Българското правителство публикува в понеделник вечерта втория вариант на българския план за възстановяване и устойчивост, по който очакваме от ЕС финансиране в размер на 12 млрд. евро. Парите идва от общият дълг, който блокът ще реализира с цел възстановяване на европейските икономики от шока на коронавирусната пандемия. 

Преработеният проект показва много по-сериозно ниво на модернизация на изостанали системи - като енергетиката, повече пари за бизнеса, по-малко за саниране и според управляващите отговаря на получените критики към първоначалния вариант. Впечатление прави, че размествания са направени и в четирите основни направления, върху които е изграден планът. Те са условно наречени "Зелена България", "Иновативна България", "Свързана България" и "Справедлива България". 

Бъдещето е във водорода

Новите предложения предполагат, че България ще иска да финансира два проекта за преход към производство на водород и биогаз, които в бъдеще да се превърнат в основа за замяна на остарелите въглищни централи. 

Като начало идеята включва проект за разработването на технологии за производство на зелен водород и биогаз. Вероятната схема е следната: правителството ще обяви конкурс за най-добрите идеи и технологии, а различни компании ще започнат да представят своите варианти. Накрая ще спечелят няколко, които ще получат финансиране. Целта е да се постигне до 7 МВ водородни мощности до 2024 година. Две години по-късно - до 2026 г. би трябвало тези технологии да поризвеждат до 2 хиляди тона гориво на година. 

Целта на упражнението, разбира се, е да се наместим в плановете на ЕК за преход към напълно чиста за околната сред икономика. До днес възможен вариант за произвдоство на зелен водород е през метода на електролизата, а чистият начин по който се получава може би може да се използва в големи предприятия, които са основни замърсители.

В новият план се предполага, че дори да се стигне до преминаването към зелен водород на големите централи в Маришкия басейн, включително при т.нар. "американски" ТЕЦ-ове. Това може да стане като се изградят тръбопроводи, по които това ново гориво да стига до тях. За целта властта ще иска да използва близо 500 млн. лв. от парите на ЕС, ще има и малко съфинансиране от страна на "Булгартрансгаз" на обща стойност малко над 150 млн. лв. 

В новия проект са потвърдени две от идеите и от първия - финансирането с 500 млн. лв. на изграждането на модерна дигитална инфраструктура на Електроенергийния системен оператор, както и възможността за изграждането на слъчеви панели по покривите на блокове, къщи и някои публични сгради. 

По-малко за саниране, повече за бизнес

Друга голяма промяна има в идеята за саниране. Там в първия план бяха отделени цели 3 млрд. лв., но във втория те са намалени до малко над 2,1 млрд. лв. Именно тази част от плана бе тежко критикувана, като според много експерти наливането на допълнителни огромни суми в проект, който може да генерира корупция, не е решение. Правителството обеща, че този път ще се мисли за съучастие на собствениците на сградите и че няма да се плаща цялата инвестиция. 

Огромната част от тези над 2 млрд. лв. ще отидат за санирането на многофамилните къщи и сгради. Няма обаче да се финансират ремонти на покриви и стълбища, а живещите в тези сгради само ще платят проектите, надзора и всички документални изисквания. 

Почти 300 млн. лв. ще се дадат за санирането на промишлените сгради, като от тези пари почти половината са за големите предприятия, а около 35% са малките и средните такива. Публичните сгради ще получат малко над 350 млн. лв. за енергийна ефективност.

Част от тези спестени близо 900 млн. лв. пък ще отидат за третата линия на метрото в София - около 360 млн. лв. Този проект липсваше като цяло в първия план. 

Впечатление прави и че ще има повече пари за бизнеса и то за МСП. Те ще могат да черпят финансиране от няколко програми. Например от перото "Технологична модернизация" ще са достъпни 400 млн. лв., от "Зелен преход" - 250 млн. лв., а от "Дигитализации" - допълнителни 250 млн. лв. 

Голяма част от тези пари ще са достъпни за изграждането, например, на собствените ВЕИ мрежи за самостоятелно ползване, както и за съоръжения за съхранение на електрическа енергия. Ще се финансират и различни технологии за екологични решения. 

И още нещо - в новия план се вижда програма за обучение в цифрови умения за възрастни хора, която ще се задвижва през ваучери за придобиване на базови компютърни умения, в зависимост от това какво търси пазара. Тя ще струва близо 200 млн. лв. 

Така разпределени парите по всичките 4 основни направления ще изглеждат по следния начин:

  • "Иновативна България" - вместо 20%, както беше преди, сега ще разполага с 25,8% от ресурсите по Плана;
  • "Зелена България"  вместо 37%, ще разполага с 34,8%;
  • "Свързана България" вместо 22%, ще разполага с 22,5%;
  • "Справедлива България" пък получава по-малко пари - не 21%, ами 16,9%.

Обощението на първия вариант на Плана може да прочетете тук.