"Политиката е изгорена земя. В политиката не влизат способните талантливи хора, защото знаят каква съдба ще ги последва. В политиката отиват хора като на пикник, да се нахранят. Не отива цветът, талантът на нацията".

Това заяви пред БНТ бившият премиер Иван Костов. Коментарът му бе по повод мерките, които политиците трябва да предприемат за справяне с кризата, предизвикана от пандемията.

"Огромен труд, кой ще го положи този труд? В изгорена земя никой не смее да влезе. Ние имаме това,което ни се предлага", каза още Костов.

Според него моралният упадък се вижда навсякъде и това не е само в България.

"Предупредих още в самото начало за този риск, който произтича от ниското доверие в институците. Това политическо недоверие, което има във властите, към образованието, здравната ситема. Доверието се възстановява с демократични средства, с избори. Ние сме в края на мандата. По начало доверието във властите е ниско и всичко, което казват, се поставя на съмнение, да не казвам на крайна обструкция", коментира Костов.

И допълни:

"Силен е факторът на недоверието върху мерките, които овластени институции приемат. Не е само за България. Няма доверие в институции, няма вяра в мерките. Мерките не се следват, бойкотират се".

Костов изтъкна, че в бъдеще предстоят много по-големи предизвикателства от тази пандемия, която ни "постави на колене". Според него "глобалната мрежа" и "общият разум", който се създава чрез нея, "не идват за удоволствие, а заради по-големи предизвикателства". 

Бившият премиер заяви, че в последната седмица има добра новина. Според него въведените мерки дават резултат, защото намалява броят на клинично болните и хората в интензивни отделения.

"Отчита се спад на активни случаи, новозаразени, но достоверността не е сигурна на тези данни. Натискът върху болниците започна да отслабва", каза още Костов.

И допълни:

"Ние сме сред страните, които се справят най-лошо с епидемията и икономическата криза".

Костов изтъкна, че индексът на смъртност у нас е много висок за държава, която не води война. Според него прогнозите за бързо излизане от икономическата криза са рискови. Кризата обаче съдържа възможности за реформиране на здравеопазването и за електронизация на институциите.

"Много сложно е да се оценят мерките на правителството. Насочена ли е финансовата подкрепа на държавата и ЕС да се създаде нова организация в здравеопазването? Или се разходват и произвеждат някаква мимолетна заетност в отрасли, които нямат перспектива? Това е огромен въпрос", смята той.

Бившият премиер изтъкна и че не вижда признаци за това, че правителството работи в посока да се възползва от възможностите, създадени от кризата.