Депутати от ГЕРБ и НФСБ отварят за ремонт закона за досиетата на финала на мандата на 44-тия парламент. Темите са две. Първата - прецизиране на текстове така, че да се елиминира рискът от съдебна "цензура" над решенията на комисията по досиетата, ако тя огласи публично името на един и същи агент на Държавна сигурност повече от веднъж.
По казуса има ли комисията такова право тече тълкувателно дело във Върховния административен съд заради разнопосочна съдебна практика, появила се в последните години.
 
Второ - управляващите искат да намалят от 9 на 5 членовете на комисията по досиетата. И в рамките на месец, ако законопроектът бъде приет, да изберат новия състав на органа. Тоест това да стане преди края на мандата на този парламент.

Историята на опитите за "цензура" над огласяването на агенти

От 2019 г. насам Общото събрание на ВАС се занимава с въпроса колко пъти комисията по досиетата може да огласи име на установен вече агент или служител на бившата Държавна сигурност, ако той заема нови публични постове, за които е задължителна проверката за минало в тоталитарните служби. Искане за тълкуване внесе бившият главен прокурор Сотир Цацаров. Причината - председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов сезира институциите заради странно разнопосочна практика на различни съдебни състави в рамките на ВАС по дела, заведени срещу комисията от обявени за агенти на ДС.

Законът за досиетата (както е популярното му название - б.р.) е приет в края на 2006 г. и започва да действа през 2007 г. В продължение на почти десетилетие практиката на ВАС по дела за оспорване на решения за обяване на агенти на ДС е еднозначна - почти няма случай, в който комисията по досиетата да загуби спор. Част от делата са именно заради това, че веднъж вече огласени, бивши агенти или служители на ДС кандидатстват или заемат друга публична длъжност, в резултат комисията по досиетата отново обявява имената им - защото е длъжна по силата на чл. 26 от закона. Така огласени агенти завеждат дела.

По същество в тези случаи оспорването не е дали гражданинът Х е агент/служител на бившата ДС - това вече е било надлежно установено с нужните по закон документи. Оспорва се повторното публично обявяване на името. След 2013 г. и особено след 2017 г. обаче няколко съдебни състава във ВАС започват да оспорват това право на комисията. Ако ВАС се произнесе в полза на тази съдебна практика, това де факто ще доведе до вид "цензура" над работата на комисията по досиетата. Защото решенията на съда, ако постъпи жалба, ще са против комисията, ако тя огласява всеки път агентурното минало на лице, което например първо е проверено за досие в качеството на депутат, а впоследствие същото лице стане министър, кандидатства за евродепутат, кмет и др. (примерът е условен, а публичните длъжности и дейности, подлежащи на проверка за досие, включват десетки постове в политиката, администрацията, медиите, неправителствения сектор, съдебната система и др.).

Още когато Цацаров сезира ВАС, самият той застъпва тезата, че комисията е длъжна да проверява всички лица, заемащи публични длъжности или упражняващи публична дейност, както и кандидатите за постове в държавната и местната власт. А щом има проверка - отново законът изисква резултатът от тази проверка да бъде публично огласен (на публикуване не подлежат само имената на установени агенти и служители на ДС, които са починали преди датата на решението на комисията - б.р.).

„Целта на закона е чрез издаваните решения от комисията да се сведат до знанието на обществото факти, които биха могли да имат нееднозначна морална и обществена оценка“, пише тогава Цацаров.

Практика, потвърждаваща това, има и на Европейския съд по правата на човека - по казуса с Хараламби Анчев.

Тълкувателното дело във ВАС е на етап събиране на становища от засегнатите страни и не е ясно още колко дълго би се проточило. 

Ремонт на закона: бетониране на поредните огласявания на агенти

Сега депутатите от ГЕРБ и НФСБ, начело с Красимир Ципов и Християн Митев, предлагат в закона изрично да се допише, че комисията по досиетата "разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност "след всяка задължителна проверка". 

Допълнение в същия смисъл - да е напълно недвусмислено, че всяка поява на име на агент на ДС в проверките ще се обявява, се предлага и към текста, повеляващ, че винаги се огласява името, ако се намерят нови доказателства за въпросното лице в архивите на тоталитарните служби. Ципов, Митев и компания допълват, че в решенията за поредно обявяване на име от списъка на ДС ще се упоменават и предишните решения на комисията за същото лице.

Последното е практика на комисията по досиетата и сега. 

Комисията по досиетата - от 9 на 5 членове. И нов избор за месец

От ГЕРБ и НФСБ, редом с описаното дотук, искат и да намалят броя на членовете на комисията по досиетата. Те се избират от Народното събрание и досега съставът на независимия по закон орган е от 9 души - председател, заместник, секретар и шестима членове. Решенията се вземат с мнозинство. Сега се предлага броят им да е 5 души - председател, заместник и трима членове. 

Мотивът за тази идея звучи така: "Заявяваме категоричната си позиция, че комисията трябва да продължи своята дейност и затова предлагаме да се намали нейният състав до петима членове. Подобен състав според действащото законодателство имат и други независими държавни органи, които осъществяват държавната политика в определени сфери."

В допълнение в законопроекта пише, че до месец след приемането му Народното събрание следва да избере петимата комисари. Дотогава настоящият състав продължава да работи. 

Факт е, че всъщност мандатът на настоящия състав на комисията по досиетата изтече отдавна. Парламентът просто така и не започва процедура по нови номинации. Затова и членовете на комисията продължават дейността си до избора на техни наследници, каквато е практиката в почти всички случаи на забавени процедури по избор. 

Въпросът е ще успее ли 44-тият парламент да приеме промените в Закона за досиетата. По отношение на първата част от законопроекта - това би прекратило спорната съдебна практика в полза за агенти на ДС, без значение какво ще се произнесе Общото събрание на ВАС. 

ГЕРБ и НФСБ обаче нямат достатъчно гласове без ВМРО, а партията не е сред големите почитатели на отварянето на досиетата на Държавна сигурност в годините. Представители на БСП от години искат закриване на комисията по досиетата - въпреки че действащият закон бе приет по времето на тройната коалиция с подкрепата на тогавашния премиер Сергей Станишев. Даже в парламента "отлежава" от три години законопроект за закриване на комисията на социалистите. Такива опити има във всеки парламент от 2009 г. до сега. 

Сред авторите на закона от управляващите през 2006 г. бе и тогавашният зам.-председател на ДПС Касим Дал. Движението също гласува "за" тогава. Не е ясно обаче дали и сега би постъпило така по актуалните предложения за промени.