Агбогблоши - краят на постапокалиптичния свят

Така вероятно ще изглежда краят на постапокалиптичния свят. Така и ще мирише – на горяща пластмаса, токсични химикали и черен задушаващ отровен пушек. Добре дошли в Агбогблоши, Гана – едно от най-големите сметища за електронни отпадъци в света и най-голямото в Африка. Множество проучвания поставят Агбогблоши сред 10-те най-замърсени места на планетата. Пейзажът в предградието на ганайската столица Акра е доминиран от безброй хълмове от хиляди тонове боклук –компютри, монитори, принтери, телевизори и разпадащи се коли. Въздухът има не само мирис, но и вкус – метален и токсичен.

За поне 80 000 ганайци Агбогблоши е дом, а за много от тях и „работно място“. Хиляди деца и възрастни прекарват всеки свой ден на сметището, раздробявайки пристигналата от целия свят техника с надеждата да открият ценни метали, които да предадат на вторични суровини. Наградата? Около 30-40 ганайски сиди дневно, които се равняват на десетина лева. Ужасяващите условия на живот, пренаселеността, ширещата се престъпност и проституцията са причината Агбогблоши да е наричан от много местни „Содом и Гомор“. Не е трудно да разбереш защо.

„Работя и живея в ада. Всичко, до което се докоснеш тук, е отровно – пушекът, въздухът, земята, водата. Всичко, но друга алтернатива за нас няма. Или работиш това, или умираш.“

Филип Амодако не познава друг живот. Работи на сметището от 10 години. Днес е на 23. Подобно на много от живеещите в Агбогблоши ганайци и той е пристигнал в Акра от северната част на страната – район, който е многократно по-беден и слаборазвит спрямо южната половина, в която се намират всички големи и влиятелни градски центрове като Акра, Кумаси, Секонди Такоради и др. Именно единственият по-голям град на север и областта около него – Тамале, са основният генератор на миграция към Агбогблоши.

Бащата на Филип умира, когато той е на 12 години, и семейството му го изпраща при чичо му в Акра с надеждата той да се грижи за него и да му осигури образование. Нищо от това не се случва и Филип се оказва на улицата – класическа за Агбогблоши история. Имайки предвид, че работата на сметището за електронни отпадъци е най-бързият и пряк начин да изкараш малко пари, които са ти нужни мигновено, за да не гладуваш в края на деня, Филип бързо се превръща в частица от огромната верига, която се крие зад привидния хаос на Агбогблоши. 

Всеки тук вярва, че престоят му на сметището е временен. За мнозина това се оказва илюзия. Филип още не се е сбогувал с тази илюзия. Целта му е да събере достатъчно средства, за да отвори с тях собствен магазин, както и да продължи да подкрепя двете си сестри, които ходят на училище благодарение на скромната сума, която той изпраща на семейството си всеки месец. За да се превърнат мечтите за по-добро бъдеще в реалност, Филип прекарва по 12 часа на ден в разглобяване на стари електрически уреди и горене на кабели. Да изгориш пластмасата и гумата е най-бързият и евтин начин да достигнеш до миниатюрното съкровище, от което имаш нужда – мед, цинк, месинг, желязо, алуминий или друг ценен метал. 

„Пушекът те замайва. Той е най-опасен...“

Мохамед се намира на най-ниското стъпало в социалната и професионална йерархия в Агбогблоши – неговата задача е да изгаря отпадъците. През годините тук е изградена цялостна структура на процеса и всеки се е „специализирал“ в определена дейност. Сметището е разделено на сектори, в които се извършват различните дейности – разглобяване, горене, извличане на материалите, селектиране, претегляне, опаковане, транспортиране и продаване на свободния пазар. Колкото си по-беден, толкова по-разрушаваща здравето работа вършиш. 

Историята на Агбогблоши се заражда през 60-те години на миналия век, когато районът започва постепенно да се урбанизира, а блатата и тресавищата са изсушавани, за да освободят място за построяване на малки къщи. Неорганизираното и хаотично настаняване на хора през следващите десетилетия, включително паническото настаняване на бежанци, бягащи от войната между племената нанумба и конкомба в Северна Гана, бързо гетоизират Агбогблоши.

След по-малко от 2 десетилетия на съществуване в района започват да се стоварват огромни количества електронни отпадъци. Малко е нужно, за да се създаде сметище и то да продължи да се развива като такова. 

С годините все повече хора пристигат тук с надеждата да намерят препитание и да се спасят от бедност или насилие. Днес Агбогблоши е жив и функциониращ, макар и по свои собствени и уникални правила, район на столицата на Гана. Район, в който живеят между 80 и 100 хиляди души в периметър от около 1.6 квадратни километра. 

Откъде пристига боклукът? 

Отговорът на този въпрос е сложен и многостранен, но със сигурност отпадъци пристигат от целия свят, включително и от Западна Африка, а големи количества – и от самата Гана. Все още не са направени достатъчно задълбочени и категорични проучвания, които да определят кои държави са най-сериозният генератор на електронните отпадъци, които превръщат Агбогблоши в това, което виждаме днес. Пътят на морално остарялата електроника по света е дълъг и често е обвързан с неспазване на международни конвенции, корупция и изкривяване на данните. 

Базелската конвенция за контрол на опасните отпадъци и тяхното трансгранично движение е международен договор, предназначен да намали движението на опасни отпадъци между държавите, и по-специално да предотврати транспортирането на опасни отпадъци от развитите към развиващите се страни.

Конвенцията влиза в сила на 5 май 1992 г., а към момента 187 държави са я подписали. Единствената влиятелна държава, която не се е включила в документа, са Съединените американски щати. Целта на конвенцията е да предпази развиващите се страни от възможността да се превърнат в евтино сметище на технологичните отпадъци, които развитите страни генерират. Договорът обаче оставя вратичка, която може да бъде използвана както в положителна насока, така и като тактика, чрез която да бъде заобиколен целият договор. 

Приложение IX (B1110) позволява износ на подобни отпадъци, ако те са предназначени за поправка или могат да продължат да бъдат използвани, тъй като са във функционално състояние. Никой не знае какъв процент от влизащата в Гана техника, която се записва като дарение или като продажба на електроника „втора ръка“, е функционираща. Различни проучвания достигат до извода, че между 50 и 80% от пристигащата в Гана електроника е негодна за употреба и не би трябвало да бъде внасяна в страната, тъй като нарушава Базелската конвенция. Държавите, от които пристигат контейнерите, са от цял свят, но основно от Европейския съюз, Великобритания, Япония, Южна Корея, САЩ и Индия.

Към момента е невъзможно да се потвърди какъв е истинският процент, тъй като съществуват много трикове, благодарение на които компаниите, чиято дейност е пряко зависима от непрестанния внос на електронни отпадъци в Гана, заобикалят законите. По този начин чуждестранен боклук се възприема за местен, независимо че никога не е отговарял на условията по Приложение IX (B1110). Високите нива на корупция са сред най-сериозните причини техника, която е внесена в държавата като работеща, почти мигновено да се озовава в Агбогблоши. Всеки контейнер с електроника, който пристига в пристанищата на Гана, е регистриран като пренасящ работеща техника, но според множество местни разследващи журналисти, активисти и прависти голяма част от контейнерите пренасят както все още функционираща техника, така и незаконен електронен отпадък. Обикновено работещите електрически уреди се подреждат в първата третина на контейнера, а всичко, което може да се използва единствено за вторични суровини, се струпва в дълбоката част. Липсата на време, човешки и технически ресурс за щателна проверка на всеки пристигащ контейнер, както и сериозни съмнения за корупция позволяват в Гана всяка година да пристигат стотици хиляди тонове токсични електронни отпадъци. 

Сметището е тук, но замърсяването е в целия град

Пътувайки към Агбогблоши по прашните улици на Акра, можеш ясно да усетиш с обонятието си, че се приближаваш към според мнозина най-токсичното място в цяла Африка. Острата миризма на разтопена пластмаса и изгорена гума постепенно измества носещия се от Гвинейския залив бриз. Ако се намирате в близост до Народния театър на Гана, т.е. в абсолютния център на града, едва ли ще са ви нужни повече от 35 минути с кола, за да достигнете до Агбогблоши. Всичко, което се случва тук, достига и до най-отдалечените райони на Акра чрез естествените природни процеси. 

Агбогблоши e разположен в близост до река Денсу, която се влива в лагуната Корле – най-големия водоем в района на ганайската столица. Отвъд реката, на разстояние само от няколко десетки метра, е позициониран един от най-големите улични пазари в цяла Западна Африка. Вследствие на разпространение и продажба на продукти като яйца, зеленчуци и месо, които се произвеждат в близост до Агбогблоши, но се включват в хранителната система на целия град, едва ли има семейство в Акра, което да не се докосва, макар и косвено, до отровните процеси в Агбогблоши. Неконтролираната дейност на сметището е причина в почвата и водата на Агбогблоши да се просмукват олово, живак, арсен, диоксини, фурани и бромирани забавители на горенето.

Лабораторните тестове показват, че водата и почвата съдържат концентрации на химикали на нива до сто пъти над допустимите количества. Според изследване, проведено от Basel Action Network, ако възрастен човек изяде дори само едно яйце от кокошка, която е отглеждана в района, то максималните стойности на хлорирани диоксини, определени от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), ще бъдат надхвърлени 220 пъти.

„Всичко, което се случва тук, нанася огромни щети на околната среда. От години проучвам Агбогблоши и изследванията на почвата показват изключително високи нива на токсично замърсяване. Това е огромен риск за здравето както за работещите на сметището, така и за всеки друг жител на Акра“, отбелязва Сампсън Атиемо, изследовател в Ганайската комисия за атомна енергия.

Замърсяването е особено опасно за децата, а работещите в Агбогблоши деца са хиляди. Непрестанното вдишване на изпаренията от изгарянето на тежки химикали носи висок риск от забавено развитие на репродуктивната и нервната система, както и на мозъка в частност. Проучванията показват, че близо 80% от работещите в Агбогблоши деца имат опасни нива на олово в кръвта си. Разговаряйки с работещите на сметището мъже и жени, чувате едни и същи физически оплаквания като хронично гадене, главоболие, болки в гърдите и крайниците и разнообразие от респираторни проблеми.

А бъдещето?

Агбогблоши не е обикновено сметище, което държавата или общината могат лесно да затворят, с което да се решат съществуващите здравни и екологични проблеми. Агбогблоши е район, в който живеят и работят десетки хиляди души. За тях сметището е възможност в края на деня да имат малко пари в джоба си, за да могат да си позволят храна и да платят сметките си.

В добрите дни работещите тук изкарват 80 сидита, в лошите не получават никакви пари, а запазват част от намерения метал за себе си вместо парично възнаграждение, а в ужасните дни не получават нищо за работата си. 

Предизвикателствата пред Гана като развиваща се държава са много. Едно от тях несъмнено е Агбогблоши, а международният натиск за закриване на сметището става все по-осезаем с всяко разкритие, доказващо, че рискът по отношение на информационната сигурност на страните – износители на боклук, е повече от реален. Непрофесионалното отношение към електронните отпадъци представлява потенциална заплаха за сигурността на хората и държавите, които с облекчение са изпратили старите си лаптопи на боклука. Агбогблоши представлява интерес не само за местните, които се фокусират върху хардуерните особености на всяка изхвърлена машина и ценните метали в нея, но и за хакери и престъпници, които атакуват чувствителната информация, която често може да бъде открита на захвърлените на сметището харддискове – номера на кредитни карти, лични и фирмени финансови данни, информация за дейността на частни и държавни компании. 

Публична тайна в Агбогблоши е, че организирани престъпни групи изкупуват на безценица харддисковете от изхвърлените компютри, търсейки в тях чувствителна информация. Съществуват категорични доказателства, че в Агбогблоши са намирани компютри, съдържащи ценни данни за многомилионни споразумения от институции, свързани с опазването на националната сигурност на Съединените американски щати, като Агенцията за военно разузнаване (DIA), Администрацията за сигурност на транспорта (TSA) и Департамента за вътрешна сигурност на САЩ.

„Има надежда. Винаги има надежда, че ще променим съдбата си. Вярвам, че ще постигна мечтите си, дори ако пътят към тях преминава през ада на Агбогблоши.“

Филип Амодако изглежда убеден, че успехът рано или късно се разкрива пред всеки. Поне на това се надява –  че той ще бъде един от малцината, които са оставили тежкия живот в Агбогблоши зад гърба си. Ами другите?

Този материал е публикуван в сп. "Клуб  Z" през август 2020 г.