На 45-годишна възраст почина вокалистът на легендарната група P.I.F. Димо Стоянов. Той остави след себе си незабравими текстове и музика. Припомняме интервюто, което Димо Стоянов даде пред списание "Клуб Z" през 2019 г. 

Г-н Стоянов, кои са днешните фалшиви герои?

Ооо, всички тези, които ги гледаме по телевизията. Аз лично свързвам телевизията с един страшен фалшимент, за жалост. Но аз не забравям, че хората научиха за мен от музикалните телевизии. А вижте колко е нелепо – всички българи знаят как политиците ги лъжат, как телевизиите са собственост на тази или онази партия и въпреки всичко вътрешно се нервират и се надяват. Защото надеждата умира последна. И те на това разчитат, тези гадни маймуни. Близо тридесет години се разчита на това нещо – умишлено се държи народът беден, прост, потиснат, за да може да се взема повече. Целта е да се вземе властта, за да се взема още и още. Още от времето на Бай Ганьо. Така че фалшивите ни герои са всички тези, които ги гледаме по телевизията през последните тридесет години.

Успяхме ли да превъртим колелото на прехода?

То не е превъртяно и веднъж. Преди Втората световна война също е имало подобно превъртане. Винаги има подобни периоди, защото така работи системата на управление на света. Народът трябва да е прост, да е беден, да го караш по фалшив начин да се чувства щастлив. Това е моето обяснение. 

Изключително се дразня на абсолютно всички – няма един политик, на когото да кажа: „Браво!“ Може би Джон Сноу (герой на сериала „Игра на тронове“, бел. ред.) би бил единственият. Ей такъв да дойде.

От доста време е ясно, че промeните бяха режисирани. А може би трябваше едни две хиляди души да бъдат вкарани в един стадион и разстреляни, защото комунистите са направили същото, когато са дошли на власт. Те са дошли и са занулили – колко хора са избили, цвета на интелигенцията, това е било много важно. 

Дори по турско робство не са ни занулявали толкова много. Имало е богати хора, които са давали пари. Пак е имало алъш-вериш, но е имало и интелект. В момента ние нямаме такъв ген. Върнахме се при „деведесетарските“ мутри и такива ни управляват. Много е тъпо. Как простият народ да стане, когато генът ни е избит? Ние нямаме хората, които биха могли да управляват тази държава.

През 90-те години създадохте група P.I.F. – тогава се появи и първата й абревиатура Patriots in Fashion.

Първоначално ние се казвахме Resemblance („прилика“ от англ., бел. ред.), бяхме млади, борбени и искахме да сме различни. Дори използвахме френското Ressemblance. Зимата на 1996 година бяхме избягали в Унгария, където се оказаха ужасни, страшни шовинисти. Върнахме се тук и решихме да пеем на български. И първият въпрос на един концерт в София, който ни зададоха, беше как да ви обявим. Ние казахме: Resemblance – бяхме го вече променили от френски на английски. А човекът срещу мен: „Как, как, как? Копеле, измислете нормално име.“ Така за една вечер измислихме нещо кратко, което бързо да помни – P.I.F., с по една точка, за да не е като списанието. Вече имахме няколко добри песни – „Колело“, „Приказка“, сингъл. Появи се и първото интервю.

И първият въпрос на журналиста беше: „Какво означава абревиатурата P.I.F.?” Петимата от групата получихме „тапа в устата“. Не бяхме мислели за отговори на този въпроси. И барабанистът ни тогава избухна с: Patriots In Fashion (“патриоти в модата“, бел. ред.). Оттам започнахме да си играем с тази абревиатура – Pictures In Frames („картини в рамки“) и т.н. Истината е, че реално нищо не означава. Абе, слушай музиката, какво ти пука какво точно означава. 

А защо думата патриотизъм също загуби значение?

Може би защото много се злоупотребява с нея и просто се обезцени. Толкова е близко мафията до управляващите. Няма място да си патриот някъде вътре между мафиотите и управниците ни, те са толкова близко. Ние сме една шепа хора, един квартал на Москва, това е България. 

Някога вие пеехте за „самотен ден от безмълвната вечност/остави в мен безчувствени мечти“. Днес слушаме песни с текст: „А каква си антилопа, газела./ Да ти пръсна дисплея и панела.“ Къде се изгуби приказката в музиката през тези години?

Първото обяснение: народът това търси, това се дава. А тук е единствената възможност да проявим патриотизъм. Ние, хората, които сме публични лица. Не се смятам за такъв, но съм получавал честитки от хора, които ме смятат за будител. Никога няма да си повярвам, че съм такъв, но това ти хвърля една отговорност. Един кръст ти слага. И оттук насетне – внимавай какво казваш. Хората, които са ти сложили този кръст, и хората, които са в телевизията и пеят такива песни, не го осъзнават. Те са си свалили кръста. А ние създаваме тези, които след 20 години ще управляват тази страна. Разбирате ли с каква отговорност е натоварен човек, който се занимава с публичност. На мен това ми е работата. Опитвам се да не опорочавам нещата, да карам хората да се чувстват щастливи. Това е да бъдеш патриот. 

Кой прибира звездите сутрин?

Това е името на представление, което играя. Името му е базирано на песента на P.I.F „Кой си ти?“. Имах период в живота си, в който заедно с Иван – китариста в групата, минахме през много търсения. Защо сме тук, каква ни е мисията в живота, защо имаме едни умения, познати. Защо се случва точно така? Каква е случайността на живота? Иван е последовател на Достоевски, аз - на Чехов, много сме спорили, беше страшна драма. Достоевски е обвинявал Чехов, че неговата вратичка към Бога е била затворена. Докато при Достоевски базата е Библията. Говорехме много с Иван за религиите, за вярата. И докато търсим, се появи песента „Кой си ти?“, която е точно за това. За това кой прибира сутрин звездите. А той е в нас, един от нас, във въздуха, който дишаме, в чая, във всичко. Някои го наричат Бог, други Аллах. А той е всичко това. 

Какво ни обединява нас, разделените?

Базата, която ни обединява, е любовта, обичта. Тя е една и съща. Ти обичаш някого, аз обичам друг. Това ни прави еднакви и ни обединява. Но трудно се стига тази база заради тъпото его. 

Какво означава да бъдеш ощастливител?

Да си дадеш отговор на таланта, който имаш, и на начина, по който го даваш. Когато някой гледа наш концерт или спектакъл, си купува билет. Срещу парите, които е дал, той очаква какво? Да си тръгне сърди ли – не. Със сигурност не иска и да му е тъпо. Ще иска да му е готино, да се чувства щастлив. Един човек след наш концерт да дойде и да каже: „Благодаря ти!“, значи аз съм го направил щастлив. Тире – работя ощастливител.