Ремонт на ремонта на закон - този път поне с цел поправка на грешки, за които управляващото мнозинство беше вече предупреждавано - без да му направи особено впечатлениe, и които на практика биха оставили общинските болници или без директори, или без лекари. А вероятно и не само тях. Причината - текстове, приети в Закона за публичните предприятия и в Закона за лечебните заведения. Първият нормативен акт към момента им забранява членовете на управата на болница да бъдат и на трудов или друг договор в съответната болница. С други думи - лекарите, в това число и денталните, които са шефове в болници, не могат да упражняват дейност като... лекари. Единственото, което все пак мениджърите могат да правят, е да преподават във висши учебни заведения. 

В резултат - още в края на 2020 г. от сдружението на общинските болници в България обявиха, че планират колективна оставка. Масово медиците предпочитат да продължат да упражняват професията си за сметка на директорския пост. Председателят на сдружението д-р Неделчо Тотев обяви в края на миналата година:

"Законът за лечебните заведения е променен така, че лечебните заведения като търговски дружества отиваме към Закона за публичните предприятия и там ръководните тела не могат да работят в собствените си предприятия, тоест, ако остана на поста, не мога да съм лекар."  

"Няма такава държава - лекарите да се броят на пръсти, но да трябва да избират дали да са лекари или управители. Аз си имам професия и тя ми е свидна", заяви д-р Тотев и добави, че е сигурен, че повечето ще предпочетат да продължат да лекуват. Но кой ще дойде да управлява болници в тази ситуация не е ясно. 

 
На 16 декември 2020 г. председателката на ПГ на ГЕРБ и на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова внесе промени в Закона за лечебните заведения, а оттам и в този за публичните предприятия, с които трябва да се случат две неща. Първото е да отпадне възможността принципалът на държавна или общинска болница да преподпише 3-годишен договор с управляващите съответното лечебно заведение - защото това противоречи на правилата, според които членове на борд се назначават само с конкурс. Второто и по-важно е, че се ремонтира частта от Закона за публичните предприятия, която на практика забранява на лекарите, които са и мениджъри, да упражняват професията си. 

Идеите на Дариткова този път срещат подкрепа - и от здравното министерство, и от лекарските организации, и от бизнеса. С едно-единствено изключение - от Министерството на финансите, което все така припомня, че всички публични предприятия с над 50% държавно или общинско участие трябва да отговарят на едни и същи правила при избора на управленския екип. Това са и препоръките на ОИСР, които България трябваше да изпълни, за да влезе в чакалнята на еврозоната.

Предложенията на Дариткова сега, макар че се подкрепят и от опозицията, за да не останат болници в страната или без директори, или без специалисти, станаха тема на сблъсък в здравната комисия. Причината - още през есента, когато пак Дариткова "ремонтираше" законодателството, а и преди това, от БСП и ДПС предупредиха какво ще се случи. Тогава обаче депутатката от ГЕРБ и управляващите допълниха към закона само изключението, че управителите на болници ще могат да продължат да преподават медицина. Пак тогава по отношение на назначаването на членове на болничните ръководство с конкурс по Закона за публичните предприятия се прие удържаване на срока за конкурсите - с 6 месеца към онзи момент (този срок изтича в края на март, тоест преди парламентарните избори конкурсите трябва да си приключили - б.р.). Сега при дискусиите депутатът от БСП Георги Михайлов припомни: 

"Спомням си много добре още есента, когато ви казвахме каква голяма грешка се допуска, спомням си назидателният ви тон, когато ние обяснявахме каква грешка се допуска, спомням си, че хората, които сега се изказват, мълчаха (става дума за представителите на лекарските сдружения - б.р.). Защо едно законодателно недомислие трябва да се изправя няколко месеца по-късно? Внезапно разбирате, че нещо, срещу което бяхме всички професионалисти, противоречи на закона. Споделих ви тогава, че има стотици обаждания от болници. Вие ги създадохте тези проблеми, които сега ни обяснявате как решавате", заяви социалистът на последното заседание на здравната комисия. 

Дариткова си позволи да нарече това "грозна спекулация" и "фалшиви новини", защото не тя била вносител на Закона за публичните предприятия, приет през 2019 г., а Министерският съвет (което формално е вярно, но Дариткова внесе есенните изменения, които не доведоха до решение - б.р.). 

В резултат Дариткова се оправда: правените законодателни грешки по темата били, защото заради чакалнята на еврозоната законът тогава трябвало да бъде приет, стана ясно от думите й пред здравната комисия. Тя самата водила разговори с министерствата по темата през цялото време.

"Предложената промяна е типичен пример за представител на рубриката "проба - грешка". Д-р Дариткова се опитва да поправи грешка, която преди това е допусната. А обяснението, че преди законът е бил приет, защото сме влизали в чакалнята на еврозоната... Ние не можем да правим законодателство конюнктурно само за месец. Дайте да си го кажем, всички бяхме затрупани от обаждания от общинските болници предимно. Каква беше причината, само като пример, в Мадан да забраним на единствения специалист "уши, нос, гърло" да практикува като лекар само защото се е нагърбил с нелеката задача да е управител на болницата там?  Допуснахте грешка, поредно доказателство, че не може да се прави законодателство по този начин", заяви и д-р Нигяр Джафер от ДПС.  

И обясни, че това, че в рамките на правителството и управляващото мнозинство трудно си говорят, не значи, че опозицията трябва да мълчи за проблемите, които се създават с начина, по който се приемат закони. 

По всичко личи, че в крайна сметка правилата за болничните шефове ще бъдат променени. Големият въпрос е защо това не е станало "навреме", а се налагат последващи ремонти на ремонта в законодателството. 

Прословутият Закон за публичните предприятия, който наистина бе приет като част от изпълнението на условията на ОИСР за приема на България в ЕRM 2, за малко повече от година "съществуване" в правния мир, бива ремонтиран за пореден път. Първо от обхвата му удобно отпадна Българската банка за развитие - по искане на управляващите. Тоест държавният трезор вече не се съобразява с изискването бордът му да се избира на конкурсен принцип. После беше поискано удължаване на срока за конкурси в лечебните заведения. След това се оказа, че и останалите публични предприятия не отговарят на изискването на проведени конкурси - за което срокът бе цяла година. Затова се прие - по искане на ГЕРБ, удължаване на времето за провеждане на конкурси с 6 месеца. Случайно или не - този нов срок съвпада с края на мандата на кабинета "Борисов 3", както тогава предупреди опозицията.

В момента по друга линия - този път чрез поправки, "скрити" в Закона за железопътния транспорт, тече и следващ ремонт на този явно неудобен Закон за публичните предприятия. Първоначалната идея да се върнат висшите чиновници в бордовете на държавните и общинските фирми - макар и през конкурс, може и да не мине, след като депутати от ГЕРБ предложиха ревизия на идеите, дошли от Министерския съвет. Никой обаче засега не възнамерява да ореже мераците на правителството от препоръките на ОИСР към България в публичния сектор на практика почти нищо да не остане.

С промените през железопътния закон се иска държавни предприятия, които сега биха били задължени или да се превърнат в агенции и дирекции, или да се пререгистрират по Търговския закон в дружества, да се освободят от това задължение. Както и дружества, изрично посочени за преструктуриране в мотивите към Закона за публичните предприятия от 2019 г., също да излязат от обхвата на закона. 

Тази тема обаче още е в развитие.