В края на една неочаквана година, в която преживяхме от всичко накуп - страх, начало и край, любов и съпричастност, Клуб Z се обръща към обичани български писатели и хора на духа за това как те видяха отминаващата година. И, разбира се, какво да очакваме.

Ивинела Самуилова е българска писателка и преводачка от испански. Книгите ѝ са посветени на уюта на дома и семейните истории. Автор е на книгите "Бабо, разкажи ми спомен", "Тъй рече баба Ега", "Пътеписи за душата на България", "И замириса на бабини гозби и спомени" и др.     

Какво беше човешкото лице на 2020 г.?

Доколкото съм успявала да надникна зад маските, сякаш най-често съм виждала това лице изкривено от страх.

Какво искате да забравите?

Нищо. За мен тази година беше като интензивен курс по психология (включително народопсихология). Наблюдавах и осмислях. Дано съм разбрала и запомнила повече.

Този въпрос е фикция. Каква щеше да бъде 2020 г., ако нямаше COVID-19?

Фикция е животът на човек, на когото му трябва изпитание, за да си даде сметка, че не е безсмъртен. И все пак: може би без COVID-19 2020 г. щеше да бъде по-тиха. Не че глупостта щеше да е по-малко, но нямаше толкова да се чува. 

Ако беше литература, какъв жанр щеше да бъде 2020-а? 

Драма на абсурда: социално и физическо отчуждение, при което всеки общува сам със себе си и никой никого не слуша, съчетаване на несъвместими концепции, какофония, в която дори умното звучи като безсмислица, неспособност да се намери полезен ход, ако изобщо такъв се търси…

Как се отразява изолацията заради пандемията на четящия човек? 

От четящ до четящ човек има много заглавия разлика, но се надявам, че изолацията осигурява време и нагласа за онези важни книги, които обикновено се оставят за “когато се пенсионирам”. Като Библията, философските съчинения, тежките класически произведения… Все четива, които оформят мироглед. А той е особено важен, когато човек е подложен на изпитание.

А на пишещия?

Пишещият човек има нужда от изолация и често е в самоналожена такава. Визирам себе си. 

Каква ще бъде 2021 г.?

Който каквато си я направи, предполагам. В тази връзка някому може да е полезен съветът на апостол Павел: “Преценявайте внимателно как да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, защото дните са лукави.”

А каква според вас трябва да бъде 2021 г.?

Тук ще ползвам цитат от Сенека: “Трябва да направим така, че всеки момент да сме живели достатъчно”.