Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Ако изборите бяха днес, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа гледна точка мнозинство и трудно съставяне на управленска коалиция.

През декември ГЕРБ (24,3%) има преднина от 2,4 пункта пред БСП (21,9%) в предпочитанията на твърдо решилите да гласуват. Лидерите и на двете водещи партии стабилизират позициите си. Бойко Борисов възвръща част от доверието си в сравнение с есента (от 20,3% през септември до 23,5% през декември). Обществено доверие към Корнелия Нинова остава в рамките на 20 на сто (от 19,8% до 20,5%).

Всички останали партии обаче повече или по-малко губят подкрепа.

Това показват данните от национално представително проучване на "Алфа рисърч", проведено между 15 и 21 декември 2020 г., сред 1017 души чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на интервюираните лица.

"Парламентарно представените – заради натрупаното недоволство от статуквото, а извънпарламентарните – заради смяната в приоритетите на общественото мнение с втората вълна на COVID-19 и затихването на протестния потенциал", коментират от агенцията. Като трета парламентарна политическа сила и през декември се очертава „Има такъв народ“, но упоритото въздържане от представянето на лица и приоритети започва да отнема от предимството им - подкрепата за партията на Слави Трифонов спада от 14,9% през септември до 10,2% през декември, а за самия лидер – от 36% до 30,3%.

Подобна тенденция е налице и в подкрепата за Демократична България. Тя спада от 9,4% до 6,1% за последните три месеца, главно заради по-ниската мобилизация на симпатизантите. Обединението запазва висок дял сред колебаещите се избиратели, но по-нисък сред твърдите участници в изборите, посочват от "Алфа рисърч". Връщането на тези избиратели може да го приближи към по-високите летни позиции. Лидерът на формацията Христо Иванов запазва персонално доверие от 14,7%.

Платформата Изправи се.бг (4,9%) на Мая Манолова, също запазва шансове за представителство. Персоналният рейтинг на Манолова бележи лек спад (от 32,9% до 30,3%), но тя остава доста по-популярна, отколкото нейната формация. 

Сплотилият се по време на протестите електорат на ДПС достига 7,2% от твърдо решилите да гласуват, което отрежда четвърта позиция на Движението. Симпатизантите на ВМРО – НФСБ обаче продължават плавно да намаляват до недостатъчните за влизане в парламента 2,7%.

Фрагментацията на протестния вот се задълбочава и от нарастващия дял на нерешилите за кого да гласуват (от 10,1% до 16,3%). Колебание в най-голяма степен изразяват млади, високо образовани български граждани.

Въпреки предизвикателствата, мнозинството от избирателите подхождат с доверие към предстоящите избори: 20% нямат притеснения за честността им, други 42% допускат, че може да има нарушения, но те няма да окажат съществено отражение върху резултата. Тезата, че вотът ще бъде изцяло манипулиран се подкрепя от 24 на сто, предимно симпатизанти на асоциираните с протестите формации.

43 на сто смятат, че ще трябва коалиционно управление, спад в намерението да се гласува

Ето някои от изводите на "Алфа рисърч":

- Протестите от лятото на 2020 г. изостриха критичните оценки към управлението, но не успяха да дадат изключително важната за кризисни ситуации яснота за бъдеща управленска формула, нито за приоритетите и лица, които ще ги реализират. Това прави бъдещата политическа конфигурация заредена с много неизвестни.

- 43 на сто очакват, че изборите няма да излъчат категоричен победител и ще е нужно коалиционно управление. При такъв вариант 27 на сто биха желали коалиция с участието на ГЕРБ. Също толкова – коалиция с участието на БСП. За момента изглежда нищожна вероятността за коалиция без участието на една от двете водещи политически сили.

- Нарастването на страховете от влошаването на пандемичната ситуация през декември и фокусирането върху мерките за преодоляването на здравните и икономически последствия от нея, води до спад в намерението за участие в парламентарните избори. 49, 6% от участвалите в проучването граждани смятат да гласуват, което е спад с около 10 на сто спрямо септември 2020. 28% се колебаят и 22% не възнамеряват да гласуват.

- В условия на множество неизвестни липсва обществен консенсус дали е по-добре изборите да се проведат в първия възможен момент или да се отложат. Евентуална нова вълна от зараза с COVID-19 би накарала 43% от българските граждани (най-вече по-възрастните поколения, хора от рискови групи и техни близки) да се замислят, дали да отидат до урните. Обратно, 42% смятат, че вотът трябва да се проведе в първия възможен момент, защото отлагането му би било само в полза на управляващите. Реалният спад в намеренията за гласуване обаче е ясен индикатор за негативното отражение на една изострена пандемична ситуация върху избирателна активност.

- По-ниската избирателна активност, от своя страна, води до електорални бонуси за големите партии и отлив в подкрепата за по-малките и новите участници в изборите.

"COVID-19, икономическите затруднения и възможността на партиите да дадат яснота за характера на следващото управление са факторите, които ще окажат решаващо влияние върху изхода от вота за 45-то Народно събрание. Нито един от двата основни сценария не може да бъде изключен. Овладяването на здравната и икономическата криза, както и фрагментирането на опозицията, ще бъде в полза на управляващите. Обратното, евентуално катализиране на негативните настроения в обществото и формулирането на привлекателна за широки социални групи политико-ценностна алтернатива с ясно лидерство, може, от своя страна да върне тласъка в подкрепата за претендентите", отбелязват още в коментар от агенцията.

 

Одобрението към Радев расте, неодобрението към кабинета пада, 10 на сто харесват Гешев

За президента Румен Радев годината приключва с положителен баланс в общественото доверие, сочат данните. През последните три месеца одобрението за него нараства от 42% до 46%, а неодобрението спада от 29% до 24%. След активното ангажиране на държавния глава с протестите обаче подкрепата за него е много по-силно белязана от партийни симпатии: сред привържениците му се открояват предимно избиратели на леви (БСП, АБВ) и нововъзникващи формации (Изправи се.бг, „Има такъв народ“, Възраждане). Отношението на десни, центристки избиратели, както и на негласуващите е преобладаващо отрицателно.

В оценките за дейността на правителство и премиер се наблюдава лек ръст, но на фона на продължаващ сериозен превес на негативните мнения. Одобрението за работата на кабинета остава в рамките на установените през септември 14%, но неодобрението спада с 10 пункта от 60% до 50%. Най-изявени критици на правителството и премиера са привържениците на леви и по-радикални формации. Отношението на дясноцентристките избиратели е силно поляризирано: те са както сред тези, които повече от средното подкрепят правителството, така и сред най-недоволните от действията му.

Парламентът остава най-слабо популярната сред обществото институция със 7% положителни срещу 51% отрицателни оценки.

 

Съдебната система е сферата, в отношението към която протестите успяват да предизвикат по-съществена промяна. За първи път през последното десетилетие се откроява тенденция към ръст на общественото доверие в съда и разтварянето на ножицата с доверието към прокуратурата. До лятото на 2020 г. и двете институции се ползваха с относително идентични равнища на одобрение, със силен превес на критиката към тяхната работа. През последната половин година обаче съдът получава по-висока подкрепа за работата си (16% срещу 10%-12% за главния прокурор). Още по-сериозна е разликата в неодобрението: 52% за главния прокурор срещу 35% за съда.

Полицията е от малкото институции, чиято работа през последните месеци получава преобладаващо положителни оценки – 32% позитивни срещу 22% негативни.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.