На 79 г. вчера почина литературният историк, критик и изследовател, университетски преподавател, писател и преводач проф. д-р Симеон Хаджикосев (7 март 1941 - 29 декември 2020 г.).

Той е автор на огромния труд - уникалната не само в български, но и в световен мащаб 13-томна поредица "Западноевропейска литература".

Последният, тринайсети том от нея излезе преди около седмица в издание на "Персей" и е посветен на великите австрийски романисти на ХХ век Франц Кафка, Йозеф Рот и Роберт Музил. В тези 13 тома той проследява процесите в европейската литература от началото на Средновековието до края на епохата на Ренесанса (V в. - ХVІІ в.).

Подходът на Симеон Хаджикосев към историята на западноевропейската литература е интердисциплинарен. Освен чисто литературоведските анализи той съдържа елементи на психобиографизъм, културологически, социологически и антропологически подходи. На страниците на неговата история се споменават и многобройни исторически личности, говори се за архитектура, живопис и музика, има интерес дори към история на модата.

Третият том започва например със студията „Новият деветнадесети век“, която е опит за синтетичен портрет на столетието. В студиите, посветени на отделни автори, са посочени и анализирани почти всички български писания за тях, заслужаващи внимание. Десетки са портретите за автори, които само са били споменавани бегло в България.

При всички случаи изследователят се е старал да поднесе съвременна визия за разглежданите писатели, като не е криел надеждата си, че тези литературни портрети могат да предизвикат появата на преводи на редица творби на български език или преиздаването на отдавна изчерпани преводи.

"Днес си отиде един от най-близките ми приятели, проф. Симеон Хаджикосев, последният стълб на литературната история в класическия ѝ вид", написа във фейсбук Пламен Тотев, основател на издателство „Персей“.

 

Днес си отиде един от най-близките ми приятели – проф. Симеон Хаджикосев, последният стълб на литературната история в...

Публикувахте от Plamen Totev в Вторник, 29 декември 2020 г.

 

Няколко пъти професорът е определян като най-любим преподавател в класацията на своите студенти в СУ "Св. Климент Охридски". 

В годините на тоталитаризма той беше един от първите литературни изследователи, които реабилитираха българския символизъм в лицето на Яворов, Дебелянов, Траянов и Лилиев.

Сред забележителните му книги (общият им брой е над 40) са неговите мемоари "Записки на конформиста", "Записки на вътрешния емигрант" и "Което е било и ще бъде", които показват и майсторството му като писател. Неговата литературнокритическа и изследователска дейност е основно в 2 направления – западноевропейска литература и съвременна българска литература. Писал е статии и върху научната фантастика. Автор е на стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат.

Той е и полиглот и преводач. В негов превод бе представена поезията на средновековните трубадури, както и книги на различни писатели, като напр. нобеловия лауреат Патрик Модиано.

Проф. Симеон Хаджикосев е роден в София на 7 март 1941 г. в семейство на чиновник. Завършва Българска филология в Софийския университет през 1965 г. като отличник на випуска. След това започва 50-годишната му университетска кариера като преподавател по антична и западноевропейска литература.

Проф. Симеон Хаджикосев е носител на много награди, сред които за критика и публицистика на Съюза на българските писатели, както и на Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище "Нешо Бончев" (2019 г.).

Погребението ще бъде в тесен кръг, с оглед на епидемиологичната обстановка.