е 7 октомври 2021 г. 

"Явна фактическа грешка" и други препятствия

За този период ще трябва да се появи най-после разрешение за строеж на предадения за експлоатация през март миналата година водопровод, да се одобрят подробните устройствени планове за наличието му по трасето, да се произнесат строителните власти, контрол, надзор и прочее.

От документа става ясно още, че макар първоначалният идеен проект да е предвиждал водопроводът да се изгражда само през държавни и общински имоти, имало "явни фактически грешки" и в кадастралната карта на областите София-град и Перник и... по трасето има и частни имоти. Процедурите за поправките на въпросните "грешки" са финализирани, пише инж. Пеловска. За наличието им станало ясно чак след изграждането на 13-те километра тръби. Техническият проект пък започнал да се изготвя заедно с подробните устройствени планове и тече окомплектоване. 

Докладът съдържа и очаквани срокове, в които институциите ще вършат нужното за узаконяване на водопровода, повече от година след построяването му.

А какво се знае за аварийния водопровод официално - освен че струва над 26 млн. лв. с ДДС, възложител е държавата, а изпълнител - формално "Монтажи" ЕАД? Идеен или технически проект на съоръжението така и не сме виждали, от публични изказвания се дочу, че има подизпълнители, но кои са те - публични данни няма. Въпреки че от Министерството на икономиката, а и от самия бивш вече министър Емил Караниколов имаше обещание документацията, подизпълнителите, доставчиците, проектът да бъдат публикувани в сайта на министерството, това така и не се случи. Не се знае нито кой как избра например тръбите за 13-те км водопровод и как бе решено коя да е фирмата доставчик. Нито има официална информация кои строителни фирми и срещу какви суми, избрани по коя процедура, са участвали в проекта по изграждане на водопровода, помпената станция, резервоара.